Изтръпване

Със сигурност всички вие сте изпитвали онова неприятно усещане, когато ръката ви е в неудобно положение няколко минути, кръвоснабдяването й е нарушено и все едно не съществува, нямате контрол върху нея. Отвратителното чувство почти не се поддава на описание. Какво е кръвта, ако не носител на живота, смята се дори, че душата на човека е в кръвта му. „Избави ме от кръвнина“ се казва в Псалом 50, защото тежките грехове се заплащат чрез проливане на кръв… Интерпретацията е моя, поетична и метафорична, но може би и не съвсем погрешна. И когато крайникът е лишен от кръв дори за малко, той заприличва на мъртъв. Това е тялото ми, тялото ти, то има нуждата от постоянно кръвообращение. А душата ми и душата ти, те с какво се подхранват, кое ги снабдява с живот?

Когато извършим грях, ние сядаме върху душите си. И те изтръпват. Стягаме ги в менгемето на бесовете, богооставеността, собствената си глупост. И тия душички изтръпват. Не ги усещаме. Няма ги. Не знаем къде са, как да ги съживим отново, как да ги раздвижим, за да потече отново към тях благодатта на живота. Грехът спира духообращението. Духът Божи спира да тече накъм сърцата ни и се отваря една пустота, една кухина, през която се гонят злите ветрове.

Когато сгрешим за стотен път без покаяние и съвест, изтръпването става почти необратимо. Смъртта на душата е съвсем близка. И е достатъчно една само нишка да свържеш, една веничка на съвестта, по която да протече Божието електричество, за да се съживи онова вътре у тебе. Докато тялото е живо, за душата има надежда. Но и ударите, които причиняваме на себе си, са твърде многобройни и жестоки. Бием се сами, спираме си досега с живота сами, наш е изборът и ние го правим и все погрешно и все без да възлагаме всичко само и единствено в Божиите ръце. Живата ни ежедневна връзка с Бога, с Христос, има нужда от движение, има нужда от свеж въздух. Държим ли се в ступор, се обричаме на изтръпване.

И това изтръпване има различни стадии. Нали знаете, че изтръпването е неусещане, липса на осезание. Когато свикнем с липсата, тя спира да се забелязва. Това е натрупаното изтръпване, многогодишното изтръпване, при което даже вече не подозираме, че имаме душички. Малки и крехки душички, които също като тялото ни си имат своята нужда. И обратното, изтръпването е най-неприятно и осезаемо в момента десетина минути след притискането, след спирането на кръвта. В първия ден след падението, в часовете след него от изтръпването направо боли. Ето тая болка е полезна, защото тя все още свидетелства, че душа все още ти е останала в наличност. Както каза един приятел, ние, днешните Христови хора не пишем от висините на своята праведност, а от низините на своята падналост. Свидетелстваме за опита си не като светите богоугодни праведници, а като последни грешници. Не е повод за хвалба, нито за изтъкване, но въпреки че седемдесет пъти по седем грешим, ние свидетелстваме като Христови, при Него сме, обичаме Го и няма да спрем молитвите си. Няма да спрем.

Есето ми е лично и болезнено лирично, но ще го превърна и в назидателно. Назидавам често, но се опитвам да го правя с мисълта, че върша полезна дейност, понеже вече живеем в свят, в който назиданието е забранено, смята се за насилие, за осъждане едва ли не, а аз искам все пак да назидавам, за да предпазя някой свой брат или да му вдъхна надежда, че не всичко е загубено все още. И защо да не назидавам, политическата коректност не ми е в характера. Дочувам от приятели, че след като са сгрешили не знам колко пъти, спират да се молят и да се изповядват, защото вече нямало смисъл, те били грешници и тия да ги наречем дребни прегрешения минават между другото. Изтръпване. Изтръпват и спират да вярват. Спират да вярват в Божията милост. Отчайват си е и се заклеймяват, което отново и пак и за пореден път показва само и единствено гордост. Че кой си ти бе? Какъв си ти бе? Безгрешен ли си? Или перфектен? Ми ще грешиш, много ясно. Кой си ти, че да не грешиш! Повърви по тоя път. Не е чак толкова кратък, колкото ти се е приискало. Падни съвсем ниско, заври си муцуната в калта, за да разбереш нищожеството си и тогава поискай от Бог да те изправи. И стани ти сам. И не ми се прави на голямата работа! Нямало вече да се изповядва! Нямало вече да казва дребните неща! Кои неща са дребни, приятелю? Ти ли решаваш кое колко е голямо? Ти някакъв християнски тарикат ли си или много печен тип и не ти се занимава? Както и да е, печените типове не четат такива текстове, така че ще ида да го прочета лично на един двама от обкръжението ми.

Но назиданието ми не спира дотук. Не съм убеден, че в констатацията, която ще направя, има нещо полезно. Предполагам, че някое младо същество от онези 70 хиляди, присъствали на събитието, може въпреки младежката си съпротива и гордост да успее да схване идеята. Да се подиграеш в реклама със светиите, с Божията майка и с Бог, е симптом на абсолютно изтръпване, да не река необратимо, защото нямам право да го казвам. Колко ли от тези седемдесет хиляди, присъствали на стадиона, носят кръстчета, кръстени са и влизат в храма поне веднъж в годината? Колко от тях са забелязали сатанинската символика в облеклото на оня гологлавия и в цялата стилистика? Между другото, много пъти съм се чудил защо е толкова важна символиката за антихристите… Пробутват я навсякъде, отпечатват я, изобразяват я в каменни орнаменти по сградите, из всички медии. По танковете и самолетите на всички армии… Символика. За тях е важна. Изтъкват се чрез нея, заявяват се, нещо ги кара да го правят. Антихристите са продали душите си, така че няма и какво да им изтръпне.

Да се върна на стадиона. Хората, които могат да си позволят да се подиграват по такъв начин с Богородица, светците и Христос, са нетактични, алчни, груби или просто глупави? Кое от всички? Краси Радков, когото видях и на живо два пъти в тяхното шоу и който ми се стори много изтръпнал, какъв е? Нетактичен, лаком или тъп? А началникът му какъв е? Къде са им душите? Това не са риторични въпроси, а съвсем директни. Децата, които са ходили на чалга концерта, трябва да знаят с какви опасни хора си имат работа. Защото може да изглежда външно лековато и не чак толкова сериозно. Обаче то е. Сериозно е. Няма нищо несериозно, което се допира до вашите очи и уши. Всеки един такъв смешник днес се бори не за да си продаде крушките, а за да ти грабне онова вътре у тебе, което е все още живо, макар и леко изтръпнало…