Християнската норма



Думите „норма“ и „нормален“ според някои хора са относителни. За тях няма правилен или неправилен начин да се живее, казвали са ми го в очите. И ще ви кажа честно, че през последните години избягвам дори да се срещам с подобни типове… И не ви говоря за някакви изключения или странности, а за хора с по две деца, добра работа, добро имотно състояние. Ние се раждаме напълно свободни и е разбираемо да живеят на тази земя и хора, които имат абсолютно изкривени и неприемливи за нас представи и мнения. Ако приемем този релативизъм, тая относителност за най-човешко и естествено свойство, ще стигнем докъде? Ако нашите видими измерения и няколкото ни сетива не разполагат с една общовалидна координатна ос, би се изгубил смисълът на цялото човешко съществуване, на всички научни достижения, на абсолютно целия живот. Нормата е задължителна за човешкото същество. Още от Аристотел е осъзната тази първа истина. Какво е истина? Нещо, което е валидно за всеки, родил се и живял някога на Земята. Какво е норма? Нещо, което няма как да не бъде валидно за всички нас, колкото и някои от нас да го отричат и да не го приемат.

Човекът е измислил Бога, казват атеистите. Бог е сътворил човека, казваме християните. При това го е създал абсолютно свободен – в това човек е подобен Богу най-вече, в своята свобода. И тази свобода е великият ни дар. Осъзнаването и понасянето на тази свобода отговорно е нашият изпит. Ако не стигнеш поне до тези въпроси, ако разполагаш с достатъчно ум да го направиш, имаш инструментите и знанията, но въпреки това не го направиш, се проваляш. Двойка. Бог знае и възможностите ни, и шансовете ни, и не ни съди строго, а милостиво. За мен в литературата най-убедителният отговор на въпроса защо има Бог е даден от Достоевски. Аз като един непокорен, див и съмняващ се тип исках много да знам за какво съм се родил, какви са намеренията, какво ми е предназначението, не можех да се примиря с мисълта, че всичко тук е една обикновена подигравка, в каквато се превръща, ако от цялото уравнение на живота извадим Бога и кажем, че не съществува, а нещата са плод на случайности. Значи аз имам ум, памет, усещания, чувства, виждам звездите в небето и се опитвам да осъзная безкрая на пространството и времето – и всичко това е обикновена случайност? Защо? Просто така? Няма логика. Просто няма никаква логика, а умът ми се крепи на логически съждения, иначе би се разпаднал.

Бог и Мойсей сключват Стария договор между творение и Творец. Координатната ос е построена. Тя е заложена още със Сътворението, но при Мойсей добива по-завършени за човека измерения. Старият договор обаче се оказва недостатъчен за ограничения човешки ум. Проблемът обаче не е в самото ограничение на ума, което още Адам засвидетелства. Проблемът е в омърсяването на душата. За да се спаси, тя трябва да остане чиста. В милостта Си Бог е приготвил и Втори договор. И той е сключен вече не с думи и скрижали, а с кръв. На по-глупавите ученици трябва да им се привеждат повече примери. Най-ясният пример е личният пример. А отношението на Бога към човека като към Свое най-любимо творение винаги е било съвсем, ама съвсем лично. Поради това Бог става Човек. И Този Човек е самият Втори договор. С Неговото разпятие бива подписан този Нов договор. Жестоко е, зверско е Разпятието, Христос се моли да го отмине, но само чрез осъществяването му е можело да оцелее човечеството. Иначе отдавна да сме се изпарили в небитието. Космосът е достатъчно голям, за да се разпилеем на съставни молекули и всичко да приключи, сякаш никога не е било. Но то е. И е благодарение на Христос и Разпятието Му. Да отричаш Христос, значи да отричаш своя живот. Да следваш Христос, значи да се стремиш да запазиш живота си завинаги. Не по-малко. За вечни времена. На никого не му се умира. Самоубийците падат победени от демоните. Но на никой трезвомислещ не му се умира в нито един миг, дори да е на сто и десет години.

Христос е нормата. Той е координатната ос на живота, която ние, християните, възприемаме като общовалидна и ако поне за миг сме били достатъчно близо до Него, можем да потвърдим тази общовалидност от личен опит – тогава вече не е обикновено убеждение, а е твърдо знание. Познание на Истината. За да стигнем до Христос, трябва да сме далече от всеки грях. С Новия договор Христос разширява и тълкува Стария. Зъб за зъб трябва да отстъпи място на нещо по-висше. Новият договор ни дава шанс да заживеем в рая още тук, в тези отредени ни няколко десетки години. Но тук идват изпитанията. Все същият изпит, който споменах. В нормалния живот по Бога го няма развратът. Демоните на разврата, сукубите и инкубите, са най-трудни за побеждаване от човека. Представете си колко лесно щяха те да бъдат отсичани, ако техните другари не ги поливаха и отглеждаха с толкова старание във филмовата индустрия, порното, чалгата. Някога си мислех, че процесът е обратен, че битието определя съзнанието, че развратът около нас е толкова много, защото е обикновен бизнес, който разчита на нашите слабости, че сексът продава, защото ни е заложено да се стремим към секс… Сега съм убеден в обратното – съзнанието определя битието, сексът продава, защото продавачите имат за цел да ни развращават, не е въпрос на бизнес, а е намерение на дявола, който знае къде са ни пукнатините. Това е оная първата пукнатина от Адам и Ева, подхранена не от самата похот, а от гордостта.

Махнете разврата и за човека ще стане много по-лесно всичко. Сложете разврата в училищата, напъхайте го скришно в конвенциите, и ще унищожите човека напълно. Дяволът знае, че страстите не са изкоренени, че дори да ги отсечем, корените им са отдолу и чакат само малко поливане, за да избуят отново. Просто тук се увеличи неверието и затова дяволът получи повече власт. Толкова, че да влезе и в законите. Трябва да му се съпротивляваме. Тази конвенция е явно много важна стъпка за него. Ще я преработват и предъвкват до април с надеждата обществото да се умори от темата и лекичко да я ратифицират. Дадем ли се, позволим ли това да стане, ще сме изгубили много важна битка. И ще отслабнем още повече. И светът ще стане съвсем тъжен. Изборът е между Живота и смъртта, но онези в Народното събрание може би не подозират това.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...