След концерта на Мадона

Отшумя концертът на Мадона в София, който разбуни духовете и предизвика много емоции. “Всяко чудо за три дни”, казва народът, но това чудо може би ще се запомни и повече заради неочаквания опит на Синода да му се противопостави. Тъкмо посланието на Синода превърна медийно-развлекателната проява в събитие с известна обществена и дори църковна значимост.

 

Какво успя да направи Църквата в този случай? Какво можеше да се направи?

 

На практика нищо. Ние, християните, нямаме основания да обичаме Мадона и се възмущаваме съвсем справедливо от нея. Няма смисъл да повтарям онова, което вече е било писано и казвано много пъти за скандалното и кощунственото в тази жена. Всички необходими квалификации и оценки по този повод бяха направени в прекрасния анализ на Цветан Диковски и аз мога само да се подпиша под тях.

 

Ще добавя само това, че самото сценично име на идола “Мадона” – Богородица – е подбрано специално, за да улучи вярващото човечество в сърцето. Всъщност това е символ от голяма класа. Духът на времето се е излял в него. Малко са певиците по света, които биха се осмелили да се нарекат “Богородица”. За това се изисква дързост от висш порядък, някакво своеобразно инфернално величие. Една жена, която, ако бъде причислена, както тя очевидно желае, към библейските образи, ще заеме мястото на блудницата, изкусителката, Лилит, узурпира името на Божията Майка, играе кощунствено “ролята” Й, създава една почти апокалиптична карикатура. Сякаш долавяме нещо от гримасите и гротеските на ада, когато той се плези на Небесата. 

 

Двайсет века е трябвало да просъществува човечеството след Христос, за да се роди такава жена и да се появи тази анти-Богородица.

 

И ето тази “Мадона” шества победоносно по света въпреки воплите и протестите на целокупното християнство, сякаш надсмивайки им се от недосегаема височина, сякаш засилвайки се от тях. А всъщност тези протести са включени в сметката. Те са част от рекламната й стратегия, горивото в нейния мотор. Всички смутени, обидени, гневни хора са принудени да тикат напред колесницата й, всеки чист изблик на вярващото сърце работи за печалбите на идола, освежавайки с нови искри атмосферата на скандалност и сензационност, която той диша. 

 

Та какво, прочее, можеше да направи нашата мъничка, слаба Църква, скромното християнско малцинство в нашата страна срещу всичко това?

 

Непосилна задача. “Мадона” е медиен продукт от световна величина. Милиони са вложени в нея. Знаете, че всяка звезда е “проект”, в който участват стотици хора, – при “мегазвездата” те са хиляди. “Проектът” трябва да работи и да печели пари. Хиляди нишки го свързват с хиляди други “проекти”, с интересите и стратегииите на стотици телевизионни канали, продуцентски компании, медиийни и рекламни центрове по цялата земя. Изправиш ли се срещу един, все едно се изправяш срещу всички, цялата мрежа. Не е нашата Църква онзи Давид, който ще срине този Голиат. 

 

И така Синодът надцени своите сили. Неговото послание се оказа наивност.

 

Моето послание е: не отивайте на тази концерти – но не за да не слушате Мадона или други нейни колеги, а за да не се отвратите от човека. Вижте тези тълпи. Това робско преклонение, изцъклените очи на масите. Този тук е засмян, зарадван до уши, друг плаче от истерично вълнение. Атмосфера, достойна за обитателите на лудницата. Жени простират ръце към златната идолица. Сякаш чета думите по безмълвно гърчещите се устни: “Доживях да те видя, Мадоно, мога и да умра”. – “След като Тя стъпи при нас, вече си струва да се живее”. 

 

Жалко за човешкия род.

 

Какво е Мадона? Някога в комунистическа Югославия имаше лозунг: “Тито – това сме всички ние”. Същото могат да кажат и тълпите: “Мадона – това сме ние!”. Защото те са я създали като свое отражение и свой идол. 

 

Не гледайте в стъклените очи на масите! Там ще видите Мадона – а не Богородица. В очите на масите ще видите Майкъл Джексън – човека-призрак, който се разпадна приживе, превръщайки се в собствената си дрипа. В тези очи можете да видите Нищото.

 

Но никога няма да видите Бога.