Единственото ново


Един човек обичаше да казва: "Битието е частен случай". Той обясняваше мисълта си така: "Много по-вероятно е нещо да не съществува, отколкото обратното. Това, че си се родил, е отклонение от равността на нищото, грешка на космическата ентропия. Защо тъкмо ти, а не някой друг?" и добавяше: "Но това няма значение – нали си жив временно, а мъртъв ще бъдеш вечно…"

Когато виждаше някой да чете вестник или да гледа с опулени очи новините, той се смееше от сърце и казваше: "Какви новини очакват тези хора? Че ще се мре – това е новината от последния милиард години".

Мислейки за него, се сещам за Сартр: "В битието няма смисъл, няма причина, няма необходимост… всичко съществуващо се ражда безпричинно, продължава поради слабост, умира случайно". Да продължаваш да живееш – поради слабост… (Един познат мечтател твърдеше, че не се самоубива само от малодушие). Така го виждат и древните поети: "По-добре е за смъртния да не се беше родил". И Платон: soma – sema, "тялото е гроб".

Сещам се и за Еклисиаст… "Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? Род прехожда и род дохожда, а земята пребъдва довека. Слънце изгрява и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат, за да текат пак. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които ще бъдат после…" (Екл. 1:3-14). И за Ницше с неговото "вечно завръщане": "Зад нас е протекла вечност. Не трябва ли всичко, което може да се случи, вече да се е случило, да е станало, да е преминало вече? – Всичко право лъже – измърмори презрително джуджето. – Всяка истина е крива, а самото време е кръг".

Но се сещам и за редовете на Владимир Соловьов: "Смърт и време изпълват света – но недей да ги смяташ за цар…". И за казаното от апостол Павел: "Сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в немощ – възкръсва в сила" (1 Кор. 15:42-43). И за други негови загадъчни думи: "Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ" (1 Кор. 15:31). Че можеш ли да се хвалиш с умиране? Не е ли то смазващо като всяка гибел? Има ли хубава смърт? – Да. Христовото умиране не убива, а животвори: "Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод" (Йоан 12:24).

Времето е кръг, казвате? Всичко, което е можело да се случи, вече се е случило? Но християните знаят чудесно това! "Истината на живота не е нещо ново – казва архиепископ Йоан Шаховской. – Всичко ново е всъщност старият боклук на душата, отдавна познатите вехтории. "Новото" е все същият лабиринт на непреодолимите стари, постарому подновявани неща… Има само един изход от тоя омагьосан кръг на изхабени чувства, псевдоновини, вехтории, стара логика, стари евклидови истини. Христос – ето къде е открит новият свят. Абсолютно нов, не приличащ на нищо старо. Нов не за три дни, не за година, а завинаги, насищащ докрай човешкото сърце".

Христос! Има ли, имало ли е нещо подобно на Него? Никога. Той е бомбата в сърцето на историята. От Него започва осмислената човешка съдба; всички ценности и смислови потоци потичат от Него. "История в нашия смисъл не е имало при древните. Там е имало само свинщина на жестоки Калигули с набраздени лица, не подозиращи колко бездарен е всеки поробител. Там е имало само надута мъртва вечност на бронзови паметници и мраморни колони. Само след Христа вековете и поколенията са си поели свободно дъх. Само след Него е започнал животът в потомството, и човекът умира вече не в канавката на улицата, а у дома, в собствената си история, в разгара на труда, посветен на преодоляването на смъртта – умира, отдаден сам на тази задача" (Пастернак, "Доктор Живаго").

Не беше прав ти, приятелю! Има и по-прясна новина от тази, че "ще се мре". Срещу всички милиарди, които са мрели и са умрели, и са по-мъртви днес и от самата Смърт, има Един, който е възкръснал. Даваш ли си сметка какво означава това? Уж изключенията потвърждават правилото; но това Изключение разбива всички правила и ги обръща надолу с главата. С възкресението си Христос е забил меч в сърцето на света, в царството на материята. Възкресението е за тях трън, който те не могат да извадят от себе си. Това, което е станало през първи век в Палестина, е ядреният взрив на историята – неговото лъчение стига и до нас и ни опърля лицата. То е единственото историческо събитие, за което си струва да се говори. Христос е възкръснал – земята е потреперила, разместени са космическите закони, разклатен е природният ред. Вече никой смисъл не е твърдо фиксиран, никой предмет не тежи плътно на мястото си. Чудното, необяснимото е влязло в нашия живот. "Който научи хората да летят, той ще измести всички гранични камъни: самите гранични камъни ще полетят от само себе си тогава във въздуха и той ще кръсти земята с ново име: ЛЕКАТА!" (Ницше).

