Господи, сладка тайна на душата ми

Господи, сладка тайна на душата ми, колко
лек излиза този свят, когато го меря на един
кантар с Теб!

На едната страна на кантара – езеро от
разтопено злато; на другата – облак дим.

Всичките ми грижи и тялото ми с трептежите
му от сладост и горчилка какво са,

ако не дим, зад който душата ми плува
по златно езеро?

Как да разкрия на хората тайната, която
виждам през кръговете Твои архангели? Как
да говоря на трохите за цялото? Как ноктите
на пръстите ще разберат за течението
на кръвта? Истина, мъчно е на онемелия
от чудо да говори на оглушали от крясъци.

В Твоето непорочно девство с действието
на Всесветия Дух се роди Син. Това е раждане
на Бога свише.

Каквото е горе, това е и долу, казваха старите.
Това, което стана на небето, стана и на
земята. Това, което стана във вечността,
стана и във времето.

Мил си ми, любов моя, защото си тайна.
Нали всяка любов гори и не изгаря, докато
трае тайната. Открита тайна – изгоряла

любов. Заклевам Ти се във вечна любов,
както Ти ми се заклеваш във вечна тайна.

Облякъл си се в седморни небеса, скрил
си се предълбоко от всички очи. И да се
слеят всички слънца в едно око, пак не биха
прогорили Твоето було. Не нарочно си се
укрил, Велики Господи, ами поради нашето
несъвършенство. Разложеното и разтрошено
творение не Те вижда. Само за онзи не си
скрит, който е станал едно с Теб. За онзи,
за когото е строшена стената между Аз и Ти.

Господи, мила тайна на душата ми,
колко лек излиза този свят, когато го меря
на един кантар с Теб.

На едната страна на кантара – езеро
от разтопено злато; на другата – облак дим.

Из „Езерни молитви“, София, Омофор, 2009

Превод: Андрей Романов