Свещеническите заплати, осигурени от държавата – за ползите и проблемите



След срещата на Светия Синод с премиера Бойко Борисов и депутати, беше заявена готовността на държавата да поеме заплатите на всички духовни лица, представители на различните религиозни общности в България. Държавата ще продължи поддържането на линията на ненамеса във вътрешните дела на вероизповеданията, най-вече по отношение на вътрешното им финансиране.

Темата за субсидирането на религиозните общности е наистина дискусионна и не е от днес. Различни политически сили през последните десетилетия се упражняваха в предизборна риторика, намесвайки проблема с недофинансирането на свещенството, като нееднократно заявяваха готовността издръжката на духовенството да бъде поета изцяло от държавния бюджет. Въпреки това до този момент обект на целево финансово субсидиране са единствено духовниците в задграничните епархии на Българската православна църква.

Поемането на възнагражденията на свещенослужителите от държавата безспорно е добра новина, защото и днес в Българската православна църква не са малко свещениците, които, за да следват своето духовно призвание, но и да бъдат опора на своите семейства, са принудени да съчетават служението си с всякакви други дейности – от преподаване в университети, административни длъжности към общини и неправителствени организации, до общи работници в предприятия или служители на граждански договор. Идеята по-богатите епархии да подпомагат по-бедните в издръжката на духовенството така и не беше реализирана. Известно е и това, че възнаграждението на един млад свещеник е близо до минималната работна заплата за страната.

Осигуряването на свещеническите заплати от държавния бюджет (тоест от данъкоплатците) със сигурност ще доведе до освобождаване на сериозен финансов ресурс в църквата и ще подпомогне духовенството, най-вече в малките населени места. Този жест на държавата обаче поставя и въпросът за задълженията на духовенството. От една страна, към субсидиращия – тоест държавата, от друга – към църквата и нейните членове. И тук въпросите стават все повече.

При условие, че държавата ще финансира духовенството, как точно ще се формулират неговите задължения, трудови характеристики и т. н.? От това следва ли някаква по-конкретна обществена или църковна ангажираност като например редовно проповядване при богослужения от общ и частен характер? Липсата на проповед при неделно и празнично богослужение, както и при кръщения, венчания, водосвети, опела и панихиди, е нещо, което е ясно доловимо дори в централни храмове, както в столицата, така и в различните епархийски центрове.

Ще се изисква ли организиране на енорийски училища към храмовете от страна на духовниците… Свещенослужителите се приравняват към учителската професия в своето заплащане. Би следвало да се приравняват и в задълженията си на просветители – в нравствено и духовно отношение. Ще бъдат ли задължени свещениците, организирайки във всяка енория неделно училище, да изготвят и следват графици и разписания? Как ще ги следват и как ще бъдат контролирани?

Ще произтича ли задължение на свещениците в социалната сфера? Ще видим ли субсидираните от държавата духовници да поемат грижа в своето служение за намиращите се в болничните заведения, в институциите за деца, лишени от родителска грижа, в местата за лишаване от свобода, както и ще ги видим ли в училищните, университетските и читалищните аудитории? Ще бъдат ли организирани програми за беседи и разговори в съответните учреждения? Разбира се, напускайки границите на енорията, всяко едно от социалните задължения може да бъде единствено в пожелателната сфера, но наличието и „дежуренето“ на духовници в тези институции би следвало да бъде нещо естествено и даващо достъп на хора със специфичен социален статус или образователни потребности до духовни лица. Духовенството в тази посока ще стане разпознаваемо от съответните социални групи.

Като цяло идеята за държавно субсидиране на духовенството би следвало да отговаря на наистина по-широка обществена застъпеност в социален план. Свещениците трябва да излязат от храмовете и да се ангажират с реалните проблеми на различни социални групи, които имат нужда от духовна грижа, без тази грижа да бъде непременно търсена. Един от най-често срещаните отговори от духовници за тяхната социална роля е, че никого не са върнали от храма, когато са ги потърсили. Сякаш духовното служение е приравнено на обслужващ кабинет с работно време, а не до цялостно, отговорно и даващо резултати мисионерство.