Ах, тази земя, тази лакома паст! Как ли ни се смее, самодоволната! Сигурно си мисли: "Тъпчете ме, мои деца, докато е време; един ден ще разчекна моите челюсти и ще ви изям". Но сега и ние можем да й се посмеем: "Здравей, земьо-майко! Свърши се твоето царство! Не знаеш ли, че нашият Христос слезе в утробата ти и те победи? Скоро ще ти вземем мъртъвците, които си трупала от милиони години в твоя ненаситен търбух".

Приятелю, ти се смееше на търсачите на новини? Да, ти беше прав, естествено. Христос е единственото ново нещо под слънцето. Новото е, че с Него вече не сме роби на материята и тежкият закон на земното притегляне не ни кара да пълзим безпомощно по пръстта. Нека тази единствена новина да изпълни днес всички телевизии и да ги изпълва всеки ден – до края на света. "Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"

Христос воскресе!

2007 г.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Единственото ново



 

Един човек обичаше да казва: "Битието е частен случай". Той обясняваше мисълта си така: "Много по-вероятно е нещо да не съществува, отколкото обратното. Това, че си се родил, е отклонение от равността на нищото, грешка на космическата ентропия. Защо тъкмо ти, а не някой друг?" и добавяше: "Но това няма значение – нали си жив временно, а мъртъв ще бъдеш вечно…". Когато виждаше някой да чете вестник или да гледа с опулени очи новините, той се смееше от сърце и казваше: "Какви новини очакват тези хора? Че ще се мре – това е новината от последния милиард години".

(още…)

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Единственото ново


Един човек обичаше да казва: „Битието е частен случай“. Той обясняваше мисълта си така: „Много по-вероятно е нещо да не съществува, отколкото обратното. Това, че си се родил, е отклонение от равността на нищото, грешка на космическата ентропия. Защо тъкмо ти, а не някой друг?“ и добавяше: „Но това няма значение – нали си жив временно, а мъртъв ще бъдеш вечно…“. Когато виждаше някой да чете вестник или да гледа с опулени очи новините, той се смееше и казваше: „Какви новини очакват тези хора? Че ще се мре – това е новината от последния милион години“.
Мислейки за него, аз се сещам за Сартр: „В битието няма смисъл, няма причина, няма необходимост… всичко съществуващо се ражда безпричинно, продължава поради слабост, умира случайно“. Да продължаваш да живееш – поради слабост… (Един мечтател твърдеше, че не се самоубива само от малодушие). Така го виждат и древните поети: „По-добре е за смъртния да не се беше родил“. И Платон: soma – sema, „тялото е гроб“.

Сещам се и за Еклисиаст… „Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър. Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето? Род прехожда и род дохожда, а земята пребъдва довека. Слънце изгрява и слънце залязва и бърза към мястото си, дето изгрява. Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат, за да текат пак. Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето. Случва се да казват за нещо: „виж, на, това е ново“; но то е било вече през вековете, що са били преди нас. Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които ще бъдат после…“ (Екл. 1:3-14). И за Ницше с неговото „вечно завръщане“: „Зад нас е протекла вечност. Не трябва ли всичко, което може да се случи, вече да се е случило, да е станало, да е преминало вече? – Всичко право лъже – измърмори презрително джуджето. – Всяка истина е крива, а самото време е кръг“.

Но се сещам и за редовете на Владимир Соловьов: „Смърт и време изпълват света – но недей да ги смяташ за цар…„. И за казаното от апостол Павел: „Сее се в тление, възкръсва в нетление; сее се в немощ – възкръсва в сила“ (1 Кор. 15:42-43). И за други негови загадъчни думи: „Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ“ (1 Кор. 15:31). Че можеш ли да се хвалиш с умиране? Не е ли то смазващо като всяка гибел? Има ли хубава смърт? – Да. Христовото умиране не убива, а животвори: „Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“ (Йоан 12:24).

