Ода за курбана
(вдъхновена от историята с курбана в с. Росен и в други населени места)
Ах, най-после една от любимите ми теми! Курбаните в Българската Православна Църква. Най-после някой да почне да чегърта по тая тема, която се е залепила за църковния ни бит като стара дъвка под ученически чин и която не можеш махна дори с джобно ножче, без да пострада някой пръст.
Темата за курбаните!
Шт! Само по-тихо! Да внимаваме какво говорим, че ще обидим много хора. За курбаните или добро или нищо! Да замълчим в благоговеен ужас пред овчата лой, че току-виж се втечнила.
Знаете ли вие какво свято нещо е курбанът? Та това е признак за високи духовни търсения и интереси. Едва ли не всеки втори влязъл в храма на празник доверително разкрива някоя потресаваща житейска скръб, от която сърцето ти започва да се къса. И когато вече си на път да ревнеш с глас и нервно търсиш из джобовете кърпичката си за нос – настъпва неизменният жизнерадостен финал – врящ казан, от който се вдига дъхава пара. Дали ще е умрял родственик, дали жив такъв, разминал се на косъм със смъртта, дали черна магия преследваща някого в живота или просто за вразумление на непослушен син. Винаги при всички обстоятелства мнозина… мммм… християни решават да направят курбан. Затова и в наше село току в църковния двор, на църковния орех до преди време висеше едно страховито съоръжение, на което можеше да завиди и светата Инквизиция – кука за дране на агнета. Беше толкова голяма, че ставаше и за телета. И за да е филмът на ужасите пълнометражен – имаше дълга 20-метрова траншея, в която да се събира пролятата кръв. От жертвените животни. Като едно време в Соломоновия храм. Липсваше само медното море. Него може да са го свили циганите. Затова пък и до днес намирам разхвърляни из целия двор оглозганите кости на принесените жертви. При това без да съм археолог.
Нашенци всеки път гордо се хвалят, че едно време там „колехме по 12 курбана на празник”. Та това си е цяло постижение! Истински овчи Армагедон!
Какво да кажем пък за онзи нещастен свещеник, който преди време беше събрал солидния трофей от 160 плешки? Знаете ли каква трагедия беше това преди години, защото тогава нямаше още фризери?
Да не говорим пък колко приятна гледка са планините от сол по курбанно време в храма. Влизаш и вместо иконата на Божията Майка и Спасителя първото нещо, което виждаш да расте под носа ти с главоломна скорост е пищната камара от пакети сол със забучени в тях свещи. (Но защо ли все се сещам за Лотовата жена, дето сама станала на сол, след като се обърнала назад към едно отречено вече минало…)
Ако си по-късметлия обаче, можеш да случиш и на самото агне кротко стоящо до църковните двери със забучена на главата свещ, в неведение относно страшната си участ. И всеки път си задавам въпроса каква ли молитва чете свещеникът този път. Дали онази за благославяне на месно ястие с оглед на това, в което ще се превърне живото още агне? Или онази, с която се благославя стадото, за да се плоди и множи? И в двата случая обаче е налице драматичен контраст. (За агнето де. Или за телето.) Благославяне на бъдещото ястие, докато е още живо и благославяне на живото стадо с умъртвяване на едно от неговите хайванчета.
И се чудя, защо след като свещеникът благославя такава жертва, не вземе и сам не я принесе? Като старозаветните си предшественици, на които се опитва да подражава? Да хване ножа и сам да умъртви жертвата, след което грижливо да я разчасти, изкорми, умие и накрая опече за приятно благоухание Господу? Така поне ще стане ясно в Стария Завет ли живеем или в Новия. Защото иначе какво се получава: гласът – глас Иаковов, (пък) ръцете – ръце Исавови, Битие. 27:22.
