Строгост

Балкански загадки

Има една държава в Югоизточна Европа, която се смята за християнска и европейска. Освен от бившата Римска империя и древната византийска Църква, тя е част също и от Организацията на обединените нации, Североатлантическия алианс и Европейския съюз.

При все това от битието на тази държава се вижда, че жителите й не дават пет пари нито за Божиите заповеди, нито за повелите на светите отци, нито за европейските и атлантическите закони. Там няма ред, всеки прави каквото си иска. Корупция е прояла гнилите етажи на тази държава, та се клати като паянтова постройка на вятъра; бурените на беззаконието, бодлите на мафията се подават от всички процепи и пукнатини; сенчестата икономика хвърля своята дебела сянка… Естествено съседите на тази държава не са доволни. Още при приемането й в Европейския съюз тя беше строго предупредена и обеща да се стегне – да подобри съдебната си система, да накаже корумпираните чиновници и мафиоти. Но нищо не беше направено… Европейците са угрижени. Пресата им изнася почти всеки ден скандални факти. От Брюксел идват предупреждения и закани. Никакъв отзвук. Ръководителите на държавата се правят, че не става нищо, или гледат да замажат ситуацията с пустословие. Ако ги притиснеш много, се озъбват.

Трудно е да стреснеш с нещо един дебелокож балкански политик, но дори и за това си има начин. Знаете, че някои животни са особено чувствителни към дразнене с шумоляща зелена хартия… Така и стана – Европейската комисия просто каза, че няма да даде пари, ще затвори еврофондовете. Този път имаше ефект. Политиците се завайкаха, сякаш са им взели кокала от устата, завиха на умряло като кучета срещу месечина. Пръснаха се като мухи в пространството, за да имитират уж някаква трескава дейност. На пръв поглед изглежда, че сега вече управляващите са притиснати до стената, че наистина ще трябва да направят нещо. Това обаче е илюзия. Познавайки добре балканските шмекери, не е трудно да се досетим, че и този път ще ударят в земята европейските си колеги. Със смесицата от молби и лъжи, вайкания и обещания, с тази циганско-просешка какафония ще проглушат отново ушите на милозливия европеец – и той ще повярва и ще отвори пак портмонето си. Всичко ще си остане както преди. До следващия път…

Какво да правим с тази държава?

Решението: Да не се вярва на лъжци! Да не се толерират измамници и паразити – такива, които искат само да си пълнят гушите на европейската маса, без да дават нищо в замяна. Нещата трябва да се поставят на ясна и твърда основа, да има строги условия. "Или решавате вашите проблеми, или не получавате нищо и се сбогуваме с вас!" Това трябва да се каже на нашата мазна олигархия – или да й се посочи вратата. Само това ще я отрезви. Само от това ще има полза и България. Защото в противен случай целият цирк ще продължава – за сметка на нас, обикновените хора в тази страна. Само в строгостта е спасението – и в нищо друго. Никакви отстъпки и доверие – само суров контрол. Ако има външни фактори, които могат да наложат този контрол – толкова по-добре. Когато се разбра, че европарите могат да бъдат спрени, премиерът се развайка, че това не бивало да се прави – щяло уж да насърчи някакви митични тъмни сили. А аз като гражданин на тази страна казвам на европейците: не го слушайте! Спрете ги не, ами си ги и вземете, ако трябва. Бъдете строги!

Малцинствени недоумения

Много са малцинствата на тази земя – и добри, и лоши. Странно преплетено е мнозинството и малцинството в нашия живот. Понякога сме част от множеството, понякога се усещаме като самотно малцинство. Та нима и човешкият род не е едно нищожно малцинство спрямо нечовешкия свят, и всеки от нас не е ли мизерно малцинство в своята самотност и изоставеност на тази корава земя, под това жестоко небе? Обикновено уважаваме съществуването и правата на малцинствата – дори и да не уважаваме самите тях.

Има обаче малцинства, които не се задоволяват с това равнодушно уважение. Те искат да наложат волята си на мнозинството, на всички. Където най-малко ги канят – там се навират с най-голяма страст. Пример за такова малцинство са хомосексуалните ни съграждани. Добре, съгласни сме, че съществуват, че са различни, че имат някакви права. Стига ли им това? Не! Те искат да са наши ръководители. Хубаво. Не, и това не стига – искат и да са ни духовни пастири! В Германия открит гей смята да става епископ. В Англиканската църква зрее разкол поради масовото проникване на хомосексуални "свещеници" в клира. Успяха да прокарат еднополовите "бракове" – тази подигравка с Божия закон и човешкия род – в много страни, наскоро и в Калифорния. Няма съмнение, че рано или късно тази вълна ще стигне и до България. Като споменахме Германия, ще добавя, че там смятат да променят законите така, че да узаконят кръвосмешението – брака между брат и сестра, например. Предполага се, че всички заедно трябва да се радваме и да изразяваме радостта си от тези факти, и затова всяка година в европейските столици се провеждат гей-паради. Тази събота гей парад ще има и в София.

Какво да правим с това натрапчиво малцинство?

