Недоумения от Фенер



Посещението на патриарх Вартоломей в България остави странно, противоречиво впечатление. Разбира се, нас като православни християни не може да ни не радва гостуването на първия йерарх на вселенското Православие. Естествено е да изпитваме топли чувства към нашата Църква-майка, от която още през ранното Средновековие сме получили своята автокефалия. Ала високият гост сякаш не бързаше да отговори на тези чувства. Посланието му не беше толкова благо и братско, колкото бяхме в правото си да очакваме. Мнозина бяха обидени от високомерния тон на речта му към българския патриарх и народ в патриаршеската катедрала ”Св. Александър Невски” в неделя. По един доста, бих казал, нетактичен начин Негово светейшество засегна стари рани, болни теми от общата ни история през XIX и XX век – борбите за българска църковна независимост, схизмата, принудително наложена ни от Вселенската патриаршия и други подобни. Вместо да си почиват мирно по страниците на историческите книги, тези болезнени проблеми изплуваха отново в словото на Негово светейшество, който ни размаха пръст заради тях. Схизматици сме били, етнофилетисти сме били… Старите прашни плашила, с които е бил тормозен някога нашият народ, се надигнаха пак от небитието и се развяха отново. Отново се събуди паметта на ”великия” и ”свят” Цариградски събор от 1872 г., когато поривът на българите към народна църква и богослужение беше анатемосан.

Ех, Ваше Светейшество, ако ще отваряме пак старите рани, ако ще прелистваме отдавна затворените от историята глави, то тогава и ние можем да кажем някои неща. Колко векове фанариотите заедно с османския поробител държаха българската нация в скотско неведение за своите народностни права, за човешкото си достойнство? В някои отношения гърците-фанариоти бяха по-зли и опасни от турците: турците ни взеха само държавата, а фанариотите – и църквата, и просветата, и интелигенцията, и родния език дори. Турците искаха от нас само тялото, докато мъглата от Фенер посягаше и на душата, на националното ”аз”, на народностната идентичност. Борбата с Фенер и неговото влияние беше по-сурова и подмолна, отколкото борбата с открития враг – Османската империя – защото в този случай опасността идваше от християнските пастири, от православните ни братя. Не са случайни думите на стария Вазов:

…Фенер, котило на ехидна раса,

гнездо на кощунство, на леност, на блуд,

Фенер, по срама си позорно прочут;

Фенер, откъдето през векове цели

разврат и мъртвило в света са се лели

и който забули всичкия възток

с една гъста мрежа и никой тълчок

на духа не даде, нито мисъл нова

на човека, паднал във дрямка сурова…

Беше ли българското въстание срещу Вселенската патриаршия във Фенер през 60-те и 70-те години на XIX век проява на ”етнофилетизъм”? Да, беше! Тук Вие сте прав, Ваше светейшество, и има защо да размахвате пръст срещу нас. Ала Вие забравяте друго, други неща премълчавате: че българският етнофилетизъм беше само реакция срещу гръцкия църковен и извънцърковен национализъм, срещу елинското духовно потисничество, срещу неовизантийската ”мегали идея”, която се беше заела да претопи православните балкански народи в единния гръцки котел, и на която Фенер служеше вярно през ония времена. Това бе реакция на един мъчително тормозен и потиснат духовно и физически народ, борба за оцеляване на един етнос, поставен на ръба на гибелта. Нима гърците, нима фанариотите не бяха ”етнофилетисти”? Нима те не са такива и до днес? Не служи ли Вселенската патриаршия и до ден днешен на каузата на елинизма, на гръцката народност по света? Какво пък, в това няма нищо лошо (ако забравим или пренебрегнем за минута апостолския завет, че в Христос няма ”елин или иудеин”), но защо стоварвате същото обвинение и върху нас?

Повтарям: няма защо да човъркаме отново старите рани. Но думите и делата на Негово светейшество Вселенския патриарх в България предизвикват съжаление. Едва ли той заслужи с тях наградата, с която го удостои от името на българския народ нашият президент. Не беше много уместно, меко казано, и раздразнението, което изказа срещу паметника на вечнопаметния Антим I – първия български Екзарх, духовния водач на българската нация по земите на цялата тогавашна Османска империя. Но – както и да е! Любовта покрива всичко, казва апостолът. Християнската любов ще покрие и това, както и много други неща – и ще остане само съжалението. Защото положението на Вселенската патриаршия в днешната наследничка на османците – Турция – може да предизвика само съжаление. Не ѝ е лесно днес на патриаршията в Истанбул. И вместо да поиска братска подкрепа и съчувствие от съседната православна страна, тя предпочете да вади стари плашила и да размахва пръст срещу нея. Можем само да съжаляваме за това, Ваше светейшество.

 

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...