Слово на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум по повод изпълването на 150 г. от избора и хиротонията на приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Григорий

Ваши Преосвещенства,

Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,

С днешната света Литургия отбелязваме значима за нас годишнина. Преди само два дни се изпълни столетие и половина от деня, когато е поставено историческото начало на най-новия период от живота на богохранимата ни епархия. Това досточтимо събитие се случва на 1 юли 1872 г., когато става изборът и епископската хиротония на първия кириарх на Доростоло-Червенската епархия: първият екзархийски Доростолски и Червенски митрополит Григорий (1828 – 1898).

В паметта на Българската православна църква митрополит Григорий е останал като един от най-изтъкнатите и прославени наши архиереи, истински строител на учредената през 1870 г. Българска екзархия, а съвременниците му го описват като високо духовен и добре образован църковник и архипастир, строг към себе си и към клира, немногословен, но с ясна и съдържателна проповед, изключителен дипломат и усърден радетел за духовното и културно възрастване на православния ни народ. Този висок образец за пастирство той завещава на всички свои приемници по катедра, от него се опитваме да се ръководим и ние – в духовното и църковно управление на богодаруваната ни Русенска епархия.

Времето, в което митрополит Григорий е бил начело на Доростоло-Червенската епархия, е време на духовен подем и истинско възраждане за нашия народ. Скоро подир извоюваната църковна самостоятелност идва и началото на Третото българско царство, в което светата ни Църква, както и през Средните векове, е призвана да играе ролята на духовна майка и кърмилница на повереното ѝ от Христа Спасителя словесно стадо. При тези условия митрополит Григорий работи всеотдайно, с ясно съзнание за огромната и задължаваща отговорност пред бъдещите поколения, полагайки с много усилия и труд здравата основа на църковния живот в поверената му от Бога и от Свещеноначалието ни епархия.

Неговата историческа роля обаче не се ограничава само до местния контекст. Той е един от най-приближените архиереи до княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, давайки им ценни съвети при различни случаи, както и активен участник в почти всички събития от общоцърковен и общонароден характер, поради което е останал в паметта не само на Православната ни църква, а и на държавата ни, оставяйки ярка диря не само като църковен строител, но и, според думите на Симеон Радев, като един от „строителите на съвременна България“, за когото можем и трябва да си спомняме единствено с добро и благодарност и когото не бива никога да забравяме.

Да даде Бог щото Църквата ни винаги да се ръководи и управлява от богомъдри и достойни архиереи като приснопаметния Доростолски и Червенски митрополит Григорий, защото мисията на светата Църква и смисълът на нейното съществуване са в това, винаги и по целия свят, да води към Господа и Неговото вечно спасение поверените ѝ от Самия Него чеда.

Вечна и блажена да бъде светлата памет на първостроителя на светата ни Църква митрополит Григорий!

Божията любов и Неговата велика милост да бъдат с всички нас, амин!

Източник: Официален сайт на Св. Синод на БПЦ-БП