Снимка: sever.bg
Курбаните са екзалтация на народната жизненост! Ясно е, че всяко действие, дори и най-елементарното, е жертвен акт! При курбана, явно, има своеобразна ритуална кулминация на този универсален принцип. А, иначе, всичко е въпрос и на стил. В българското общество, по правило, стилът не е достатъчно добър, често е под всякаква критика! [b]Доказателства[/b]: вижте входните врати на къщите, кооперациите…, вижте и стълбищата им-затрупани с какви ли не боклуци!….А какви са гробищата в България, обществените болници!? – отврат…..- какви други думи да намери човек!?[b]И най-важното[/b] по отношение на тези, на пръв поглед повърхностни доказателства – [b]те са израз на същностни черти, на дълбоки закономерности[/b] в българският бит и душевност!…В крайна сметка – не считам, че курбаните са нещо много осъдително, особено на фона на другите видове мизерност – и в религиозната ритуалност и в бита на българите!
Всесърдечно Ви благодаря за статията и да се надявам, че ще е начало на безкомпромисна борба срещу православното езичество в българския църковен живот.
Молитвено Ви пожелавам душевни и телесни сили за да пребъдете на божествена стража за чистотата на родното православие, одухотворяване на клир и народ, напомняйки неуморно, че Бог чака от нас да Му служим в дух и истина.
Вие се подигравате с гностицизма, но той не e толкова институционално понятие, колкото вечна нагласа към крайно спиритуализиране (често с най-благочестиви намерения), която отрича материалното и накрая отрича дори самия Бог като Творец.
Напомняте ми за един калугер от Азбучния патерик, който публикувах през 1994 г. (търся пари за ново издание). Влязъл бесът в него и той рекъл: „Абе какъв е този св. Тавуртий, за когото никой не е чувал? Я по-добре без него“. След време отрекъл св. Богородица, защото Евангелията почти нищо не казват за нея, пък и Бог е над всичко. Накрая отрекъл и Св. Троица и полудял.
……………………..
Проповед за 14 неделя след Петдесетница:
http://archiman.livejournal.com/
„Пролет ,слънце,роса.
Празник,гозби,храна.
Гергъовден-зелени ливади,
купища агнета млади.
Кротко животно- нож,
утрин -часът е тревожен !
Свирепост,хищническа мощ,
проливаш кръв-и ставаш набожен.
Погачи,вино-мазна брада…
къде са овчите чеда?
Къде са стръковете трева със роса?
А ние християни ли сме или говеда?!
един мой приятел Евгени Серафимов /през 1996г./написа това стихотворение по повод курбаните.
Това е и моето мнение,с извинение към тези,които се чувстват особено благочестиви след курбан.
Христос ял ли е агне курбан на пасхалния седер (вечеря)? Ял е. Вие ядете ли? Не. Защо? Защото Дънов или Йехова ви бил наредил. „Не знаете, от какъв дух сте вие“ (Лук. 9:55).
Дон Кихоте,ако съдя по името ви,вие би трябвало да се сражавате с вятърните мелници(Курбани),а ето че тук виждам цяла православна армия с пики втурнала се срещу тях и което е най-тъжното, искрено вярваща ,че именно те са от най-злите великани в българското православие, които непременно трябва да бъдат сразени! Нека се отдръпнем и като Санчо ..се 😆 на битката!
1Кор.10:30 [i]Ако пък участвам в яденето с
благодарност,защо да бъда хулен поради онова,за което благодаря?..?[/i] След прочетените статия,стихове и коментари си позволих към въпросителения от Библията да прибавя и един от мен.
На беседа при един варненски свещеник той каза: „По-добре да не използваме израза „курбан“, а „трапеза на любовта“, защото Жертвата веднъж вече е дадена, а ние можем само да благодарим на Бога за сторени благодеяния или избегнати нещастия“. Напълно подкрепям това мнение. А и нали всичко, което изпълва земята, е Господне! Ние Му даваме нещо, което Му принадлежи. И смисълът на курбана в православието не е в заколването на животното, а в раздаването на храната – като символ на Божията милост.
десислава е напълно права – курбанът като кулминация на църковния живот в българия е отвратително явление, което сме наблюдавали предполагам всички. не става въпрос за това кой какво обича да яде. сантименталната страна на въпроса също не е най-важната; много от нас биха (бихме) се разплакали при вида на агнето, водено на заколение, но си купуваме месо от магазина и го ядем с удоволствие. тоест, нямаме силата да правим това, което одобряваме… но това също е друга, стара тема.
