Футболни страсти

И отново светът е болен от футболна треска! Милиони хора са зарязали всекидневните си грижи и следят с напрегнато внимание движенията на топката, сякаш от това зависи техният живот.

Никога не съм бил особен почитател на футбола. Не мога да разбера как нечий ляв или десен крак, някоя дузпа, корнер или греда могат да те направят нещастен или щастлив. В действителност тази игра и масовата лудост по нея се използват успешно от господарите на света за все по-голяма дебилизация на населението. Футболът днес е типичен “опиум за народа”, евтина залъгалка за масите, отвличаща вниманието им от реалните проблеми на тяхното битие. Забравяш лошия си живот, варварската експлоатация на труда ти, ужасното здравеопазване и образование, разпада и покварата на обществото, духовната гибел на младите поколения – и само следиш с дебилен интерес, с отворена уста и изцъклени очи полета на коженото кълбо. Някога хората се вълнуваха от нежните вълнения на изкуството, лудееха по велики художници и пианисти, вдъхновяваха се от големи социални движения, създаваха идеи, създаваха идеали – къде е днес всичко това? Останаха само чалга и футбол… Вместо герои на обществото и медиите да бъдат учените, творците, лекарите, инженерите или поне милионите скромни, честни труженици, които поддържат всеки ден живота на своя народ, за такива ни се пробутват вулгарни попзвезди и глупави младоци, чийто единствен талант и принос за обществото е да се носят натам-насам по игрището.  

Странно е, че прелитането на топката от едно на друго място предизвиква такава психоза, но още по-странно е, че има хора, за които това е професия и които получават милиони (!) за своя “труд” на футболното поле.

Е, разбира се, футболът сам по себе си не е виновен за това, в което са го превърнали в наше време – в масова лудост. Сам по себе си, като спорт, като игра, той е забавен и може да бъде дори полезен – като всяка игра. Интересен въпрос е как религията и по-точно християнството се отнася към спорта. Тук могат да се чуят най-противоположни съждения. Християнството е отменило античните олимпиади и се е отнасяло с неодобрение към спортните състезания и игри от онова време. Ако се опитаме да “интервюираме” светите отци по въпроса за футбола, ще открием любопитни неща. Разбира се, футбол тогава не е имало, но затова пък сродните му масови спортни игри с отбори и запалянковщина, каквито са били например конните надбягвания във Византия, са били сурово осъждани от отците. Нямаме основание да смятаме, че те биха се отнесли към футбола по друг начин, ако живееха в наше време. От друга страна, сравнението на християнина с атлет (спортист, състезател, казано на днешен език), който бива увенчан с венец (награден с медал, бихме казали днес), е традиционно в светоотеческата литература. Сред множеството примери бихме могли да посочим Ориген: “Атлетът, който не е записан сред състезателите, нито се страхува от камшика, нито очаква победен венец, а записалият се, ако е победен, бива бит и отстранен от борбата, а ако е победил, получава награда. Тъй и онзи, който е влязъл в Църквата и е пристъпил към словото Божие, не е нищо друго освен записан в борбата състезател; ако не се е състезавал както трябва, бият го с камшиците, що не заплашват онези, които не са били записани в началото; но ако се е борил мъжки, за да избегне ударите и наказанията, ще бъде не само освободен от позора, но ще получи и нетленния венец на славата”. Борбата на християнина се уподобява на спортна (или военна) подготовка, а качествата, които се изискват от него, приличат на качествата на спортист – тоест на упорит, целеустремен, събрал всичките си сили в юмрук човек. Царството Небесно не е за слабаци, ни казват сякаш с това сравнение светите отци. То се щурмува с пот и кръв (срв. Мат. 11:12) и изисква мъжки дух, воля, кураж от “записания в борбата”. И това безспорно е точно така.

Разбира се, спортът, ако той не е самоцел, е полезен за тялото и духа. Дори и във футболните първенства може да се открие нещо добро. Мирният им характер в един мрачен и претъпкан с оръжие свят, самата идея за “fair play”, това, че народите на тях свикват да стрелят един срещу друг с топки, а не с куршуми – всичко това безспорно заслужава одобрение. Да приемеш поражението не с ожесточение и злоба, а спокойно, с усмивка, е също една от ценните черти на спортния характер, която не е лошо да възпитаме у себе си всички.  

А иначе, като всичко в този материален свят, и футболът е само далечен символ, бледо подобие на истински големите неща в живота. Блед, жалък образ на истински Големия мач, където футболна топка е нашето земно кълбо, а противници са Бог и дяволът, силата на светлината и силата на мрака. Това е всъщност истинският гигантски, фатален двубой и тук всеки трябва да реши в чий отбор ще се бори, защото в тази борба неутралитет няма. Както и зяпане от трибуните. Решавай на чия страна си и действай. Напред има само едно – победа или смърт. Борбата е започнала и ти си записан в нея. Кураж!