Земната троица

Наричаме ги свети Три Светители и велики архиереи. Почитаме тримата в един ден като земна троица, защото чрез своя живот и своето учение прославят Божествената Троица и разкриват глъбините на Божиите тайни. Без светителите Василий, Григорий и Йоан църковната история през следващите векове би била невъобразимо различна, а богословието би било лишено от духовни съкровища и истини, без които днес не можем да си го представим.

Свети Василий ни смайва с подготовката, която придобил, преди да се посвети на църковно служение. Детството му протекло под грижите на майка му Емилия, дъщеря на Христов мъченик, и баба му по баща, света Макрина, която била ученичка на свети Григорий Чудотворец, епископ в Неокесария. Приел кръщение чак след като навършил 30 години. Младостта му преминала в придобиване на знания в най-престижните образователни школи, при най-добрите учители. Първоначално се образовал при баща си, известен оратор в Неокесария. След ранната смърт на баща си продължил образованието си в Неокесария, където негови съученици били връстниците му Григорий Назианзин и Юлиан, който по-късно става римски император, останал в историята с прозвището Отстъпник. От Кесария за кратко бил в Константинопол, където учил при прочутия елински ритор Ливаний. Продължил образованието си в Атина, където изучавал философия, диалектика, риторика, астрономия и медицина. Ерудицията, която придобил, му дала толкова широки и задълбочени познания, че по-късно друг ерудит, патриарх Фотий, го поставя в един ред с Платон и Демостен. Неговият „Шестоднев” и до днес изумява читателя с огромните познания. Макар да е бил велик като човек на делото, на практическото християнство, свети Василий е оставил богато литературно наследство в областта на догматиката, аскетиката, екзегетиката, омилетиката. Молитвите на неговата Литургия, която служим до днес, са синтез на най-високото богословие.

Свети Григорий Богослов е връстник, приятел, съученик и сподвижник на свети Василий. Той също получил блестящо образование. Първоначално учи при своя чичо свети Амфилохий. Учи и при баща си Григорий, който е епископ в Назианз и в Кападокия, но най-важна негова учителка във вярата е майка му Нона. Университетското си образование получил в Александрия, където имал възможността да се срещне със свети Атанасий Велики, и продължил в Атина, където изучавал античните науки. Бил ръкоположен за презвитер от баща си. Иска съгласието на свети Василий, за да приеме архиепископската катедра на Константинопол. Там той не намира паство, а само остатъци от паство. Еретиците ариани го посрещнали враждебно, нахлули в храма по време на Литургия, замеряли го с камъни и го ранили, а другият епископ бил убит. Започнал да служи и проповядва в параклис в частен дом, наречен „Света Анастасия” в знак на възкръсването на православието. Изобличил дори баща си, който като Назиански епископ, поради липса на висока богословска подготовка, подписал полуарианска изповедна формула. Макар че бил състудент на Юлиан, написал две изобличителни слова срещу императора вероотстъпник, в които разкрива неговата противохристиянска дейност. Оставил ни е фундаментално богословско наследство от 45 слова на различни теми, многобройни писма и несравнима духовна поезия.

Свети Василий и свети Григорий били близки приятели. Още от млади години те се уединили за аскетичен живот в основаното от свети Григорий монашеско общежитие в Понт. Сред красивата природа край река Ирис двамата прекарвали в аскеза, бдение, физически труд и изучаване на словото Божие.

Другият стълб на вярата, който се нарежда до двамата велики кападокийци, св. Йоан Златоуст, е значително по-млад от тях. Подобно на тях, той получил блестящо светско образование от най-добрите тогавашни учители в родната си Антиохия. Приел свето Кръщение, когато бил около 25-годишен, и скоро след това се посветил на монашески живот. Десетина години по-късно, след настоятелни увещания, се посветил на духовно служение и бил ръкоположен за дякон, а след още пет години за презвитер. Още като антиохийски презвитер се проявил като смел и неустрашим защитник на отрудените и обременените, всяка негова дума излъчвала любов и сила, а изумителното му красноречие пленявало всички. Неговият житиеписец епископ Паладий свидетелства, че знаел цялото Свещено Писание наизуст. Заради високите му нравствени качества и плодотворна пастирска дейност бил избран за Константинополски архиепископ. От архиерейската катедра неустрашимо изобличавал императрицата, царедворци, свещенослужители, бичувал алчността, властолюбието, безсърдечието. Заради своята непримиримост бил гонен от лъжебратя, бил оклеветен и обвинен в ерес, а накрая отстранен от катедрата и изпратен в изгнание. Жестоката неправда била поправена едва десетина години след неговата смърт.

