Започва ремонт и реставрация на девическия манастир „Св. Николай“ в Мъглиж

На Светли вторник, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан възглави светата Божествена Златоустова литургия в Девическия манастир “Св. Николай“ в град Мъглиж. След службата владиката отслужи Пасхален водосвет във връзка със стартиралия вчера проект за ремонт, реставрация, подобряване на околното пространство и вертикална планировка на светата обител. На събитието присъстваха кметът на община Мъглиж д-р Душо Гавазов и заместник-кметът Рени Малева.

В рамките на одобрените от ДФЗ средства за СМР ще бъдат изградени дренаж около църквата, пътеки с настилка от каменни плочи върху стоманобетонна основа, ще бъдат премахнати дървета и нежелана растителност и ще бъде устроена отводнителна канавка. Ще се доставят дървени пейки и табла за некролози. През времето от изготвяне на проекта до неговото одобрение за финансиране е направен ремонт на голяма част от покривите. По проекта ще се направи основен ремонт на останалата част от тях. Предвижда се префугиране на каменните зидарии, реставрация и консервация на всички дървени елементи по фасадите, обработка и укрепване на съществуващите мазилки. Срокът за изпълнение на проекта е 15 септември 2025 г.

Преданието отнася възникването на манастира в годините на Второто българско царство и по-точно към времето на цар Калоян (1197 – 1207 г.), който дал средства за построяването на манастира  след разбиването на латините  в околностите на Мъглиж.
Според някои изследователи, днешният манастир е наследник на старинния манастир „Св. Архангел Михаил“, чиито останки се намират над сегашния, в местността „Стария манастир“, място и днес тачено от мъглижани.
Мъглижкият манастирът е разрушен през втората половина на XIV в. при завладяването на Тракия от османските завоеватели, след което, неизвестно кога бил  въздигнат от местното българско население.
По време на турското робство обителта е многократно опустошавана и наново съграждана. Доказателство за съществуването на манастира през този период е откритата мраморна плоча с вдълбан образ на патрона на манастира – Св. Николай Чудотворец и годината 1490.
В приписка в полето на Четвероевангелие от 1572 г., Мъглижкият манастир пострадал особено жестоко през 1623 г., когато „еничърът Силни Склав, изпратен от султан Мехмед II, взел от Мъглиж 8013 еничарчета, а след това ограбил и разорил манастира и погубил йеромонах Гервасий и трима монаси“. Така загинали монасите Гервасий, Анастасий, Богослов и Стефан, но децата били спасени. Според друга приписка от същото евангелие, през 1673 г. манастирът отново съществувал.
През 1792 г. йеромонах Спиридон Габровец в своята ръкописна „История во кратце о Болгарском народе Славенском“ пуска следната легенда за името на Мъглиж и манастира: „През 1454г. султан Мехмет ІІ след превземането на Цариград се втурнал към Сърбия. В Пловдив чул, че в Туловското поле се крие оцеляла българска войска и отправил част от армията натам. Само че в дъбовите гори на Туловското поле нямало никаква българска войска, а там се криело оцелялото българско население от околностите на Чирпан, Велта, Стара Загора и Сливен. Когато турската войска навлязла в Туловското поле, припаднала гъста мъгла. Турците чували много гласове из мъглата и като помислили, че насреща им има голяма войска, се оттеглили. Оцелелите българи „прославиха Бога и свети Николай, защото манастир имаше в тази гора и храм на свети Николай, та нарекоха оттогава този град Мъглиж, та и до днес“.
Надпис над входната врата на дневната манастирска черква свидетелства за обновяването на манастира  и изграждането на храма през 1834 г. Възстановяването било започнато при игумен йероманах Памфилий от Пазарджик и е завършено при игумена архимандрит, родом от Мъглиж. През 1835 г. тук бил заточен игуменът на търновския Плаковски манастир – йероманах Сергий – заради участието му във Велчовата завера. През 1866 – 1870 г. в Мъглижкия манастир  игуменствал монахът-революционер поп Харитон, прославил се по-късно в Дряновската епопея през 1876г.
През епохата на Българското възраждане манастирът „Св. Николай“ е бил едно от важните духовни и културно-просветни огнища в този край. Още през 1821 г., при  тогавашния игумен Теофан, тук е открито килийно училище с учител Иван Желев. По това време манастирската библиотека притежавала множество ценни ръкописни и печатни богослужебни книги, които били разграбени или унищожени при разсипването на манастира в 1878 г.
По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) турците отново опожарили манастира, това станало пред очите на върналия се през 1873 г. игумен Калиник. Скоро след това будните мъглижани възстановили светата обител само за година и половина.
След Освобождението,  от 1880 до 1882 г. игумен на манастира е отец Паисий от Котленско, а от 1882 до 1922 г. най-дълго игуменствал отец Кирил Христов от село Енина.
През 1922 г. манастирът става женски, управляван е последователно от следните игуменки: Александра, Евпраксия, Максима и майка Рахила.

Манастирският комплекс се състои от съборна църква, жилищни и стопански сгради и два параклиса – „Св. св. Петър и Павел“ и „Св. архангел Михаил“, които са изградени в жилищните сгради.
Манастирската църква „Св. Николай“ представлява еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда с открит притвор (нартика) и с размери 11 х 23,5 м. Масивният ѝ градеж е от ломени камъни, споени с хоросан. Фасадните стени на черквата са плоски, без декорация.
Впечатление в стенописната украса на храма правят изображенията на българските светци, които са изрисувани в народни носии. Голям интерес представлява уникалната стенопис с изображенията на Светите Братя Кирил и Методий и Св. Патрик – покровителят на Ирландия. Носи се мълва, че ирландец дарил пари за изписването на странната фреска, като изричното му желание било да се изпишат заедно Св. Патрик и Св. Св. Кирил и Методий. И това съчетание е съвсем обяснимо и логично, и тримата светии са записали имената си в историята на европейската цивилизация, изпълнявайки сходни мисии. Стенописната украса е изпълнена през 1909 г. от зографа Петьо Ганин от Казанлък, който бил куриер на Васил Левски. Докато художникът рисувал в църквата, на поклонение в манастира дошли временно изпълняващият длъжността духовен водач на Старозагорската митрополия архимандрит Йосиф Бакърджиев и неговият приятел и съученик Пиърс О`Махони, политик и филантроп от Ирландия.

Източник: Старозагорска света митрополия; svetimesta.com