Джендъри и джендърки

“Ах ти, мръсен джендър такъв!” – такава псувня може да се чуе днес в България. Благодарение на Истанбулската конвенция и шума, който се вдигна около нея, тайнственото понятие “джендър”, известно досега само на една малка групичка академични преподаватели и интелектуалци, влезе във всеобща употреба, пърха свободно там, където никога не би очаквал да го чуеш – по улиците, трамваите и кръчмите, и накрая дори се превърна в мръсна дума, с която хората се ругаят и обиждат. Българите вече се псуват не на майка, а на “джендър”. Какъв успех!

Ала какво всъщност е “джендър”? Що за звяр е това? На пръв поглед – нищо особено. Gender е другата дума за пол (sex) на английски и може да се преведе с българското “род” – в смисъл на мъжки и женски род. Но в тъй наречената джендър идеология, поддържана от ултрафеминистките и лесбийките на Запад, тази безобична думичка мутира и започна да се използва за не толкова безобидни цели – за противопоставяне на понятието биологичен пол (sex) и проблематизиране на естествената полова идентичност на човека. “Джендър” е полът като социална фикция, като нещо, което ви е внушено от родителите в детските ви години. Вие, например, си мислите, че сте мъж или жена и се обличате и държите по съответния начин: е ли това наистина някаква обективна даденост? – не: това е само вашият “джендър”, вашата (внушена, натрапена) социална роля. А ролята може да се смени като рокля…

Излишно е да казваме, че тези разсъждения не са само академична интелектуална игра. Джендър-идеологията е проникнала дълбоко в западното общество и се използва съвсем реално за разрушаване на половата идентичност, започвайки още от момченцата и момиченцата. Учат дечицата в детските градини не само на приказки като тази за принца, който се влюбил в краля, двамата се омъжили и живели дълго и щастливо, но и на това, че те са всъщност едно “ТО” и могат да променят пола си, когато поискат. Ясно е накъде бие и към какво насочва всичко това – към всевъзможните лесбийки, травестити, транссексуали, бисексуали и така нататък; техните разновидности са толкова много, че дори не можем да ги изброим всичките. Днес едни говорят за 30, други – за 50 “пола”. С времето те вероятно ще стават все повече. Оказа се, че човечеството вече не е мъже и жени, както някога наивно предполагахме, а каша от всевъзможни джендъри, някаква фантастична фамозна сбирщина от безполови, двуполови и многополови субекти и обекти.

Няма какво да увъртаме и да се лъжем: всичко това си е чист сатанизъм и нищо повече. Това е хула срещу Божието творение, гавра с него. “Мъж и жена ги сътвори”: волята на Създателя е непоклатима, категорична. Ако някой иска да се гаври с човешката природа, да я “деконструира” и руши, то това очевидно не е Бог, а онова същество, което мрази Неговото творение, мрази човека, което ни ненавижда. Джендър идеологията е само част от цялостното настъпление срещу всичко естествено и човешко. Съвременният свят, опустошен, обезчовечен, обезбожен, паднал във всички пропасти, достигнал всички дъна, цени противоестественото, извратеното – здравото му е противно, нормалното е отвратително за него. Нормата предизвиква сатанински смях. На мода е лигавото, гнилото, перверзното, изроденото. То е защитавано от законите, то има “права”.

