Докторантски конкурси по теология в Шуменския университет

Шуменският университет „Епископ Константин Преславски” обявява на основание решение на Министерския съвет № 361/16.05.2009 г. докторантури държавна поръчка за учебната 2009/2010 г. по следните научни специалности и форми на обучение:

Шифър: 05.01.17
Научна специалност: Теология (Патрология) – задочно обучение – 1 бр.
 Научна специалност: Теология (Църковна история) – редовно обучение – 1 бр. (с пълна държавна стипендия 450 лв!).

Срок за подаване на документи: от 01.07.2009 г. до 31.08.2009 г.

Документи за кандидатстване:

1. Заявление до Ректора на университета за участие в конкурса (закупува се на място);
2. Нотариално заверено копие от дипломата за придобита образователно-квалификационна степен „магистър” и приложението към нея. Завършилите двустепенна форма на обучение представят копия на дипломите за завършени образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър”.
3. Автобиография (CV).
4. Медицинско свидетелство от психодиспансера по местоживеене.

Документите се приемат в корпус 1 на Шуменския университет, ул. „Университетска” 115, ет. 1, кабинет 115. За информация: тел. 054 / 830-309; 830-495, вътр. 215, 276.

Кандидатите за докторантура полагат конкурсен изпит по специалността и по един западен език (английски, френски, немски). Програмите за конкурсните изпити се изготвят от научните звена на университета и се включват в кандидат-докторантски справочник, който е на разположение на кандидатите не по-късно от 60 дни преди конкурсните изпити.

Изпитът по специалността е писмен и устен с две отделни оценки. До устен изпит се допускат получилите оценка най-малко Мн. добър (4.50) на писмения изпит, (продължителността на провеждане е 4 часа).

Успешно положили изпита са кандидатите, получили оценка от писмения и устния изпит най-малко Много добър (5.00) за докторанти по държавна поръчка и Много добър (4.50) за докторанти срещу заплащане.

Оценките се оформят с точност до 0.25. До изпит по езиците се допускат само кандидати, които успешно са положили изпитите по специалността. Успешно положили изпитите по езиците са кандидатите, получили оценка минимум Добър (4.00).

П.П. За участие в конкурса се изисква доказано владеене на езици, познаване на западната, руската и българската библиография и съпричастие към дисциплината, вкл. публикации.

1. ВЪВЕДЕНИЕ В ОБЩАТА ИСТОРИЯ НА ЦЪРКВАТА КАТО НАУКА. Отношение между светската и църковната история. Характер, предмет, задачи, метод и определение на Общата история на Църквата като наука. Периодизация. Извори. Сродни и помощни науки. Църковната историография на Изток и Запад. Значение на Общата история на Църквата.

2. Исторически контекст на възникването и първоначалното развитие на християнството. Юдейство. Поява и развитие. Религия и литература на евреите. Апокалиптика, есхатология и месианство. Синагога. Книжници. Течения в юдейството. Римската империя и нейните основни религии. Условия, които благоприятстват разпространението на християнството. Религиозни съперници на християнството. Късноантични философски системи.

3. Св. апостол Павел – живот и дейност. Мисионерски пътувания. Спор в Антиохийската църква за значението на обрязването. Апостолски събор в Йерусалим. Основаване на Римската църква и дейност на ап. Петър. Разпространение на християнството до ІV в.

4. Гонения срещу Църквата. Мъченичество – етимология и същност. Преследване на Църквата от страна на юдеите. Причини за гоненията. Хронологически преглед на гоненията. Актове на мъченици и светци. Полемика на езически философи срещу християнството (ІІII-III в.). Опити за реформиране и възраждане на езичеството. Култ към Митра. Едикт на имп. Галерий от 311 г. Милански едикт от 313 г.

5. Ереси и секти в древната Църква. Етимология на термините “ерес” и “разкол”. Юдействащи еретици – назаряни (евионити) и елкезаити. Гностицизъм. Основател. Школи от II в. Маркионитство. Манихейство. Влияние на гностицизма върху християнството. Гибел на античния гностицизъм. Монархианство.

6. Разколи в древната Църква. Монтанизъм. Разколи на Новат и Новациан. Разкол на Мелитий. Спорове за валидността на еретическото кръщение. Спорове за празнуването на Възкресение Христово. Пелагианство.

