Ментета



Можете да я чуете почти от всекиго почти всеки ден. И не един път. Дори да не изскача в момента от устата ни, тя пърха винаги някъде наоколо. Сигурно е най-популярната дума сред нашите сънародници – а може би е влязла и в подсъзнанието ни, защото се оформя на устните почти автоматично и в почти всяка жизнена ситуация.

Тази дума е "менте". Дребна и бърза, енергично съчетание от две кратки срички, тя се изстрелва светкавично като куршум, лети бързо като насекомо. Обикновено лицето на човека, който я казва, се изопва, чертите му се изкривяват. Погледът става остър и студен. Той изплюва думата като метално топче или като храчка. Или като муха, влязла в устата. Тъмен полъх съпровожда тази дума-муха. Тя може да се каже с горчивина и гняв – а може и студено, с ирония, или с равнодушие, или с цинизъм. Но никога с весел смях, никога мило или добродушно. Хората не си стискат ръцете с тази дума, и влюбените не си я шепнат в своите прегръдки. Ти не би я казал в момента, в който се събудиш, и едва ли би посрещнал слънчевите лъчи с нея. По-скоро тя би могла да бъде последното слово на вечерния, покрит с прах и измъчен човек – в края на деня или в края на живота.

Това не значи, че тя носи в себе си само някаква безцелно-разрушителна енергия. Напротив, в нея има и много истина. Почти целият ни живот се побира в двете кратки, енергични срички. И наистина, какво не е менте в нашия живот? Най-малкото почти всички материални вещи в него са менте – като се започне от хляба, който се разпада, щом го вземем в ръцете си, и се стигне до постройките около нас, стоящи твърдо на земята до първия трус. Тъмен е произходът на повечето храни, които ядем, тайнствено е съдържанието им. Никой не би могъл да се закълне, че знае какво точно съдържа един салам, например. Това е загадка. И може би по-добре е тя да не бъде разбулвана. Не знаем какво всъщност ядем, пием, дишаме, обличаме. Вода-менте? Въздух-менте? Менте в широкия смисъл на думата са повечето стоки, в това число и техническите, дори и тези от тях, които са с марката на световни производители – в рамките на стратегиите на съвременния пазар те са разчетени за бързо износване и замяна. (А какво да кажем за нашите производители и търговци? – на тях сигурно им е мъчно, ако пуснат по погрешка някоя не съвсем калпава стока на пазара, и смятат за пропилян деня, в който не са измамили, ограбили, окрали своите клиенти). Колко дълбоко може да проникне ментейщината, ако мога така да се изразя, дори в самите дълбини на материята, показват генно-модифицираните растения, клонирането и другите шарлатански игри на човека с Божието творение. Менте може да бъде и жената, която харесваме – не само очите и косата й да са с изкуствен цвят, но и формите на тялото й да са изваяни от хирург. Да, невероятни са възможностите на ментето в днешния живот. Ще повярвате ли, че дори майчинството може да е менте? И на мене ми е странно, но е факт – има майки, които износват за пари чужди ембриони. С една дума – майки-менте.

Отвсякъде ни заобикалят фалшиви стойности, лъжереалности, видимости. Живеем в свят на отражения и на отражения на отраженията. Естественото, първичното са почти изгонени от нашия живот. Те идват само с болката или смъртта, които не могат да бъдат менте, нали. Никой не умира виртуално. Но почти всичко друго може да бъде фалшифицирано – уж има вид на реалност, а всъщност в него няма битийна дълбочина. Всичките ни ценности са фалшиви, ориентирите ни са призрачни. Отдавна семейството ни е станало менте, такова е и училището, образованието, възпитанието на децата. Повечето ни обществени институции са менте. Водени сме от правителство-менте и сме поданици на държава-менте. Но ментето не се ограничава само с нас, разбира се. То пронизва почти всичко в съвременния свят. Холивуд е едно гигантско менте, и културата на света не е нищо друго, освен менте. Филми-менте и музика-менте се разпространяват от телевизии-менте и медии-менте. Поколения-менте се хранят с ценности-менте и мечтаят да водят живот-менте. Трябва ли да казваме, че мечтите и надеждите им са менте? Калдерон е казал някога: "Животът е сън", – ние бихме могли да кажем: "Животът е менте".

Самата злоба и раздразнение, които влагаме в думата "менте", издават душевност-менте и душа-менте. Уж изглеждаме като хора, а всъщност човешкото в нас е само обвивката. Сърцевината е изгнила. Отвътре сме небитийни: "Носиш име, че си жив, а си мъртъв". Тъкмо затова сме наказани да бъдем заобиколени от ментета, защото виждаме навсякъде менте и подозираме всекиго в лъжа: колко далеч сме от онова детско чистосърдечие, простота, доверчивост, с които трябва да приемаме живота и всяко нещо, което идва от Божията ръка!… Ние не ценим Божия свят и Божия дар. Окото на душата ни не е приветливо и ведро, каквото би трябвало да бъде, а мрачно и мътно. Прекалено сме дребни, в нас няма щедрост, битийна мощ, първичност, замах. Липсва ни божествената сила – какво правим тогава в свят, създаден от божествен творец?… Слаби, женствени мъже, безполови жени… хора-менте. В живота ни няма съдбовност, той не е сгъстен около високи цели, съдбовни задачи – и затова сме се превърнали в гмеж от сенки, в празни и небитийни съществования.

