Споразумението между БПЦ и МТСП – нова „симфония“?

 

Българските манастири вече ще могат да получават пари, за да откриват приюти за хора в неравностойно положение. Информацията е от медиите. Това стана възможно след споразумение, което подписаха социалният министър Тотю Младенов и патриарх Максим. Текстът на споразумението може да бъде прочетен в сайта на МТСП и почти всички православни медии. 

 

Целта на историческото споразумение, както се изразява министър Тотю Младенов е 

 

да сближи държавата и Църквата. 

 

Това е документ, който се сключва между държавата и Православната църква и по думите на Негово Светейшество Патриарх Максим, с него Църквата се връща към своите ценности в областта на социалната политика – да помага на онеправданите. 

 

В последвалите коментари на министър Младенов неведнъж беше подчертан фактът, че държавата търси начин да подпомогне Църквата. 

 

Споразумението е знак за лоялност на институциите към Българската православна църква. 

 

Да, Българската църква даваше сигнал, че се нуждае от помощ и търсеше за подкрепа на държавата неведнъж. След толкова много призиви, последва отговор от страна на управляващите, който се изразява в конкретни ангажименти. 

 

Социалното министерство дава повод на БПЦ да създаде своя социална концепция и да я спазва, както правят това гръцката, руската, румънската и сръбската православни църкви. Впечатляваха ни изключително редките прояви на БПЦ в сферата на социалната дейност. На фона на възраждането в другите православни страни родната инертност беше необяснима и странна. Примерите, които можем да дадем в полза на някаква конкретна работа на родната църква са около шест. Говорим за самостоятелни инициативи и желание за работа. Имаме налице Център за обгрижване на наркозависими, безплатна детска градина за социално-слаби, социална трапезария към Ловчанска митрополия, така популярното сиропиталище на отец Иван в с. Нови хан, социална трапезария и приют за скитащи деца в Добрич. За двадесет години преход – това са примерите, които могат да се видят. Освен тях – много хубави инициативи ставаха с личния пример на свещеници и монаси. Всичко това се случваше изключително с дарителски средства и заради личния пример и ентусиазъм на малко духовници.

Идеята на споразумението е към всички манастири и църкви да се създадат условия, с които да се помогне на сираци, социално слаби и възрастни хора. Те ще си сътрудничат в областта на интеграцията на пазара на труда на хората в неравностойно положение, разработването на проекти и програми за подпомагане на уязвимите хора в обществото, подкрепа за деца и младежи в риск, предоставяне на социални услуги за лица в неравностойно положение, организация на публични дискусии и беседи в защита на семейните ценности, се казва в документа. В него се залагат и възможности за работа по устойчиви проекти, имащи за цел превенция и защита правата на детето, повишаване на образователната и възпитателна дейност на митрополиите, манастирите и енориите в ценностното израстване на децата, насърчаване на доброволчеството сред тях и сред хората от третата възраст. 

 

 

Защо държавата трябва да помага на Църквата? Нима Българската църква не е доказвала в най-трудните времена за българите, че сама и първа може да помага с дух и любов на дело много повече, отколкото може да се помага с материални средства?! Защо някой трябва да поведе в инициативата, да направи, да даде пари?!

 

В Църквата има достойни хора, които показаха през последните години, че могат със своя духовен подвиг и огромен труд да постигнат много. Сякаш нещо не достигаше на БПЦ. Тя търсеше подкрепата на държавата, може би, защото мечтата за симфония между Църквата и държавата е единствения модел, който може да послужи като исторически пример на родния клир… Ще се отприщи ли лавина от инициативи и ще се случат ли нещата, за които са петимни миряни и духовници след това споразумение? 

 

Състраданието не става с пари, а със сърце. 

 

То има спасяваща сила, милостинята съживява така, както съживяват Тайнствата на Църквата. Милосърдието е особена добродетел. Ако в древност Църквата е вървяла от духа към плътта, от молитвата към материалните средства, в нашия настоящ пример се върви в обратен ре: от материалните средства – към духовната помощ и благотворителността. Има ли причина за такъв парадокс – или Църквата е бедна, материално бедна и това е най-значимият факт за нея в настоящия момент? Ами, ако е духовно бедна?… – Логичен би бил отговорът, че в православна страна като България християнското държавническо мислене най-после дава плодове. И пример за това дава социалното министерство и министър Тотю Младенов. Но каквото и да казват, ситуацията е странна.   

 

Социалното служение на Църквата (чрез благотворителност, социална деятелност, дякония и др.) не беше ли редно да бъде инициирана, координирана и финансирана от Църквата деятелност. Може би коментираното споразумение е официално признание за бедността на Църквата, за която толкова се говори. Всъщност думичката богатство започва с „Бог”. Съвсем на място е да кажем тук, че богатството на Църквата, както и на всеки от нас идва отгоре, от Бога – в случай, че някой го е забравил… 

 

„Социално слабите ще получават в приютите към манастири и църкви топла храна, дрехи и подслон. Доброволци от православната църква ще работят в тях като асистенти. Парите за приютите ще дойдат основно от социалното министерство. Ще се разчита и на дарители” – отново цитат от пресата. 

 

Много бедни и вярващи хора, които и сега работят към много храмове го правят, общо взето на доброволен принцип и за парчето хляб. 

 

Колко възрастни хора, само защото са евтина работна ръка прислужват към процъфтяващи храмове за символична сума. Причината е, че няма пари, няма човешки ресурс. А сега ще има ли?! Ще открие ли Църквата своите хора, а не хората на заплата, които ще дойдат и ще бъдат като чиновници, сухи, студени и ничии. Ще стане ли ясно и прозрачно къде отиват европейските средства, обещани от МТСП? Прозрачността, за която настоящото държавно управление напомня постоянно трябва да бъде водеща в съвместната работа между БПЦ и правителството. Имаме доверие на всички, но знаем и виждаме, че 

 

 

От препълнено сърце говорят устата. Вярата без дела е мъртва, а вяра без любов просто няма, няма и да има. Парите…

„Манастирите и църквите, които имат вече изградени приюти, трябва да обявят това пред държавата, за да получат средства. До месец започва работа съвместна група, която ще уточнява детайлите по отпускането на парите”. 

 

„Църквата се връща към най-добрите си традиции, а именно да помага и да се грижи за децата, инвалидите и възрастните”, коментира варненският митрополит Кирил. Сега ли се връща Църквата към най-добрите традиции? Защо едва сега? Най-малко на митрополит Кирил трябва да се отправи такъв въпрос, защото в неговата епархия има живи и действащи църковни социални центрове. Но ето, че и той е чакал официализиране на църковната социална дейност… А любовта?!

 

За да бъде разбран смисълът и целта на социалното служение в Православната църква трябва да се обърнем към основите на самото християнство. Целта и смисълът на християнския живот, казано по учебник, е чрез добродетелите и светите Тайнства на Църквата да бъде придобита Божествената благодат, нужна за спасението на безсмъртната човешка душа. Животът според Евангелието и нашата вяра дава духовния опит на взаимодействието между Бога и човека. Смисълът, целта, началото на всичко изброено е любовта, Бог е любов.