7. Държава и Църква. Отношение на имп. Константин и неговите синове към Църквата и езичеството. Имп. Юлиан Отстъпник и неговият опит за възстановяване на езичеството. Отношение на императорите след Юлиан към Църквата. Отношения между държавата и Църквата на Изток и Запад (ІV-X в.). Имуществени права и други привилегии на Църквата. Късна езическа полемика и нейното противодействие.

8. Разпространение на християнството. Велико преселение на народите. Християнството сред готите, франките, британците, германците, скандинавците, славяните, чехите, поляците, маджарите, грузинците, арменците, арабите, етиопците, персите.

9. Монофизитска ерес. Осъждането й на поместен събор в Константинопол (448 г.). Разбойнически събор в Ефес (448 г.). Четвърти вселенски събор в Халкидон (451 г.) – свикване, дейност и значение. Монофизитството след Халкидон. Акакиевата схизма между Цариград и Рим (484-518 г.). Имп. Юстиниан ІI Велики и Петият вселенски събор като опит за компромис с монофизитството. Теопасхитски спор. Монофизитски църкви: Коптска, Етиопска, Арменска и Сиро-Яковитска.

10. Иконоборство и седми вселенски събор. Иконоборска ерес. Полемика на иконопочитателите. Имп. Константин Копроним и иконоборския събор (754 г.). Седми вселенски събор (787 г.). Съдбата на съборните решения на Запад. Libri Carolini. Иконоборството след Седмия вселенски събор. Константинополски събор (843 г.) и тържество на Православието.

11. Павликянство, евхитство и богомилство. Павликянство (основаване, развитие и същност). Евхитство (масалианство). Богомилство – основаване, развитие, същност и влияние.

12. Монашество – предпоставки и условия за неговата поява. Отшелническо монашество – св. Антоний Велики. Общежитийно монашество – св. Пахомий Велики. Западно монашество – св. Йоан Касиан, Бенедикт Нурсийски. Света Гора (Атон). Западни ордени през Средновековието. Значение на монашеството в историята на Църквата.

13. Амбиции на римските епископи за главенство в Църквата – папа Виктор (ІІ в.) и папа Стефан (ІІІ в.). Библейско-догматически основания. “Дарът на Константин”. Политически причини. Лъжеисидорови декреталии. Фотиевата схизма (IX в.). Разделение на Източната и Западната църква (1054 г.).

14. Исихазъм. Предходници. Основаване – св. Григорий Синаит. Учение. Св. Григорий Палама. Видове исихазъм. Разпространение и влияние. Неоисихазъм през ХVІІІ в. – преп. Паисий Величковски и неговата школа. Българи-участници в нея.

15. Кръстоносни походи. Религиозни, културни и икономически причини за тях. Участници. Ползата и вредата от кръстоносните походи. Походи през българските земи през ХІV-ХV в.

16. Римокатолическата църква през зрялото Средновековие (XI-XV в.). Християнизация на Западна, Средна и Северна Европа. Папа Григорий VII Хилдебранд и неговата реформа. Борба между папството и династията на Хоенщауфените. Папа Инокентий III – апогей на папството. Авиньонски плен. Събори в Констанц, Базел и Ферара-Флоренция. Западни еретици – катари, валденси, апостолски братя. Протореформатори – Джон Уиклиф, Ян Хус, Джироламо Савонарола. Схоластика. Мистика. Инквизиция.

17. Протестантство. Предпоставки за появата му. Живот и дейност на Мартин Лутер. Реформация в Германия. Улрих Цвингли. Реформация в Швейцария. Жан Калвин. Реформирано протестантство. Реформация в Шотландия. Презвитерианство. Реформация във Франция. Хугенотство. Разпространение на протестантството в Европа. Анабаптизъм. Гражданска война в Германия. Менонити. Баптисти. Антитринитарии. Социнианство.

18. Контрареформация на Римокатолическата църква (XVI в.). Тридентски събор. Игнаций Лойола и Йезуитския орден. Нови монашески ордени и конгрегации. Римокатолическо богословие. По-видни представители. Нови духовни течения в Римокатолическата църква (галиканство, янсенизъм, мистицизъм, квиетизъм).