Обръщайки се към вътрешноцърковните аспекти на държавното финансиране, трябва да се зададат и няколко важни въпроса. Следва ли от това, че свещениците ще получават заплатата си от държавата, да не получават повече възнаграждения за „треби“? Този въпрос е резонен, предвид наличието на множество свещенослужители, които в следствие на своето добре заплатено отслужване на различни „треби“ разполагат с големи финансови възможности. Бе анонсирано, че държавата ще приравни възнагражденията на духовниците до тези на учителите. Това логически ни води към следния въпрос – при положение, че някои учители също получават допълнителни средства от курсове, частни уроци, консултантски услуги и други, не е ли редно свещениците също да получават допълнително заплащане за определени богослужения от „частен“ характер . В същото време обаче учителите имат ясно разграничение между служебната ангажираност и личното време, в което могат да извършват допълнителни дейности. В кое време свещеникът ще бъде ангажиран и задължен, според държавното субсидиране за неговите духовни обязаности, и в кое време може да бъде на разположение от „частен характер“?

Един от най-проблематичните моменти в духовното служение, безспорно несъстоятелно от духовна гледна точка, е наличието на такси за Тайнствата. Трудно може богословски да се обоснове наличието на такса за приемане на някого в църквата чрез тайнството Кръщение. Ние не откупуваме своето участие в събранието на верните. Неиздържано е и взимането на такса за тайнството Брак, което също предизвиква недоумение – защо трябва да се плаща за… благодат. Ако младоженците искат хор, логично е да заплатят за участието на хористите, но не и като задължително условие за извършване на самото Тайнство.

Ако свещениците бъдат наистина субсидирани от държавата за техните възнаграждения, църквата трябва да освободи Тайнствата и молитвените последования от такси. Нелепи са оправданията на някои архиереи, че църквата субсидира своите дейности и покрива разходите си от съответните такси. Религиозните общности не са търговски дружества, предоставящи услуги, а духовни организации, които е редно да се издържат основно от дарения.

Субсидирането на възнагражденията на духовенството от държавата задава и още един въпрос. Е ли църквата недофинасирана и имотно несъстоятелна? В това отношение държавата поддържа линията на ненамеса във вътрешните организационни дела на църквата, която е подчинена на каноните, устава и своята вътрешна подредба. Ако обаче Българската православна църква търси възможности за допълнително финансиране и в действителност има епархии, в които трудно се осигуряват средства за духовенството и поддържането на храмовете и манастирите, то не би ли следвало църквата, като рецепиент на допълнително финансиране, да предостави свои разчети за максимално ефективното оползотворяване на наличното имущество.

В това отношение Шестият църковен събор през 2008 година задължи създаването на Единен синодален регистър на имотите, собственост на Българската православна църква. Този регистър не само не е публичен, но и неговото наличие и точността и сигурността на данните в него са поставени под съмнение. Скандалните сделки със замяна на имоти, прехвърляне на собственост, отдаване под наем срещу нищожни суми, създават атмосфера на недоверие на обществото и дори на миряните по отношение на материалното стопанисване на църковните имоти и възможностите за злоупотреба с тях. Оттук следва и въпросът редно ли е при често непрозрачното стопанисване на отдавани под аренда и наем имоти, с пари на данъкоплатеца да се дотират финансово духовниците. Достатъчно ефективно ли разполага със своите средства църквата, за да ѝ бъдат предоставяни допълнителни за сметка на републиканския бюджет?

Важно е да отбележим също, че Българската православна църква вече е била обект на проверки във връзка със сигнали за неспазване на изплащането на здравни и пенсионни осигуровки на свещеници. Регулирането на тези задължения и тяхното поемане от държавата безспорно ще доведе до избягване на подобни ситуации в бъдеще. Въпреки това все по-често се поставя въпросът в обществото за отчетността на свещениците, тяхното данъчно облагане като физически лица. От една страна, държавата не се меси и не контролира вероизповеданията в тяхната вътрешна финансова издръжка като организация, но и по отношение на нейните служители от друга страна, духовниците като физически лица следва да се отчитат пред съответните данъчни органи. Наличието на духовници с видимо големи финансови възможности, неиздаването на квитанции за платени суми при отделните треби, неспазването на посочените от Светия Синод и отделните митрополии църковни такси – са индикатори за липсата на финансов контрол.

Търсенето на решение по въпросите за финансирането на отделните вероизповедания и техните свещенослужители безспорно е напредък, който показва осмисляне на необходимостта от едно по-широко и целенасочено държавно подпомагане на религиозните общности. В същото време прибързаното решаване на този въпрос – без широка обществена дискусия, без даване на конкретни отговори, може да доведе до напрежение. И за жалост, има риск ефектът в полза на вярата и църквата от придобиването на повече финансова сигурност за българското свещенство, да остане незабележим.

 

 

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...