темата тук е за подмяната. на всеки е ясно, че в общия случай няма нито необходимост да се вярва, нито значение в какво се вярва, когато се дава курбан. прави се от суеверие или за всеки случай… всякак се прави. познавам няколко човека, които са давали курбани, без да са ходили на литургия в живота си. коя жертва е предпочетена тук? в същото време не се сещам за лични познати от църквата, чието желание да пожертват нещо ги е довело до идеята да дерат агне и да варят казан в двора на храма. има много начини, по които да помогнеш на ближния в нужда, да го зарадваш или да му послужиш и дори да го нахраниш, различни от този да му сипеш пластмасова кофичка от кисело мляко с мазна агнешка чорба. понякога тази чорба е вкусна – да. зависи от майстора. но какво общо има това с нашата вяра?
Iliana,
Да не би всички свещи, които се палят (не от восък, а от отровен парафин) или кръщения, които се извършват (99% неканонични, защото са без катехеза и без потапяне), са свързани с най-чисти духовни подбуди? Съвсем не. Понеже българите са непросветени поради мързела и неграмотността на свещениците (а както виждаме напоследък – и на владиците), те извършват обреди почти само по разни суеверни причини. И какво – да затворим църквите, за да спрем суеверията ли?
Като свещеник знам от опит, че всяко кръщение, венчание, опело в България са придружени от курбан. Ако няма курбан, никой няма да дойде. След три робства българинът за добро или зло е такъв – всичко трябва да му мине през стомаха, за да го разбере. Даже в любовта е така. Българинът не приема жена, която не може да готви.
Доне, с хули няма да докажете нищо. Тези аргументи ad personas на мене не ми минават.
Всички благочестиви православни курбанджии трябва да знаят, че се ръководят от следните коранически аяти и хадиси:
„Ние ти дадохме (о Мохамед) райски блага. Затова се моли и коли курбан“ (Коран 108:1-2).
„На всяка верска общност сме наредили курбан, за да споменават името на Аллаха над животно от добитъка, който Той им е дал… И сторихме за вас от обредите на Аллах да бъде едрият жертвен добитък. В него има благо за вас. И споменавайте името на Аллах, докато (животните) са изправени за (колитба)! И когато рухнат по хълбок, яжте и хранете и доволстващия и просяка! Така сме ви подчинили, за да бъдете признателни“ (Коран 22: 34-36).
„Приносителят на курбана има зачетено добро дело за всеки косъм на курбана… О, хора, колете курбан и ще получите награда за неговата кръв, защото наистина курбанската кръв, ако и да пада на земята, се пази при Всемогъщия и Възвишен Аллах (хадиси по Таберани).
„Наистина кръвта на курбана стига до Аллах преди още да е паднала на земята“. „Който има възможността да заколи курбан, а не го стори, нека не присъства на нашите събрания“ (хадиси по Ибн Маджид и Тирмизи).
[quote name=“Тина“]И смисълът на курбана в православието не е в заколването на животното, а в раздаването на храната – като символ на Божията милост.[/quote]
Да, Тина, такъв е наистина смисълът на курбана – но не в православието, а в исляма.
Всъщност някой яде ли го този курбан (от тук споделящите)? Мен от малък ми се повдига само от миризмата… То не е лой, не са жили… Поне да беше нещо вкусно, та да си струва да говорим за него. Как пък не ни хрумна (на нас българите) – като ще извращаваме нещо, поне да го направим с вкус. Примерно – курбан от печени славейчета с ананас… Ама не, дай ни на нас пълен казан с овчи глави.
„Приносителят на курбана има зачетено добро дело за всеки косъм на курбана… О, хора, колете курбан и ще получите награда за неговата кръв, защото наистина курбанската кръв, ако и да пада на земята, се пази при Всемогъщия и Възвишен Аллах (хадиси по Таберани)“.
Андрей, от хадисите, които цитирате излиза, че смисълът на курбана в исляма не е само в раздаването на храната („и на доволстващия, и на сиромаха“), а именно в кръвта на животното, която се пази при Аллах – т. е. има смисъл именно жертвата, която се прави. А при нас, християните, Жертвата е вече дадена и храната, която раздаваме на трапеза, е просто благодарност за Божията милост. „Милост искам, а не жертва“.
Бихме могли освен храната, която раздаваме, да правим жестове на благотворителност като благодарност към Бога за избегнато нещастие или оздравяване.
