Ужасът да си учител

Сред другите недоизтребени професии в България все още дишат и учителите – малко недоглеждане на Прехода, който кой знае защо търпи тук-там някое училище или университет да заема скъпоценни бизнес-площи, да хвърля сянката си там, където трябва да има казино, бар, супермаркет или бардак.

Малко, но поправимо! Тези тъпи интелектуалци няма да се пречкат вечно пред погледа ни, когато той пада като мълния по най-краткия път между нас и парите. Щом учителите, свещениците и поетите оглозгат най-сетне последното кокалче и изгризат сетната коричка хляб, щом в продраните им джобове се стопят жалките стотинки, с които се мъчат да продължат съществуването си, те ще измрат като динозаври, ще отминат в областта на приказките и легендите. Тогава ще бъдем спокойни за децата си: никаква мисъл няма да помрачава вече гладките им чела.

Защото нима е необходимо образование и наука на един малък, беден народ? За какво са му? В днешния свят бедният е обречен да бъде роб. И господарите на света вече са посочили пътя на излишните маси на човечеството: да изчезват. Или да бъдат слуги. Роби на "златния милиард".

Не култура и история трябва да творят българите през 21 век. Не интелигенция да създават. А да бъдат ратаи. Да се трудят под палещото слънце на плантациите в далечни страни, да събират кафе или портокали. Да метат улиците на световните градове. Да слугуват в ресторанти и хотели, да мият тоалетни, да се кланят угоднически. Да молят за бакшиш, да просят и да крадат.

От години структурата на държавата ни се нагажда към обслужването на този жизнен жребий. Затова не се развива икономиката ни и младежта е оставена да расте безредно като бурен. За какво са му знания на един бъдещ роб? На една бъдеща проститутка? Трябва да се образоваш, ако искаш да станеш нещо, да бъдеш човек. Но ако искаш да си парцал, слуга, паразит – бъди невеж! Тъпчи земята с високомерие, плюй и псувай! Страната ни е идеално място за теб. Тук ще се научиш да не спазваш никакви закони, да крадеш и да мамиш другите, да не цениш чуждия труд. Ако имаш хартия в ръката – хвърли я! Ако можеш да строшиш уличния фенер – направи го! Малко ли са боклуците около твоя дом? – добави още!

Тук ще се научиш и да не уважаваш учителя. Какво е учителят за теб? – една бръмчаща муха. Ако си ученик – не го слушай; например можеш да играеш на карти по време на час;

ако си студент – мисли за секс и забавления, зарежи учението; не чети – винаги можеш да си набавиш чрез copy-paste необходимата информация;

ако си родител – махни с ръка на детето си; недей да го възпитаваш;

ако си млад човек – вземай наркотици и гледай порно; ако си на средна възраст – хаби мозъка си само за футбол, убивай времето си в кръчмите;

ако си жена, майка – пуши и пий, бъди цинична и груба;

и който и да си – гледай повече телевизия, попивай всичко, което ти се казва оттам, храни душата си с холивудски филми и жълти списания – те ще ти разкрият смисъла на живота.

Ако постъпваш тъй, ще имаш пълната подкрепа: на обществото; на мутрите; на чиновниците; на шоумените; и на криминалния бизнес, който владее страната ни; и на всички парцали, които ни управляват от началото на прехода до днес; и на колониалната ни държава, която има пари за Ирак, но само не и за болници и училища; и на кукловодите на тази държава; и на МВФ; и на Холивуд; и на медийните магнати; и на световните банкери; и на цялата мафия, която управлява света, начело с тексаската тиква и нейните съратници – това своеобразно преходно звено между човека и маймуната.

Сред всичко това – къде е българският учител? Да, наистина недоизтребена професия. Крета под товара на мизерията, осмян и пренебрегнат от всички. Българското училище стои само като сграда, като институция се е разложило. И стачките няма да помогнат – дори и да достигнат целта си, никой няма да върне авторитета на наставника, будността на един народ и жаждата на младежите за знание и издигане. Живеем в епоха на анти-Просвещение, на масово връщане към невежеството. Словото, книгата, писмеността се изместват отново от образа и звука – възраждане на архаичността, маскирано със супермодерни форми. Нов езически примитивизъм настъпва към нас.

Ще кажете – е, и какво от това? Нищо. Ала и в духовната реалност измяната не остава безнаказана. "Голи са без книги всички народи…". Тези, които обръщат гръб на Словото, ще бъдат изгонени от неговото царство и ще идат в мрака на глупостта, в тъмата на тъпотията и робството. Глупавият е роб, невежественият ум е зависим. А може би тъкмо такава е целта: ни една бръчка на съмнение да не цепи гладките кръгли глави, с които Новият световен ред ще си играе на кегелбан.

И в последния може би момент, преди Мъдростта да ни е напуснала завинаги, нека да чуем нейното прощално слово, нейното увещание към глупците (Притчи 1:20-33):

Мъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите,

Проповядва в главните места на сборовете, при входовете на градските порти говори своята реч:

"Докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се перчат с буйството си? Докога глупците ще мразят знанието?

Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.

Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръце, но нямаше кой да внимава;

И вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.

Затова и аз ще се посмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,
кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и притеснение.

Тогава ще ме викат, и аз няма да чуя; от сутрин ще ме дирят, и няма да ме намерят.

Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;

Задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,

Затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.

Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;

Но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло".