Ментета

Можете да я чуете почти от всекиго почти всеки ден. И не един път. Дори да не изскача в момента от устата ни, тя пърха винаги някъде наоколо. Сигурно е най-популярната дума сред нашите сънародници – а може би е влязла и в подсъзнанието ни, защото се оформя на устните почти автоматично и в почти всяка жизнена ситуация.

Тази дума е "менте". Дребна и бърза, енергично съчетание от две кратки срички, тя се изстрелва светкавично като куршум, лети бързо като насекомо. Обикновено лицето на човека, който я казва, се изопва, чертите му се изкривяват. Погледът става остър и студен. Той изплюва думата като метално топче или като храчка. Или като муха, влязла в устата. Тъмен полъх съпровожда тази дума-муха. Тя може да се каже с горчивина и гняв – а може и студено, с ирония, или с равнодушие, или с цинизъм. Но никога с весел смях, никога мило или добродушно. Хората не си стискат ръцете с тази дума, и влюбените не си я шепнат в своите прегръдки. Ти не би я казал в момента, в който се събудиш, и едва ли би посрещнал слънчевите лъчи с нея. По-скоро тя би могла да бъде последното слово на вечерния, покрит с прах и измъчен човек – в края на деня или в края на живота.

Това не значи, че тя носи в себе си само някаква безцелно-разрушителна енергия. Напротив, в нея има и много истина. Почти целият ни живот се побира в двете кратки, енергични срички. И наистина, какво не е менте в нашия живот? Най-малкото почти всички материални вещи в него са менте – като се започне от хляба, който се разпада, щом го вземем в ръцете си, и се стигне до постройките около нас, стоящи твърдо на земята до първия трус. Тъмен е произходът на повечето храни, които ядем, тайнствено е съдържанието им. Никой не би могъл да се закълне, че знае какво точно съдържа един салам, например. Това е загадка. И може би по-добре е тя да не бъде разбулвана. Не знаем какво всъщност ядем, пием, дишаме, обличаме. Вода-менте? Въздух-менте? Менте в широкия смисъл на думата са повечето стоки, в това число и техническите, дори и тези от тях, които са с марката на световни производители – в рамките на стратегиите на съвременния пазар те са разчетени за бързо износване и замяна. (А какво да кажем за нашите производители и търговци? – на тях сигурно им е мъчно, ако пуснат по погрешка някоя не съвсем калпава стока на пазара, и смятат за пропилян деня, в който не са измамили, ограбили, окрали своите клиенти). Колко дълбоко може да проникне ментейщината, ако мога така да се изразя, дори в самите дълбини на материята, показват генно-модифицираните растения, клонирането и другите шарлатански игри на човека с Божието творение. Менте може да бъде и жената, която харесваме – не само очите и косата й да са с изкуствен цвят, но и формите на тялото й да са изваяни от хирург. Да, невероятни са възможностите на ментето в днешния живот. Ще повярвате ли, че дори майчинството може да е менте? И на мене ми е странно, но е факт – има майки, които износват за пари чужди ембриони. С една дума – майки-менте.

Отвсякъде ни заобикалят фалшиви стойности, лъжереалности, видимости. Живеем в свят на отражения и на отражения на отраженията. Естественото, първичното са почти изгонени от нашия живот. Те идват само с болката или смъртта, които не могат да бъдат менте, нали. Никой не умира виртуално. Но почти всичко друго може да бъде фалшифицирано – уж има вид на реалност, а всъщност в него няма битийна дълбочина. Всичките ни ценности са фалшиви, ориентирите ни са призрачни. Отдавна семейството ни е станало менте, такова е и училището, образованието, възпитанието на децата. Повечето ни обществени институции са менте. Водени сме от правителство-менте и сме поданици на държава-менте. Но ментето не се ограничава само с нас, разбира се. То пронизва почти всичко в съвременния свят. Холивуд е едно гигантско менте, и културата на света не е нищо друго, освен менте. Филми-менте и музика-менте се разпространяват от телевизии-менте и медии-менте. Поколения-менте се хранят с ценности-менте и мечтаят да водят живот-менте. Трябва ли да казваме, че мечтите и надеждите им са менте? Калдерон е казал някога: "Животът е сън", – ние бихме могли да кажем: "Животът е менте".

Самата злоба и раздразнение, които влагаме в думата "менте", издават душевност-менте и душа-менте. Уж изглеждаме като хора, а всъщност човешкото в нас е само обвивката. Сърцевината е изгнила. Отвътре сме небитийни: "Носиш име, че си жив, а си мъртъв". Тъкмо затова сме наказани да бъдем заобиколени от ментета, защото виждаме навсякъде менте и подозираме всекиго в лъжа: колко далеч сме от онова детско чистосърдечие, простота, доверчивост, с които трябва да приемаме живота и всяко нещо, което идва от Божията ръка!… Ние не ценим Божия свят и Божия дар. Окото на душата ни не е приветливо и ведро, каквото би трябвало да бъде, а мрачно и мътно. Прекалено сме дребни, в нас няма щедрост, битийна мощ, първичност, замах. Липсва ни божествената сила – какво правим тогава в свят, създаден от божествен творец?… Слаби, женствени мъже, безполови жени… хора-менте. В живота ни няма съдбовност, той не е сгъстен около високи цели, съдбовни задачи – и затова сме се превърнали в гмеж от сенки, в празни и небитийни съществования.

Но откъде идва самата дума "менте"? Нима нашите предци са я употребявали? Вярно, в техния свят не е имало неща-менте, но и самите те не са били хора-менте. Били са здрави, свежи, първични човеци. Откъде би се взела тази дума в техния език? Нима така трябва да се казва на чист, хубав български? И самата дума "менте" не е нищо друго освен едно менте. Думата "менте" е част от езика-менте. От език-менте, който описва живота-менте.

И само смъртта не е смърт-менте…

P. S. Ето че посветих цял следобед на размисли за ментетата – надявам се, че с това не съм го превърнал в менте. Надявам се, че темата "менте" не е тема-менте и че компютърът, на който пиша в момента това, не е компютър-менте. Също и че авторът и читателите му не са менте – и дано този текст да не е едно менте!…