Негърът си е негър

Предразсъдъци да искаш на тоя свят. Един приятел преди седмица ми казва, че не разбира хората като мен. Щото как съм можел да се пиша християнин, след като съм способен да убия – за да защитя семейството си например, или да открадна – за да нахраня семейството си например… Ако си християнин, заявява човекът, не би трябвало да помислиш дори, че си способен на такъв грях. Ама че тесногръдо отношение, помислих си. Невъзможно, ограничаващо, едностранчиво, плоско, да, най-вече плоско, евклидово, двуизмерно отношение към християнството. Човекът е стар и болен. Няма да споменавам името му, ще ми се да му спестя размислите си. Ако ги прочете и разбере, добре, ако не, пак добре, голяма работа, цял живот си е имал едни възгледи, сега изведнъж не върви да си ги сменя. Още повече, че няма да му изглежда мъжкарско в собствените му очи да си сменя убежденията или предубежденията точно в такъв момент, сякаш болестта го е изплашила, сякаш се пазари и търси сделка за облекчаване на страданието си. Сделка с Кого? Влезе ли в диалогов пазарен режим, вече е признал по-висшата Инстанция, а той е инат, нищо не иска да признава… Предполагам, че точно такива са опасенията му да бъде откровен със себе си. Вече може би му е трудно да го прави, прекалено много наслагвания… Но той си е той, не можеш да помогнеш на някого, който не иска да му помагаш, а и егото му не би позволило да си помисли, че някой на него точно може да му помогне.

Най-необоримите предразсъдъци са свързаните с християнството. Имам един друг приятел, той преди месец ми подари чудесната книга на Дарвин „Произход на видовете чрез естествен подбор, или запазване на облагодетелстваните раси в борбата за живот“. Сложна книга и в същото време проста. Сложно е да го обясниш по такъв начин това, което е очевидно, проста е идеята, че биологичните видове се променят според средата и начина си на живот. Ние сме свидетели на тия промени, виждаме ги, не можем да ги отречем, с езика на науката можем да назовем процесите, които ни заобикалят. Ние сме биологичен вид, имаме си организми, изпълнени с вътрешности, имаме си „срок на годност“, също като останалите биологични видове се размножаваме, дишаме, храним се… Това са фактите от действителността. Но всичко това не ни пречи ние да притежаваме нещо повече от другите биологични видове. Ние можем да преодоляваме биологията и в това е силата ни. И тук идва конфликтът ми с моя приятел, подарил ми книгата. Според него ние не сме нищо повече от другите, нито сме „повелители“, нито властваме, нито сме по-съвършени, умни, мислещи, чувстващи. Насекомите са доста по-напреднали в еволюцията си от нас и са много по-оцеляващи и приспособими, според човека. С естествоизпитатели не се наемам да споря и не го правя. Защото на тях им липсва вярата в Богочовека Христос и споровете са безпредметни. Идеите за подбора, за борбата за живот на видовете не противоречи на християнската идея. Това е втората ми теза в днешните ми философски разклонения. Да, ние сме биологичен вид, да, ние сме същият биологичен вид като всички останали човеци, населяващи планетата, но – има едно голямо НО – ние в изследването на душите си сме се допрели до Създателя и Замисъла и желаем да живеем по тоя начин, искаме да мислим и мечтаем за Христовата любов и спасението на душите си. Ние можем да се надскочим. И това е големият замисъл. Къде е противоречието?

Можем ли да направим просто сравнение между една болонка или пекинез и един вълк? Вълкът е бил опитомен, след това с векове са се променяли някои негови белези, клепнали са ушите му, накъдрила се е козината му, смалило се е тялото му, за да се получат днешните недоразумения, генетично обременени породи, за които не можем да повярваме, че са от същия вид като вълка. С промяната на тялото на вълка се е променял и характерът му. Може ли да има сравнение между достойното спокойствие на една немска овчарка и невротичните движения на споменатите дребосъци? В тоя смисъл е прав и онзи другият мислител, твърдящ, че битието определя съзнанието. Което звучи доста жалко от човешка гледна точка, но колко човеци не са изгубили човешкия си облик и все още се осъзнават като човеци, трябва ли да припомням скотския блок 20 в Ямбол и неговите възвишени обитатели.

