Мостовете на госпожа Медисън

В класическата драма "Мостовете на Медисън" една жена на средна възраст мъчително осмисля живота си на отдадена на семейството домакиня и се влюбва в случаен фотограф.

В нашата родна страна една госпожа Медисън (пак на средна възраст) вече е осмислила живота си, отдаден на екзотичната бахайска религия, и изглежда влюбена в (извинете) образователната ни система.

От медиите научаваме, че симпатичната американка е предложила безрезервно помощта си в едно софийско училище, за да могат българските деца да изучават непознат у нас, но очевидно драматично нужен и важен предмет под заглавие "Добродетели"…

И понеже училището (32 ОУ "Св. Климент Охридски) било със засилено изучаване на английски език (1), настоятелството не можело да си позволи да плати на англичанин/американец да води часовете по езика (2), а госпожа Медисън била толкова helpful (разбирай: услужлива), че родители и учители изобщо не се поколебали.

"Децата учат за такива важни неща – благоговението, мъдростта, толерантността", споделя доволно директорката пред журналистката от Нова телевизия, убедена, че разговорите на децата с г-жа Медисън и употребата на всички тези важни понятия са само повод и начин да упражняват английския си. В този смисъл "Добродетелите" нямат самостоятелно съществуване; те са просто хубави английски думички, преведени от едни хубави български думички, или обратното, които трябва да бъдат научени от децата.

На репортерски въпрос на Ана-Мария Кръстева от БНР към едно от тях "Коя добродетел ти харесва най-много?", момичето срамежливо и с леко запъване отговаря: "Толерантността". Дали по съвпадение или не, но "толерантността" е един от темелите на бахайската религия, според която можете да станете бахаец, запазвайки досегашната си религиозна система – едно доста съмнително откъм рационалност твърдение, но вършещо прекрасна работа за обществения имидж на тази религиозна общност.

И наистина, коя друга думичка може така успешно да отваря железните врати на нашето консервативно образование? И има ли нещо по-обезоръжаващо от блесналия поглед, съчетан с благотворителен жест и „религиозно-неутрални” словца като „мир”, „толерантност”, „добродетели” и „общочовешки ценности” за нашите изтерзани от реформите педагози? Виж ти, точно тези думички не слизат от устата и на „преподобния” Мун и всички като него, намерили неочакван и сигурен достъп до доверчивия и склонен към подражателство българин. Ако Тери Медисън беше споделила с директорката на чист български нещата, които е споделила например на чист английски пред вестник Sofia Echo, може би директорката щеше да направи връзка между изречение от вида „Бахаизмът има огромно значение в живота ми… аз мисля непрекъснато за мисията си в обществото” и неподправеното желание на една от лидерките на бахайската общност в България да води часове по английски в българско училище.

В това конкретно училище предмет „Религия” не се преподава и към такъв няма интерес, поне не от страна на училищното ръководство – макар че след посещение на преподаватели от Софийската духовна семинария, според разказа на директорката пред репортер на БНР, децата били толкова запленени, че се наложило да удължат часовете, за да могат духовниците да отговорят на всички въпроси. Очевидно този интерес не е бил достатъчен, за да се оформи желание за навлизане в тази „духовна” материя през „парадния вход”… но са се намерили желаещи да преподават своята си истина за света през задния вход – в часовете по английски.

Всъщност, нищо фатално не е станало и навярно нито едно от тези деца няма да прегърне бахайската вяра. И „мостовете” на госпожа Медисън навярно ще си останат пустеещи – като онези във филма. Но има нещо обидно в идеята, че български педагози се оказаха на посредственото ниво на ефектните думички. Има нещо тъжно в това, че някои хора са готови да пият каква ли не мътилка, стига бутилката да е лъскава и да има надпис на английски език.