Решението: Стига сме си затваряли очите. Библейската присъда за злото трябва да прозвучи съвсем ясно и недвусмислено. Содом не е нашият идеал – освен ако не искаме да ни сполети съдбата му. Содомията е пакост, а не алтернативна форма на брачно поведение. Трябва да се каже ясно и открито: това е хула срещу Божия ред, обида за Твореца. Подронване на бъдещето на човечеството – защото хомо-връзките са безплодни, както безплодно и празно е всяко дело на тъмнината. Содомитите, доколкото съществуват, са маргиналите на това общество, а не неговите ръководители и наставници. Те са някъде в тъмните ъгли, в периферията на живота. На хомо-лидерите и хомо-пастирите трябва да се посочи решително вратата. Нормалният брак и човешкото семейство трябва да се защитят с най-голямата възможна строгост. Не бъдете меки със злото, отпуснати и равнодушни, когато става дума за основите на човешкото, за бъдещето на човечеството! Никакви отстъпки по този въпрос! Бъдете строги!

Опасно млади и свободни

…Попаднах на клип, заснет с мобилен телефон в българска провинциална гимназия. Момчета с животински физиономии мучат, псуват, блъскат, обиждат и удрят млада жена, която има лошия късмет да им бъде учителка. Гадна картинка – така се вбесих, че ми се дощя саморазправа с побеснелите маймуняци.

Докато учениците едновременно режисираха и играеха дебилния екшън, учителката пишеше в дневника. "Наричат ме курва", "бият ме" – нижеха се изреченията, а отзад пробиваше едно лигаво: "госпожооо, ма ний бийм ли та?".

Жената не излезе да повика охраната. Не отиде да се оплаче на директора. Не се обади на полицията. Седеше на стола и пишеше.

Случаят, който описвам, не е изключение. И все пак в него имаше нещо, което ме изуми: примирението на тази учителка. Тя приемаше факта, че я малтретират, като напълно нормален. Като неотменна част от професията. Щом е учителка, значи съвсем в реда на нещата е да се гаврят с нея.

(Виктор Анков: "Опасно млади и свободни", в. "Гласове", бр. 23).

Прочетох тази статия в "Гласове" и се замислих: такива ли са наистина днешните тинейджъри?

Да, такива са. За мнозина представители на нашата "бодра смяна" е наистина мъчно да се каже – хора ли са те или маймуни в човешки образ? И с годините става все по-зле. Учителите са мъчениците на този ад. По-слабите от тях и жените са най-големите мъченици. Остава им да се радват дори и само на това, че не ги бият – или че не всички ги бият. Поколения от лумпени растат в България.

Какво да правим с тази странна младеж?

Решението: Интересно решение предлага Светият Синод – да съберем в София трите чудотворни икони на България и да измолим от Бога да поправи нашите деца.

Уважавам Светия Синод и признавам силата на молитвата. Но въпреки това смятам, че в случая е повече от валидна поговорката "Лозето иска мотика, не молитва". Господ няма да прави чудеса вместо нас. Той ни е възложил отговорност за нашето битие в света, за нашето семейство и за децата ни. Никой не може да ни освободи от нея.

Децата са такива, каквито сме ги направили ние. Те не са по-лоши от нас по природа, но семената на злото са посяти във всеки човек след Адам – и до голяма степен тъкмо от външната среда зависи дали те ще загинат или ще се развият. Забравихме тази проста истина: всяко човешко същество се нуждае от строго възпитание и дисциплина – а особено младото същество. Не удоволствията трябва да са ориентир на човешкото съществуване, а дългът и служението. Не голата "свобода" и "права" – а законът и отговорността. Всяка маймуна може да иска "права", всеки престъпник, изрод и дебил претендират за тях. Но правото на общността е над правото на отделния, а правото на Твореца е над правото на творението. Забравихме тези истини и сега децата ни ги напомнят по ужасяващ начин. Там, където няма строгост и ред, има хаос и зло – а детската душа най-лесно попива злото.

Детската природа е мека и податлива като глина: тя се нуждае от твърдата ръка на силен и уверен скулптор. Във възпитанието трябва да има воля. Строги, неотстъпчиви норми трябва да го определят – поне в главните му насоки. Българските родители глезят децата си, гледат да им угаждат: после си носят ужасяващите последици от това – създали са слаби, лигави, изродени поколения. В българското училище няма елементарен ред, нито стимули за добро поведение. Провинилият се не може да бъде наказан реално. Какво очакваме тогава? Какви бариери сме сложили пред злото? Да се учудваме ли, че то вилнее и в класните стаи, и навсякъде около нас?

Да, християнството е религия на любовта, но не на лигавата фалшива любов, а на истинското благоволение, което предполага строгостта и съдържа строгост. А семейството и възпитанието са в основата на всичко. Има семейство, има народ; няма семейство, няма народ. Ако не можем дори да възпитаме децата си на добро, тогава за какво изобщо съществуваме? В такъв случай най-добре е да вземем въжето и да се обесим.

Строгостта – това е един от най-важните ключове за загадките на човешкото съществуване. И лекарство за много злини и пороци. Човекът е такъв вид битие, което изисква строга, твърда форма, за да се получи, за да се развие. Дисциплина и самодисциплина. Строго семейство, строго училище. Морално единство на народа, ред в държавата му. Сурови прегради трябва да падат пред сляпата, хаотична, неангажирана воля. Такава е и пряката Божията заповед: "Ако пък правиш зло, бой се, защото той [управникът] не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който върши зло" (Рим. 13:4). От много недъзи страда нашето време, но липсата на строгост е може би сред най-мъчителните от тях. Бъдете строги!