Когато ние станем бежанци

Поразително! Колко омраза и страх предизвикват в тази страна бежанците, сякаш става дума не за клетници, които бягат от война и опустошение, а за легиони въоръжени до зъби завоеватели, готови да схрускат малка България за закуска.

Невероятна истерия в медиите, невероятно озлобление в душите. Дива омраза към другия е обхванала нашия някога добродушен и човечен народ. Но последната история в Белене със семейството на бежанци надмина всичко. Клетниците, които не са загинали сред кланета и терор, ще загинат може би – да пази Господ – в мирна България, от ръката на хора, които се наричат европейци и християни! Какъв срам, какъв позор! Това ли е народът, който спаси някога евреите и приюти арменците? Колко сме деградирали оттогава, колко сме се изродили, колко ниско сме паднали! Добротата на нашите предци заменихме с диващина, християнския им дух – с езическа вулгарност и простотия, човечността им – със злоба и жестокост. Затова е толкова трудно да се живее в тази страна: не заради разрухата – не заради мизерията – не заради корупцията – а заради безчовечието, което владее между нас.

Защо в цяла православна България се намери само един италианец, един католически свещеник, който да приюти и защити нещастните хора? А къде са нашите български, православни свещеници? Хей, отци, къде сте??? Защо мълчите, църковни институции? Забравихте ли заповедите на Христос? А ние, братя православни християни – какво? Загърбихме ли окончателно Евангелието? Зарязахме ли християнската любов? Или мислим, че тя се отнася само за своите? Но ако обичаме само онези, които нас ни обичат, ако правим добрини само на хора от нашата вяра, нашата кръв, нашия език – то с какво тогава сме по-добри от езичниците? Това и езичниците го правят (Мат. 5:46-47).

Какво казва за емигрантите и чужденците Словото Божие?

Кога пришълец се засели в земята ви, не го притеснявайте (Лев. 19:33).

Пришълецът, заселен между вас, да ви бъде също като ваш сънародник; обичайте го като себе си (Лев. 19:34).

Защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове, Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло (Втор. 10:18).

Обичайте и вие пришълеца (Втор. 10:19).

Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник и пришълец (Пс. 38:13).

Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? (Мат. 5:46-47).

Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем (Мат. 5:42).

Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте (Мат. 25:41-43).

И тъй, Писанието е категорично. Сълзите на онези, които ние днес мразим и преследваме, ще стигнат бързо до Бога и Неговата десница ще падне върху главите ни!

И ще бъде Господ убежище за угнетения, убежище в усилни времена (Пс. 9:10).

Защото Той дири сметка за кръв; помни загиналите, не забравя писъка на потиснатите (Пс. 9:13).

Вдовица и пришълец убиват и сираци погубват; и казват: Господ няма да види и Бог няма да узнае (Пс. 93:6-7).

Българи! Християни! Да се опомним, докато е време!

Никой не може да е напълно сигурен в съдбата си, в утрешния си ден. Някога може би и ние ще станем бежанци – кой знае? Сега се радваме на относително спокойствие – ала вечно ли ще е то? Утре може би и върху тази мирна земя ще се изсипе огън, меч, глад, мор. Кой от нас е защитен срещу силите на ада и кой би могъл да каже: ”…сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме направили договор” (Ис. 28:15)? И тогава и ние ще се пръснем по земното лице, ще скитаме из далечни земи като странници и бежанци, ще тропаме на чужди врати, ще протягаме умолително ръце и ще разчитаме само на човещина и милост, на нищо друго. Впрочем, какво говоря? Нима и днес милиони българи не са далеч от дом и родина, нима не живеят в чужди страни и сред чужди народи, нима не се ползват всеки ден и всеки час от добрината им? Какво ще стане, ако стопаните започнат да се отнасят към тях така, както ние се отнасяме към емигрантите? Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците (Мат. 7:12).

Мъдрост, драги ми господа! Мъдрост и страх Божи. Нищо добро не чака народите, които се държат грозно и безчовечно, които нехаят за Божията воля и пренебрегват съветите на Създателя. Дано не бъдем такива – и Бог да ни е на помощ.