Женските избори

…И жената си тръгнала от кладенеца. Тръгнала си друг човек. Не взела дори стомната си – най-първата си битова грижа – защото бързала да отиде в града и да разкаже какво е преживяла. Нейните разкази обърнали сърцата на много хора; а през това време учениците се чудели, как така Христос се е спрял да говори с жена. Чудели се, но не Го попитали…

Самарянката нямала мъж. В живота й се били изредили петима съпрузи, а за този, с когото живеела, не можело да се каже какъв е. Нямала добро обществено положение. Нямала и самоуважение, защото това е първото, което човек губи, когато се предава в духовната битка. Какво имала? Най-вероятно тежестта и умората на объркания си живот. И някъде там, закътана дълбоко, една мисъл – че “когато Той дойде, всичко ще ни възвести…” (Иоан 4:25). Че може би някога ще разбере смисъла на всичко, което й се случва и което я запраща там, където е.

В някои тълкования на притчата се е промъкнала една такава теза – че самарянката била хитра и лъжлива; че се е опитала да излъже Христос и затова му казала, че няма мъж; пък ето на – имало мъж някакъв… Така между другото се прошепва убеждението на морално изправните – че падналият човек заслужава положението си; че сам си е виновен – заради недостатъците, егоизма, безволието или пък маловерието си.

Женските избори. И днес често това е само евфемизъм, който означава липса на избор. Самарянката може да е разбирала, че живее в грях, може и да не е разбирала. Но нейните “праведни” съдници със сигурност не разбират нещо много важно – че тя е страдала. Че независимо дали е правила мъчителни грешки или е търпяла житейски безизходици, в тях е оставила част от себе си. Че едва ли е имала друг избор. Че след тези петима мъже трябва да се е чувствала изгубена, самотна и разбита. Че най-вероятно е носела болката и страха за децата на тези различни мъже; тревогата, че не може да се погрижи добре за тях – нейните деца.

Ако съдниците й можеха да видят, че тази жена е нещастна, чрез кратката й история биха почувствали как Христос гледа на човека; как постъпва с него. А Той постъпва така – връща на човека изгубения живот. Бори се да върне достойнството му. Обича го без причина. Опитва се да го оправдае. Не е справедлив по човешките ни мерки, защото изглежда третира човека не според заслугите му, а според любовта Си. Един от отците на църквата, св. Исаак Сириец, е учил така:

“Не наричай Бога справедлив, защото Той не показва справедливост към делата ти. Къде е справедливостта, ако ти си съгрешил, а Той е изпратил Своя Единороден Син, за да вземе върху Себе си твоите грехове и да понесе заслуженото от тебе наказание?… Правосъдието на Бога е любов. Той иска да оправдае теб, а не да оправдае Себе Си пред теб.”

Истинският духовник разбира това. “Праведните” съдници не го разбират. Истинският духовник изчезва в любовта, за да може човекът да види през него Христос. В спомените си за наскоро прославения новобългарски светец Серафим Софийски една възрастна жена разказва за първата си изповед пред него. Тогава била 18-годишна студентка и в младостта и наивността си му казала: “Аз нямам грехове.” А той отговорил: “Кажи ми тогава какво ти пречи.” Тя запомнила тази дума за цял живот; и любовта запомнила.

Така и самарянката. В мъчния си и провален живот тя може би не знаела, че има грехове. Знаела само, че я боли и че трябва да влачи тази болка, без да й се съпротивлява. Защото иначе става по-лошо – както я е научил опитът с тези петима, или шестима, мъже. Не знаела, че има лек за тази болка. Дори не знаела, че може да се моли. И изведнъж пред нея застанал човек, за когото не можела и да помисли, че ще заговори жена като нея, който виждал през нея, знаел всичко за нея, който явно превъзхождал онези, от които била отхвърляна през целия си живот… И такъв човек й поискал вода.

Христос не пита самарянката защо и как е стигнала до тук. Той знае “какво й пречи”. И не само не я отхвърля, ами иска разрешение да пие от нейната вода. Изправя я в Своите очи… и в нейните собствени. През нищетата й Той се обръща към истинската й личност, зарината в прахоляка на света. През нейната мъртвост я прозира жива, гледа към същинската нея, на нея говори, нея иска да спаси от жаждата, да я научи да се моли и да намира пътя си.

Познавате ли тази жена?

Господине, дай ми от тази вода…

Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия… Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?

Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.

Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.

Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.

Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца… Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.

Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе.

В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?…

Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?…

(Срв. Иоан 4: 7-29)

Списание Свет, бр. 2/2016