Колко хубаво би било ако преживелите някакво премеждие, вместо да гощават близки и приятели, вземат да нахранят някой старчески дом например или да платят тока на някой дом за сираци? Ето това не би било курбан, а милостиня, която ни е заповядана и на нас христинияните! А що се отнася до последния коментар за вкусовите качества на овнешкото и агнешкото, аз лично не намирам по-вкусно месо от тези, пък и тези животни са много по-чисти от свинете, които си похапват българите!
Руските недоумения и неодобрения не ме интересуват! Руснаците на са най-православните на света, колкото и да не им се иска!
Курбаните са утвърдена традиция в нашата православна действителност и колкото и да се напъвате да доказвате колко ужасна е тя няма да успеете! Българският народ е суеверен и традиционалист,така че трябва да се обличат в християнски одежди подобни нехристиянски традиции,както впрочем е било през цялата история на Църквата.Това, че някой от суеверие е решил да си похапне с роднините е проблем на свещениците, които нищо не обясняват на хората, но не се опитвайтте да похулите вкусната гозба!
Презвитера Главева става все по-умела в писането. Ще я подкрепя с Исаия 1:11 – “ За какво Ми са многото ваши жертви? казва Господ. Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и кръв от телета, от агнета и козли не искам“. В коментарите се зачекна един календарен проблем в Евангелията: Според синоптичните Евангелия, Тайната вечеря съвпада с еврейската пасхална вечер (седерът), НО СЪГЛАСНО ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН, ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ Е БИЛА ВЕЧЕРТА ПРЕДИ СЕДЕРА И СПАСИТЕЛЯТ НЕ Е ЯЛ АГНЕ!!! Знае се, че Св. ап. и еванг. Йоан Е БИЛ ЕДИНСТВЕН ОТ АПОСТОЛИТЕ, НЕПОСРЕДСТВЕН ОЧЕВИДЕЦ ОТ ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ, ЧАК ДО ПРАЗНИЯ ГРОБ !
Иван Симеонов
Исайя пише за старозаветните жертви в йерусалимския храм, а не за българските курбани.
Да бе, Христос е бил вегетарианец и е пиел само гроздов сок, както казва др. Дънов. Ти сигурен ли си, че авторът на четвъртото Евангелие и Христовият ученик Йоан са едно и също лице, а не различни, както пише Папий Йераполски от ІІ век?
Най-важното, което трябва да обясни БПЦ на българите, това е по какъв начин става съприкосновението на Бога с човека. Ние имаме много силна религиозна история, в която несъмнено са се запазили примери на връзка (религия) между човека и Бога. Затова войната на БПЦ с българските народни обичаи и поверия е израз на немощта на Църквата да вникне в характера на българското религиозно съзнание и да даде тълкувание на Божията воля и промисъл за съдбата на отделния човек и на нацията като цяло. Защото ние имаме светски училища, болници и приюти, имаме светска здравна дейност, има независимо книгоиздаване и Интернет. Освен молитви, треби и служби, които са на средно ниво, трябва и разясняване на Божественото, защото иначе легитимността на БПЦ като връзка между човека и Бога се губи. За Евангелието има толкова литература и толкова много тълкувания с обосновани принципи на разяснение, че на практика ако можеш да четеш проповедта на свещеника е ненужна. Ето това трябва да знае днешната БПЦ.
„…трябва да обясни БПЦ на българите, … по какъв начин става съприкосновението на Бога с човека. „
точно това надали ще може да обясни БПЦ. пък и който и да било друг, ако се говори сериозно 🙂
иначе каквото и да въртим около темата, проблемът е в неграмотността на „пасомите“, която е лесна и удобна за много клирици, понеже първо: не ги поставя пред необходимостта самите те да се ограмотяват и второ: поставя ги водачи на една безкритична и лесо управляема по тази причина маса. доколкото може да се нарече така скромният числен състав на църквата в БГ.
ако се абстрахираме от славейчетата и коментарите за вкусовите качества на курбана, който и според мен може да си е много наред., не знам наистина ли е възможно да не ви смущава суматохата, блъсканицата, развълнуваният вярващ, който премазва ближния пред него протягайки мръсна кофичка да му се сипе курбан, понеже вярва, че на всяка цена трябва да хапне от него – за здраве и успех на себе си…
Интересна дискусия.