Или пък да взема да дам пример за липсата на човешки облик от ежедневното си битие на учител в град, населен с много орки – няма нужда, нали. От сто километра се забелязва, че е налице промяна на биологичния вид от хомо сапиенс в хомо несапиенс. Състраданието към такова същество обаче е като към всяко друго, тези пропаднали, примитивни и първосигнални създания също са образ Божи, но са жертва на обстоятелствата, начина си на живот, тъпотата си. Оправдавам ги, защото са хора. Обезличени, регресирали, дееволюирали, но все пак хора. А доста често чувам най-различни странни предложения за тях, деветдесет и пет процента от останалите бели средностатистически прилично облечени наши съграждани не могат да ги оправдаят и смятат, че Хитлер се е объркал, най-напред е трябвало, казват, да подкара нататък не евреите, а циганите. Чувам го с ушите си твърде често. Вълци, добермани, ротвайлери, улични помияри, разнообразие. И насред това разнообразие – християни. Хора, за които една от най-важните думи е милост.

И така, споменах двама свои приятели (не прекалено близки), които поради различни причини не могат да бъдат християни, да се определят като християни или да приемат християнското учение. И двамата са кръстени в детска възраст от своите родители, така че искат или не искат, те са християни. Те са част от тоя друг духовно-биологичен вид, но се съпротивляват на кръщението си и са си изградили възгледи, които нямам намерение да променям. Аз обаче не откривам противоречията, които те се опитват да ми показват – първият, че е несъвместимо да си християнин и да си способен на тежък грях и ако извършиш тежък грях, преставаш да бъдеш християнин, вторият, че биологията е над всичко останало и Духът е измислица на слабостта човешка. На тоя втория дори съм му изказвал аргументите на дякон А. Кураев, че Вселената е антропоцентрична, че всичко съществува само заради Човека, че земята, космосът, слънцето, звездите, луната са нищо повече от „стопанство“, което Бог е изградил, за да живее в него човек – с което съм предизвиквал бурния му искрен смях, но какво да сторя, като вярата ми е ирационална като всяка друга вяра и докарат ли ме дотам, че да почна да говоря, си казвам всичко.

Нещо повече, ирационалността на вярата е нейната сила и това не е никакво откритие. А те, кръстените и невярващи, са християни, тайнството Кръщение е променило биологичния им вид, колкото и да им е мъчно от тоя факт. Те не могат да престанат да бъдат християни, каквито и убеждения да имат. Може би е банално и несъществено всичко това, но ние всички всеки ден се срещаме с различни хора. Добре е да сме подготвени. Добре е да си мълчим, наблюдаваме и мислим. Многото говорене не е хубаво.

Светът ни е удивително лицемерен. Едва ли в световната история е имало по-лицемерна епоха. Либералната напаст роди изразите „политическа коректност“, „толерантност“, „дискриминация“ и от тоя аспект Дарвин е доста по-честен и прям, затова Дарвин днес би бил полезен на всички. И затова може би вече не се говори за неговите идеи, много отрезвяващи и даващи яснота по днешните ни наболели въпроси, трудно се открива книгата му из книжарниците, днешният „новговор“ изключва доста от понятията, които старият учен употребява. А ние най-напред трябва да знаем повече за себе си като биология, нужно е да се познаваме, за да не се съпротивляваме на естественото развитие на телата си, да се възприемаме, за да си спестяваме различни модерни главоболия. Първо трябва да минем през фактите и тогава вече да искаме да ги надскочим. За да стигнем до християнската си същност, е необходимо първо да минем през биологичната си, отричането на нашата биология е мракобесно и варварско. Ние не сме безплътни ангели. За да подчиним телата си, трябва да осъзнаваме, че ги имаме и да познаваме характера на тия тела.

А как ли би се смял Дарвин на новината, че ония заблудени либерали цензурират филма „Пипи Дългото чорапче“, нейният баща вече няма да бъде „крал на негрите“, а само „крал“, защото „негър“ било обидна дума за негърчетата, малките цветнокожи, родени от негри, които нямаше да знаят, че думата е обидна, ако не им бяха казали, че е такава. Дееволюция на езика. „Том и Джери“ също не са пожалени, при тях също бъкало от дискриминационни елементи, предупреждава ни телевизионният канал на Amazon преди всеки епизод. Какво ли още ще дочакаме?

Не знам, оптимист съм. Нищо добро не идва от тая страна на Битието, но и това не е изненада.

И чрез цялата днешна леко объркана лекция се стремя към ето тези две изречения, които трябва да се разберат правилно:

Негърът си е негър.

Християнинът си е християнин.