В царството на всеобщите “права” не можеш да кажеш на перверзника и девианта: “Стоп! Кой си ти? Какво правиш?” Самата идеология на “правата” – постмодерната неолиберална идеология, в чиито рамки се реализират и джендърните експерименти-гаври с човешката природа – е изродена, перверзна форма на класическия европейски либерализъм. Някога реформаторите, просветителите, революционерите искаха освобождение за всеки индивид – но те виждаха свободата само като категория, обвързана с морала и дълга, вярваха в божествения произход и високото предназначение на човека. Те бяха християни или близки до християнския мироглед, вярваха в сплотено и солидарно общество; и през ум не би им минало да искат гола свобода за човешките страсти и инстинкти, или пък да противопоставят “правото” на дълга и отговорността. Това направи постмодерният либерализъм – сложи правата над задълженията, индивида над обществото. Жан-Жак Русо и водачите на Френската революция биха се обърнали в гроба, ако видеха в какво се е превърнал техният идеал за свобода – в свобода за всички перверзии… Но в постмодерния свят с неговата тотална морална демобилизация и ценностен релативизъм всичко е подложено на релативизация, “деконструкция”. През 60-те постмодернистите издигнаха лозунга: “Бог е преодолян, сега трябва да се преодолее човекът”. Така и става, човекът бива успешно “деконструиран”, “преодоляван” – в това число и чрез “деконструкция” на пола. Така се трасира пътят към “нашето постчовешко бъдеще” – още един лозунг на постмодернизма.

Реакцията срещу Истанбулската конвенция показа, че има още съпротивителни сили в нашето общество. Хората вярно разпознаха вируса. Джендър идеологията днес е в настъпление и иска да премине от своя чисто идеологически дискурс в юридически – да се инжектира в законите и нормите, в институциите на обществото. Един юридически текст, независимо на какво е посветен той, който съдържа понятието “джендър”, е вече заразен с джендър идеологията и предава заразата по-нататък – на всяка страна, която го подпише. Такава е целта и на конвенцията – заедно с красивите приказки за борба с насилието срещу жени да се предаде инфекцията, съдържаща се в думичката “джендър”. Защо изобщо един законов текст трябва да съдържа такъв съмнителен идеологически термин като “джендър”? Нали досега законите и международните конвенции не оперираха с понятия като “буржоазия” или “революция”, или пък “либидо”, “сублимация”, “екзистенция”, “обективация”? Откога сънищата на философите и радикалните идеолози ни се вменяват под формата на правни параграфи и алинеи? Това е нещо съвсем ново. Впрочем, “джендъризмът” е прокаран още по-ясно, напълно експлицитно в обяснителния доклад, който придружава Конвенцията и който управляващите се опитаха да скрият от нашето общество. Там всичко си е казано в прав текст.

Да, хората у нас показаха, че са будни, че не са се превърнали в робско стадо, дирижирано от “Големия брат”. Нашият народ все още не е готов да се превърне в сбирщина от травестити. Това е окуражаващо. Конвенцията не беше приета или по-скоро приемането ѝ беше отложено. Но колко още може да се съпротивлява един малък народ? Ще ни извиват ръцете, ще ни принуждават да приемем. Конвенцията очевидно е важен документ за Запада, народите я подписват под строй. А и нашите управници са най-обикновени безгръбначни лакеи на “новия световен ред”, кукли на конци, колониални политици, те ще продадат България за жълти стотинки, а пък и безплатно, ако трябва. Ще видим. Във всеки случай линията на съпротивата трябва да бъде продължена. Човешкият дух не може да бъде пречупен толкова лесно – и това е нашата опора и надежда.

Защото вече съвсем ясно се вижда, че пътят, по който ни водят днешните господари на света, е път към пълно разчовечаване, обезчовечаване. Отричат се не само едни или други ценности – “деконструира” се самото човешко естество. Стигнаха и до него. Ножът буквално е опрял до кокала. С безумни идеологии като “джендъризма” можеш успешно да подлудяваш цялото човечество. Това е идеалният начин да развращаваш и сатанизираш цели поколения. Та представете си само какво ще стане, ако тази мерзост започне да се впръсква в крехкото детско съзнание!… Такъв ужас не са си представяли нито Кафка, нито Достоевски. Нещата са стигнали вече твърде далеч. Ако някога комунистите взривиха покрива на сградата на човешкия морал и дух, то днешните либерали и глобалисти я разрушават из основи.

Ще се покорят ли българите на онези, които искат да ги кастрират в буквалния и преносния смисъл на думата? Балканджи Йово да си сложи червило, да се качи на високи токчета и да се превърне в Кончита Вурст… Не бихме искали да доживеем до този ден. Но изборът винаги е свободен и нашето решение зависи само от нас.