Стих за уверението на Тома

Дълбините на Твоите тайни ми разкрий,
покажи ми ръцете прободени –

дланите – с рани пронизани,
светли лъчи на любовта и на болката.

До последна капка кръв ще вярвам
но Ти слабостта ми увери:

блаженни повярвалите без да са видели
но Ти трябва мен да подготвиш.

Дай да докосна Сърцето прободено
дай ми да пипна Твоята тайна,

разкрий на Сърцето си мъката
сърцето на Твойто Сърце.

Ти мъртъв беше и ето – жив си вовеки,
имаш власт над смъртта и над ада;

блаженни повярвалите без да са видели
но с никого аз не бих се сменил.

Което видях, това съм видял
и което докоснах, това си и зная:

копието до Сърцето достига
и го разтваря навеки.

Кръв за кръв и тяло за тяло,
и ние ще пием от чашата;

блаженни виделите правдата
но Ти трябва мен да подготвиш.

В чуждата земя Индийска –
за отците ми земя неизвестна,

в чуждата земя Индийска
далече от родно огнище,

в чуждата земя Индийска
копие ще влезе в снагата ми,

копие ще прониже снагата ми
копие ще разкъса сърцето ми.

Ти ни нарече Свои приятели
и ние ще пием от чашата,

и пътят ми при изгрев слънце
към чуждата земя Индийска, –

всичко, що в ума ми дохожда
в немощта на последната мъка:

дланите – с рани – пронизани
и Сърцето – безсмъртно – прободено.

Превод: Емил Димитров

Публикувано във в-к Култура