Нямам нищо против курбана като народен обичай, нито срещу самата гозба. Проблемът е, че той се прави в църковната ограда и на църковни празници и по този начин придобива псевдохристиянско и псевдоцърковно лустро.
Тина, ако искате да раздавате храна или да правите други добрини на хората, не е нужно да колите жертвен овен за това. Има хиляди начини да го направите. Думите „трапеза на любовта“ вместо „курбан“ само маскират с християнски понятия един в основата си езически ритуал.
Курбанът се коли (= жертвоприношение. Вяра в магичната сила на кръвта). За курбана се използва агне, овен (= ритуално животно). За паганистичното мнозинство от народа това са само традиции и обичаи, наследени от дедите (и заместващи като сурогат християнската духовност), но духовно чувствителният християнин не може да не се замисля над това, което прави и в което участва. Принципът „така правят всички“ изобщо не може да го успокои.
qurbana e арамейска дума и значи жертва… арамейскоговорящите сиро-яковитска и асирийска църква до ден днешен наричат евхаристията „qurbana qadosha“, т.е. света жертва….в този смисъл редно ли е да се правят „курбани“!!? – ами да!…всяка неделя в Божийте храмове те се извършват!…другото е варварство!
Андрей,впечатлен съм от цитатите ти по корана и хадисите,доста ходжи биха ти завидели…но си зле с логиката.Да твърдиш ,че селските православни курбанджии „се ръководят” от „коранически аяти” че и от..” „хадисите на Ибн Маджид 🙂 …, при положение че са чували само за бин Ладен..??! Прав си че курбанът е ритуал и задължително „се коли” и че „ритуалното животно е овен,агне” и това съвсем не е случайно.Курбанът има за свой първообраз историята от Библията Бит.22:1-18,където Бог изпитва Авраам на планина Мория. Бит.22:13”Подигна Авраам очи и видя;ето,отзаде му овен..Авраам отиде,взе овена и го принесе всесъжение,вместо сина си(Исаака)Това обяснение на курбана,съм го чел в ислямско издание,не съм го измислил аз. Голямата Лъжа в исляма идва от твърдението,че на планината Авраам не взел Исаак а Исмаил,той бил на олтара,оттам благословенията са у тях,като негови потомци,и прочие лъжи,които се роят.След обяснението,да твърдиш че ритуала„в основата си„е езически
извършен от Авраам,и сам по себе си е предобраз на Христовата жертва) е почти кощунство! Нека никой не ме разбира погрешно! Не казвам,че ритуала е нещо повече „от сянка” и то в първообраза си! Истинската жертва е дадена и Нея трябва да ядем,но като имам впредвид религиозната просвета и практика в България по села,че и градове,където понякога с години единствения причастник си остава свещеника,и той не си прави труда да обясни на миряните действията си в литургията и какво похапва сам зад завесата,нищо чудно на някоя търсеща душа да и „светне” ,след като е присъствала и яла овнешки курбан,че трябва да яде и от другия Истинския,дето свещеника приготвя пред всички, но незнайно защо,после си яде сам на скрито. Аз лично познавам конкретен човек с такъв случай,когато Курбан е провокирал въпроси,и е довел впоследствие до изповед и причастие.В ненормална ситуация като българската където причастието почти липсва,подобни ислямски ритуали (негови сурогати) запълват празнината.
Браво на Силуан, че накрая успя да уясни темата. Редно беше и презвитера Главева да ги знаеше тези неща преди да седне да пише. Очаквах повече богословска аргументация „за“ и „против“ курбана от нейна страна, но не видях такава.
Иначе се е получило едно леко сатирично антикурбанно есе, с лек вегетариански привкус. Картината на традиционния селски курбан е обрисувана в цялата й пъстрота от багри. Нещо повече, от нейните редове така лъха аромата на истинския курбан, че чак слюнки започнаха да ми се отделят.:))
Определено съм съгласен с някои от мненията – наблюдава се определено израстването в литуратурния стил на г-жа Главева. Очаквам в скоро време да се появи и някакъв разказ от нейно име, но не непременно на курбанна тематика.:)