Но откъде идва самата дума "менте"? Нима нашите предци са я употребявали? Вярно, в техния свят не е имало неща-менте, но и самите те не са били хора-менте. Били са здрави, свежи, първични човеци. Откъде би се взела тази дума в техния език? Нима така трябва да се казва на чист, хубав български? И самата дума "менте" не е нищо друго освен едно менте. Думата "менте" е част от езика-менте. От език-менте, който описва живота-менте.

И само смъртта не е смърт-менте…

P. S. Ето че посветих цял следобед на размисли за ментетата – надявам се, че с това не съм го превърнал в менте. Надявам се, че темата "менте" не е тема-менте и че компютърът, на който пиша в момента това, не е компютър-менте. Също и че авторът и читателите му не са менте – и дано този текст да не е едно менте!…

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

6 Отговори

  1. Тина каза:

    Прекрасен текст! Напълно споделям вижданията на автора.

  2. FTR каза:

    Поздравления за текста!

    Но тази тук теза бих оспорил, (ако правилно съм я разбрал):

    „Самата злоба и раздразнение, които влагаме в думата „менте“, издават душевност-менте и душа-менте….Тъкмо затова сме наказани да бъдем заобиколени от ментета, защото виждаме навсякъде менте и подозираме всекиго в лъжа: колко далеч сме от онова детско чистосърдечие…“

    Та нали и самият автор (съвсем справедливо) се бунтува срещу ментетата, поднесени ни от света. Как изведнъж ни се вменява по детски наивно някак да не забелязваме фалша около нас. Как ако разобличаваме фалша и лъжата се превръщаме в хора, които „не ценим Божия свят и Божия дар.“?

    Пожелавам дръзновено и боговдъхновено перо на г-н Романов.

  3. lyublyana каза:

    Сещам се за „Кристалният Джакомо“-и как той е символ за директното представяне на това,което сме,една млада поетеса написа“…Загубила своята маска и поза,търпение,ето ,отново ще вляза с тях в коловоза“/Зара/…вижте,милички какъв е православният ни форум-повечето се крият зад артистични „псевдоними“-дори и вярата не е достатъчно крепка,за да се освободят хората от лъжата,маската,ментето и да бъдат себе си…
    Ако ние вярващите не сме като малкия Джакомо,защото имаме Христос-невярващите ли ще са по- искрени?
    Браво за статията!

  4. refab каза:

    според мен, относно материалните „ментета“-стоките , напр., е че качеството, доброто качество на каквото и да е материално нещо, е трудно постижимо, трудно се удържа, и не е, не може да е достъпно в достатъчна и еднаква степен за седемте милиарда! Т.е. има обективни предпоставки за действие на принцип за елитарност на консуматорите, в случая!
    Освен това: „…цял свят лежи в злото.“ ( 1 Йоан. 5:19)-при това положение не е така чудно, че е актуален въпросът и за „ментетата“
    В духовен план условно е по-различно, но и там го има момента на условна елитарност, добре отразен, напр. в „Бхагавадгита“:
    „Навярно един сред хиляди хора
    има стремеж за съвършенство.
    Сред устремените към съвършенство
    навярно един знае моята същност.“ (7:3)

    Добре е, обаче, мисля аз, че някои от последните (неелита) имат добрата възможност да станат първи ( „Тъй ще бъдат последните първи, и първите- последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.“ Мат. 20:16)!

    🙂

  5. blago каза:

    малко е тъжен текста, но е тъжен защото май е верен. но и тук има една радост и тя е от факта, че не само автора, но и всички ние виждаме ментетата и ги виждаме като проблем. радостно е, защото първата стъпка към решаването на един проблем е неговото идентифициране като такъв. радостен съм и че е побликувал тук текста, защото православието е призвано да свидетелства ИСТИНАТА. а ментетата могат да се излекуват само чрез истината в Христа. и така тази тъга ни води към радост, именно защото е тъга. именно защото изпитвам тъга от факта, че човешкото устройство на света ми предлага ментета, аз утвърждавам моята вяра, че истината е в Христа, а не в ментето. това свидетелства душата ми и това свидетелство е потвърдено от Благовестието, затова по чуден начин съм тъжен и радостен. и може би това е изхода – да се уповаваме повече на Христос, Който Е Пътят и Истината, и Животът, и повече да свидетелствамв за това. да свидетелстваме чрез тази радост в тъгата.
    Слава Тебе Боже

  6. Дон Кихот каза:

    Хубаво есе, но много тъжно. Напомня ми за книгата Еклесиаст, само че вместо „суета“ навсякъде тук стои „менте“. Живеем в последните времена, в които всички стойности са подменени. Вчера един руски свещеник писа по повод разрешението на Австралия да се клонират хора, че Антихристът няма да се роди нормално, а вероятно ще бъде клонинг на Христос. Не бих се учудил, ако в скоро време Торинската плащаница бъде похитена.
    .
    Прочетете едно от най-непосредствените жития на християнската древност – на св. Порфирий Газки (днес Газа е крепост на най-фанатичния ислям) – http://www.krotov.info/acts/05/1/porfiry.htm.