Времето и мястото, в което са живели светителите, изисквало познаване на съкровищата на мъдростта. Там се срещали елинската и източната мъдрост, от което се създала съкровищница, която привличала жадните за познание техни съвременници. Християнското учение преосмисля и преподрежда представите за света, които господствали до тогава, и разкрива, че световният ред идва от абсолютно трансцендентния, абсолютно всемирния Бог, Който се намира не само отвъд материалните предели на космоса, но и отвъд неговите идеални предели. Към този личен Бог космосът може да има само лично отношение, а именно отношение на смирение и покорство. Законосъобразността на световните процеси е осмислена като послушание и монашеско смирение на световните стихии пред Бога, като тяхна аскеза. Небесните тела съвсем не се движат сляпо, но не се движат и по собствена воля, не от себе си и не заради себе си, а заради Бога. Като възпява космическата теокрация в едно свое стихотворение, свети Григорий се обръща към Христос:

Тича в огнен кръг заради Тебе бързоногият Титан
и съзвездията със сиянието свое скрива.
Среднощното око на Мена заради Тебе ту сияе, ту помръква
и отново заблестява с ореол лъчист…

Светите Трима светители са блестящи личности не само защото са превъзходни богослови. Те са непоклатими стълбове на вярата, неустрашими борци за кауза, непоколебими защитници на правдата и на онеправданите. Вековете са ги превърнали в еталон на християнските добродетели и в компас, по който и до днес се ориентираме за пътя към Христос. Заради техния колосален принос в богословието, заради богословския еталон, който са задали, но и за да имаме тяхната молитвена закрила днес ги почитаме като покровители на висшите богословски школи.

Светите Трима светители са сред най-големите ерудити не само на времето, в което са живели, но и на всички времена. Ако живееха днес, бихме могли да ги сравняваме с нобеловите лауреати в различни области на човешкото знание, но и това сравнение е недостатъчно, тъй като те са надживели вековете. Това е характерно за тяхната епоха – църквата е привличала най-великите умове, най-прозорливите духове, най-изявените личности. Днес е различно, църквата не привлича, и днес в църквата има ерудити и аскети, но те са малко популярни, не създават тенденциите, не направляват развитието, не са авторитети, които всяват респект в обществото.

В резултат на това днешните християни са такива по-традиция, днес говорим за християнството по-скоро в политически контекст – заради сблъсъка му с исляма, наричаме Европа християнска, традиционните й ценности са християнски, но номинално, а в действителност съвременният европеец се чуждее от тях и се прехласва пред секуларните.

Свети Василий наистина е велик светител, свети Григорий наистина е неоспорим богослов, св. Йоан наистина е ненадминат златоуст проповедник. Но какво ползваме ние днес от тяхното велико богословие и блестящо златоустие? Ние ги почитаме, в календара на църквата има много празници в тяхна чест, целуваме иконите им, покланяме се пред техните свети мощи. Но от тяхното богословие сме далеч, не го изучаваме, не го познаваме, едва ли днес има в света петима богослови, които добре да го познават. Наистина, то е велико и нелеко и не е по възможностите на всеки, дори богословските ерудити разглеждат отделни аспекти от него. За сметка на това мнозина ги цитират с извадени от контекст фрази.

Противоположна на непознаването е друга крайност – да се твърди, че след тях вече не може да има развитие в богословието, че то слага точка на богословските прозрения. Подобно отношение дори не е схоластика, а в същността си е идеологически догматизъм. По този начин се отнасяха комунистическите идеолози към трудовете на класиците на марксизма-ленинизма. Човешкото развитие във всички области, включително и в богословието, е нескончаемо. Това развитие е вложено в човека от Твореца и е съществен елемент от нашето богоподобие. Защото богоподобието е всъщност богоуподобяване.

Светите Трима светители са непомръкващи образци като цялостни личности, формирани и изградени със Светия Дух. Във времето, в което са живели, са се водили духовни битки заради истината. Светителите са отстоявали каузи, търпели са лишения и гонения заради истината. Тяхното оръжие е било единствено истината. Били са поругавани, но не са предавали истината. Имената им са записани на небесата, за да ни ориентират по нашия път. Земна троица, която ни показва пътя към небесната Троица.