Времето е кръг, казвате? Всичко, което е можело да се случи, вече се е случило? Но християните знаят чудесно това! „Истината на живота не е нещо ново – казва архиепископ Йоан Шаховской. – Всичко ново е всъщност старият боклук на душата, отдавна познатите вехтории. „Новото“ е все същият лабиринт на непреодолимите стари, постарому подновявани неща… Има само един изход от тоя омагьосан кръг на изхабени чувства, псевдоновини, вехтории, стара логика, стари евклидови истини. Христос – ето къде е открит новият свят. Абсолютно нов, не приличащ на нищо старо. Нов не за три дни, не за година, а завинаги, насищащ докрай човешкото сърце“.

Христос! Има ли, имало ли е нещо подобно на Него? Никога. Той е бомбата в сърцето на историята. От Него започва осмислената човешка съдба; всички ценности и смислови потоци потичат от Него. „История в нашия смисъл не е имало при древните. Там е имало само свинщина на жестоки Калигули с набраздени лица, не подозиращи колко бездарен е всеки поробител. Там е имало само надута мъртва вечност на бронзови паметници и мраморни колони. Само след Христа вековете и поколенията са си поели свободно дъх. Само след Него е започнал животът в потомството, и човекът умира вече не в канавката на улицата, а у дома, в собствената си история, в разгара на труда, посветен на преодоляването на смъртта – умира, отдаден сам на тази задача“ (Пастернак, „Доктор Живаго“).

Не беше прав ти, приятелю! Има и по-прясна новина от тази, че „ще се мре“. Срещу всички милиарди, които са мрели и са умрели, и са по-мъртви днес и от самата Смърт, има Един, който е възкръснал. Даваш ли си сметка какво означава това? Уж изключенията потвърждавали правилото; но това Изключение разбива всички правила и ги обръща надолу с главата. С възкресението си Христос е забил меч в сърцето на света, в царството на тленната материя. Възкресението е за тях трън, който те не могат да извадят от себе си. Това, което е станало през първи век в Палестина, е ядреният взрив на историята – неговото лъчение стига и до нас и ни опърля лицата. То е единственото историческо събитие, за което си струва да се говори. Христос е възкръснал – земята е потреперила, разместени са космическите закони, разклатен е природният ред. Вече никой смисъл не е твърдо фиксиран, никой предмет не тежи плътно на мястото си. Чудното, необяснимото е влязло в нашия живот. „Който научи хората да летят, той ще измести всички гранични камъни: самите гранични камъни ще полетят от само себе си тогава във въздуха и той ще кръсти земята с ново име: „Л Е К А Т А“!“ (Ницше).

Ах, тази земя, тази всепояждаща паст! Как ли ни се смее, самодоволната! Сигурно си мисли: „Тъпчете ме, мои деца, докато е време; един ден ще разчекна своите челюсти и ще ви изям“. Но сега и ние можем да й се посмеем: „Здравей, земьо-майко! Свърши се твоето царство! Не знаеш ли, че нашият Христос слезе в утробата ти и те победи? Скоро ще ти вземем мъртъвците, които си трупала от милиони години в твоя ненаситен търбух“.

Приятелю, ти се смееше на търсачите на новини? Да, ти беше прав, естествено. Христос е единственото ново нещо под слънцето. Новото е, че с Него вече не сме роби на материята и тежкият закон на земното притегляне не ни кара да пълзим безпомощно по пръстта. Нека тази единствена новина да изпълни днес всички телевизии и да ги изпълва всеки ден – до края на света. „Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“

Христос воскресе!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Дон Кихот каза:

    Много добро есе. На своя сайт о. Яков Кротов (www.krotov.info) пише, че всъщност възкресение или има сега, в момента, или то е невъзможно по принцип. Това е чиста проба гностицизъм. Няма съмнение, че мъртвите рано или късно ще възкръснат и че нетлението на телата на светиите е знак за това бъдещо възкресение. Който отхвърля възкресението, отхвърля Христос, а който отхвърля Христос, той е роб на дявола.