Не за България

Църквата влезе в шоуто за втора поредна година. Трябва да предположим, че извинението е същото, каквото и миналата година. Само че миналата година не го чухме и няма как да си послужим с него. Затова ще попитаме и тази година – какво е извинението?

Шоуто „Направи го за България” е кампания за насърчаване на раждаемостта, провеждана от Движение за национална кауза (ДНК) с медийни партньори БТВ и с финал „най-мащабното свето кръщение на новородени деца в съвременната история на България – национално кръщене”. „Инициативата за масово кръщение е под патронажа на Патриарх Неофит и Българската православна църква, които освобождават участниците от задължителната такса за ритуала и даряват безвъзмездно кръщелните свидетелства.” (Изразите в кавички в целия текст са цитати от медиите.)

Мотото на кръщелната кампания пък е „За да го кръстиш, трябва да се роди” – едно проникновено наблюдение.

Хрумва ми едно предложение за извинение – че миналата година е станала грешка. Недомислие… Че не е имал време клирът да си представи как ще се подготви цялата „кампания”, да помисли и да оповести какви други условия съществуват, за да бъде кръстено едно дете, освен да се роди, и освен тези, описани в сайта на кампанията (цитирането е дословно и с правописа):

„1. Участието в кампанията изисква споделяне на селфи с положителен тест за бременност, снимка от видеозон или снимка на вече родено бебе, качвани през сайта на кампанията – napravigo.bg

2. Участниците имат право да участват в кампанията само с една снимка, с която да удостоверят бременност/раждане. С нея участниците удостоверяват и декларират, че е заченато бебе след 1 януари 2017 г. до 31 декември 2017 г.

3. За всяка удостоверена на сайта ни бременност/раждане ДНК ще осигури минимум 1 лев за асистирана репродукция.

4. След 1 септември 2018-а година участниците ще бъдат поканени от Организатора на специално събитие (кръщене). На него всеки Участник може да извърши Свето кръщение на своето дете.

5. Организатора не поема разходи по настаняване и престой на Участника, детето му или роднини в определения за кръщене областен град преди, след и по време на специалното събитие.

6. Организатора се ангажира да осигури кръщене на всяко дете-Участник, заченато единствено между 1 януари 2017 г. и 31 декември 2017 г., единствено в рамките на специалното събитие през есента на 2018-а година.

7. Всеки Участник има възможност да избере за кръстник на детето си свой роднина, приятел или друг близък човек.”

И също – че не е имал време клирът да постави своите изисквания за подготовка на кръстниците и родителите на децата от тази масова публична кампания. Или да извърши тази подготовка. Че не се е досетил да използва тази кампания като повод да поговори с народа за това как е правилно да се пристъпва към свето Кръщение. И най-вече как не е правилно.

И също – че е нямало откъде клирът да знае как светото Кръщение ще бъде наречено в медиите „ритуал с участие на звездни кръстници” и описвано по следния начин: „Пред олтара в храма са разположени купели с по един свещеник на купел, който чете обща молитва и извършва индивидуален ритуал с участието на звездните кръстници.” Нито е съобразил как звездните кръстници ще блестят и благославят кампанията („Звездни кръстници дават благословии в храма.”).

И така нататък… И това щеше да си е едно добро извинение, стига да не ставаше въпрос за тази година. Защото тази година нашият клир вече е станал свидетел на всичко това. И знае.

Много обвинения понесе църквата през последните години заради свои „верни”. Всякакви скандали от политическо, икономическо, културно и сексуално естество тормозиха общественото внимание. Но това най-често са банални слабости на хора, които си играят с човешки неща. Неизбежни, отблъскващи, но в много случаи поносими, защото са в периферията или извън собствено църковния живот. Откровената злоупотреба на отделна личност с църковно положение е някак по-безопасна, защото е разпознаваема като несъмнено лошо нещо. Заиграването със светото Кръщение е съвсем друг случай. То се явява публично, под аплодисменти и за съжаление – под патронажа на църквата, накипрено като несъмнено добро.
Има много начини да се говори за пошлостта. Един остроумен англичанин я нарича най-големия грях. При нас пошлост е синоним на долнопробност. Но за случая най-приляга определението на Набоков – че пошлост е не толкова долнопробното, колкото фалшивото, украсено като истинско. Пошлостта е нещо, което имитира друго нещо, като се напъхва в кожата му, без да може да влезе в духа му. Тя подменя и така унищожава онова, което се опитва да имитира. Пошлостта е лъжа.

Кампанията „Направи го за България” е пошла по много начини, които касаят семейството, зачеването и раждането на дете. Но особено пошла е тя в частта за масово кръщаване. Пошла е идеята, пошло и недопустимо е нейното заглавие и мото. „Приеми свето Кръщение за България” е почти богословски неприличен израз, който говори за изкривено църковно съзнание. Той не може да звучи в църквата. Произнесен от политическа трибуна би могъл да се критикува като националистическа, патриотични и етнофилетистка злоупотреба с църквата, в зависимост от контекста. В случая не получава специализирано внимание, защото предполагам за всеки е ясно, че това е прекалено амбициозен прочит и че тук става дума просто за една духовно-патриотична чалга с корпоративен резонанс. Но колкото и несериозна да е в богословско отношение кампанията, църковната тема остава съвсем сериозна и истинска, защото се отнася до две истински неща – вярата на църквата и детето, което се кръщава.

В този брой на списанието ще се опитаме да говорим не само за подмяната, но и да кажем какво е светото Кръщение. Да кажем и как и защо Църквата приема да кръщава деца. Каква отговорност поемат техните кръстници – звездни или земни – и защо е важно дали я поемат. Ще опитаме да не говорим за нарицателните представители на шоубизнеса, получили роли на звездни кръстници, но да споменем нещо друго – да споменем едни вечни аргументи на клира за случаите, когато трябва да се замаже истинският мотив на човекоугодието. Тези дежурни аргументи са такива: ние нямаме право да съдим, не знаем какви са мотивите на хората, не трябва да отблъскваме никого от Църквата.

Разбира се, че е така – не трябва да съдите, да гадаете за хорските мотиви и да отблъсквате хората от Църквата. Но трябва да кажете на хората какво е Църквата. И да им покажете. Да се попитате за вашите собствени мотиви. Да се попитате като духовници, например, какво значи за вас това „Направи го за България” като мотив за свето Кръщение. Как ви се струва – стига ли той? Какво означава това, че църквата кани хората да се кръстят „за България”. Какво е общото между България и светото Кръщение. Какво оправдание има Църквата да приеме роля на медиен партньор, който осигурява „купела и ритуала” на подобна бутафория.

Ако Църквата иска да отговори на общественото внимание, нека да отговори достойно. С проповед за най-важното и грижа за духовната полза на участниците. Тоест – да отговори истински. Да излъчи ясната позиция, че не Църквата става част от шоуто, а шоуто трябва да спре пред вратата на храма. Вместо да хармонизира глас с патриотични пърформанси, превръщайки църковното тайнство в представление за масови публики, а най-значимото посвещение в човешкия живот – в съмнително звездно театро.

Кой трябва да сложи нещата на правилните места, ако не Църквата в лицето на своите духовни отговорници? И кой трябва да обясни на патриотично и демографски настроените кръстници и родители, че детето се кръщава по тяхната вяра. Че застават пред Бога за детето си, не „за България”. И не България – единственото, което има значение, е тяхната вяра в Бога.

Новия брой 6/2018 на списание СВЕТ може да изтеглите безплатно оттук