19. Римокатолическата църква през Новото време (ХVIII-XIX в.). Епохата на Просвещението и Църквата. Църковни реформи на австрийския имп. Йосиф II. Римокатолическата църква по време на Френската революция (1789 г. и сл.). Положението й в Германия, Италия, Франция. Опити за ограничаване на папската власт. Фебронианство. Римокатолическа реакция. Ултрамонтанска партия. Първи Ватикански събор. Старокатоличество. Нови духовни течения (модернизъм и либерализъм).

20. Западните църкви през ХХ в. Отношение към комунизма и фашизма. Икуменизъм. Втори Ватикански събор. Аджорнаменто. Съвременна криза на римокатоличеството и протестантството. Нови видове богословие: на освобождението, азиатско, африканско, феминистко и др. Постмодернизъм. Движение “Ню ейдж”
.

Препоръчителна литература:

1. Дюшен, Л. История древней Церкви. Т. 1-2. М., 1912-1914; http://bibliapologet.by.ru/z_books/duch1/index.html; http://bibliapologet.by.ru/z_books/duch2/index.html.
2. Тальберг, Н. История христианской Церкви. М.-Нью Йорк, 1991; http://www.krotov.org/libr_min/t/talberg; http://www.kursmda.ru/books.shtml.
3. Коев, Т., Бакалов, Г. Въведение в християнството. С., 1992.
4. Поснов, М. История на християнската Църква. До разделението на църквите. Т. 1-3. С., 1995; http://www.kursmda.ru/books.shtml.
5. Малицки, П. И. История на християнската Църква. Т. 1-2. С., 1995.
6. Болотов, В. В. Лекции по истории древней Церкви. Т. 1-4. М., 1994; http://www.krotov.info/yakov/past/19/19person/bolotov.html
7. Кубланов, М. М. Возникновение христианства. Эпоха, идеи, искания. М., 1974.
8. Оргиш, В. Античная философия и происхождение христианства. Минск, 1986.
9. Свенцицкая, И. С. Раннее христианство. Страницы истории. М., 1987.
10. Христианство. Энциклопедический словарь. Т. 1-3. М., 1993-1995.
11. Асмус, прот. Валентин. Лекции по история Церкви [І-ІХ в.]. – http://www.wco.ru/biblio/books/asmus1/Main.htm.
12 Хотър, С. М. Щрихи от църковната история. ХХ века разпространение на християните по света. С., 1997.
13 Кернс, Ъ., Стоянов, Хр., Златев, К. Християнството през вековете. С., 1998.
14 Голубич, М. История на християнската църква от І до ХХ в. С., 1999.
15 Ериксън, М. Християнско богословие. С., 2001.
16. Карташев, А. В. Вселенские соборы. СПб., 2002.
17. Бакалов, Г. Византия. С., 2004.
18. Еремина, В. М. История Вселенской Церкви с элементами агиологии (курс лекций, прочитанных в Российском Православном университете св. Иоанна Богослова). – http://vmeremina.narod.ru/istor1/istor1.htm
19. Смирнов, Е. И. История Христианской Церкви. М., 2007.
20. Удхед, Л. Християнството. Кратко въведение. С., 2007 (Световни религии).
21. Бриллиантов, А. И. Лекции по истории древней Церкви. СПб., 2007.
22. Frend, W. H. C. The Rise of Christianity. Philadelphia, 1985.
23. Edwards, D. L. Christianity: The First Two Thousand Years. Maryknoll (N.Y.), 1997.
24. The Oxford Dictionary of the Christian Church. Eds. F. L. Cross & Livingstone, E.A. Oxford, 1997.
25. Hein, M. Kleines Lexikon der Kirchengeschichte. Muenchen, 1998.
26. Franzen, A. Kleine Kirchengeschichte. Durchgesehen und erweitert bis in die Gegenwart von Roland Froehlich, Freiburg, 2000.
27. Eder, M. Kirchengeschichte. 2000 Jahre im Überblick. Düsseldorf, 2008.
28. G. R. Evans. The History of Christian Europe. Oxford, 2008.

Съставил: (архим. доц. П. Стефанов)