Ако си влюбен

Време на необикновено щастие

Влюбеността и предбрачните отношения са едно прекрасно време, възпято от много поети. Влюбеността е вид еуфория, която изпитваме, защото ни е безкрайно приятно да сме близо до другия човек.

Старецът Паисий Светогорец казваше: това притегляне между двамата – влюбеността – е създадено също от Бога; то не е случайно, защото двама съвършено различни човеци ще стават едно цяло в семейния живот и тяхната различност, която ще е от особено значение през първите години на брака, трябва да бъде преодоляна от точно такова едно силно взаимно притегляне. В противен случай, ако го нямаше това взаимно притегляне – казваше старецът – никой не би могъл да създаде семейство, защото това съвсем не е проста работа.

И тъй, днес ние ще говорим за най-често задаваните въпроси по повод влюбеността и предбрачните отношения.

Тези отношения са необикновено важни. А днес, за голямо съжаление, повечето хора започват семейния си живот с това, че заживяват заедно. Обединява ги съвместният бит, общите грижи и, разбира се, страстта – половото влечение, което те изпитват един към друг. Но с това сякаш се изрязва един много важен, много необходим период – периодът на подготовката към брака. Защото предбрачното време е една генерална репетиция, една такава «школа на младия боец» преди встъпването в брак. Човекът трябва да се научи сега на страшно много неща, твърде много важни моменти да обсъди с бъдещия си съпруг, да свикне с другия човек, да се научи да изгражда взаимоотношенията си с него, да научи повече за него, да се научи още отсега и да прощава, и да търпи, и да обича, и да се отнася с уважение към другия.

Това е времето на ухажването. Така го и наричат понякога: шоколадно-букетният период. Младежът говори на девойката приятни неща, поднася й подаръци, подава й ръка… И всеки иска да направи нещо за другия. А когато отношенията започват веднага като съжителство, то всичко е обърнато с краката нагоре: не младежът, бъдещият глава на семейството, ухажва девойката, а по-скоро девойката ухажва младежа, защото нейният мотив обикновено е сериозен – да заведе в края на краищата своя спътник в общината и техният „временен брак“ да завърши с истински такъв. Но какъв глава на семейството ще бъде този мъж, ако от самото начало всичко се върти около него? Ако неговата спътница прави всичко за него, всичко му дава, а той няма никакви задължения? Той няма дори стимул, няма желание да направи нещо за нея и да й послужи по някакъв начин.

Времето на ухажването помага на хората не само да се съединят, но и да преодолеят трудностите на първите години на брака. А как само си спомняме впоследствие това време! Та това са чудесни спомени! И с какво удоволствие разглеждаме албумите със сватбените снимки и снимките от първото съвместно пътешествие през медения месец! Спомням си, че едни наши далечни роднини през първата година на брака си всеки път, когато им идваха гости, гледаха сватбеното си видео и дори поумориха с това гостите си. Но за тях това вероятно беше нещо много важно, въпреки че то беше малко смешно за другите.

Това време – периодът на ухажването – се възприема впоследствие винаги с голяма благодарност и дори с някаква носталгия. И това е много важно, защото и по време на семейния си живот хората не трябва да забравят за нежността, за милувките, за това да се грижат един за друг, да си служат един на друг. И човекът, който не забрави това, ще запази семейното си щастие за много, много години.

Ако стои въпросът за вярата

И тъй, момчето и момичето са се запознали, харесали са се взаимно, срещат се, дори може би се замислят за брак. Кои въпроси трябва да обсъдят, дето се вика, „на сушата“, преди да се отправят в морското пътешествие, наречено брак? Какво трябва да научат един за друг, преди отношенията им да станат истински сериозни? Защото голяма грешка е да мислиш, че твоят партньор притежава някаква телепатична дарба и ще научи сам всичко, което искаш от него и което ти трябва от него. Заблуда е също така и да смяташ, че веднага щом се качите на семейни релси, вашият локомотив ще потегли от само себе си и всичко ще бъде добре. Повтарям, това е много голяма грешка. Важните моменти на съвместния живот трябва да бъдат обсъдени преди брака.

Преди всичко, разбира се, между съпрузите трябва да има единство на вярата. За това някак си често се забравя и хората се сещат за него едва когато са вече женени и се появяват конфликти: на църква ли да ходим в неделя или да пикник? къде да водим децата си в неделния ден?… Преди сватбата си не сте го обсъдили, а нали всъщност този въпрос – въпросът на единството на вярата, въпросът на църковния живот – е най-важният, защото е казано: „Търсете Царството Небесно и неговата правда, а останалото ще ви се приложи“ (Мат. 6:33). Останалото ще се приложи, ако хората гледат в една посока, ако вървят заедно към Бога.

Ако въпросът за вярата е налице, то той трябва непременно да се постави преди брака. Например, ако бъдещата ви половинка все още не е църковен човек, трябва да го въцърковявате, трябва да ходите заедно с него в храма, за да се изповяда и причасти може би за пръв път в своя живот. Трябва да проявите мисионерска жилка, за да доведете избраника си в Църквата. Защото ако не го направите преди брака, то това едва ли ще може да се промени впоследствие.

Истинският мъж, истинската жена

Какви качества трябва да притежава съпругът? За девойката е много важно да разбере как нейният избраник общува не само с нея. Ясно е, че той ще я ухажва, ще й демонстрира своето внимание. А как се държи той с другите хора? Добър ли е като приятел? Отстъпва ли, да речем, мястото си на старците или на бременните жени в автобуса? Това издава много неща за човека. Трябва да се види как се държи с родителите си. Защо последното е толкова важно? Защото ние често, създавайки семейство, повтаряме родителския сценарий. И ако мъжът е груб с родителите си, ако се държи зле с тях, то този конфликт ще премине и във вашето семейство, и след някое-друго време вашият съпруг също толкова грубо ще се отнася и към вас.

Трябва да се видят и чисто мъжките му качества. Кои? Преди всичко отговорността. Мъжът трябва да носи отговорност за думите си и за постъпките си – и пред Бога, и пред своето семейство. Другото най-важно качество за мъжа е трудолюбието. Инфантилизмът е болест на мнозина съвременни млади хора: до 30-годишна възраст висят те на шията на родителите си, не искат да получават образование, не искат да работят. Как един такъв човек ще храни и издържа семейството си?! Но ако видим, че човекът постоянно сменя местоработата си, скача от една работа на друга – по съветско време наричаха такива хора „пърхащи пеперуди“ – то това също не е добре.

Сега за девойката. Когато Достоевски решил да се ожени след смъртта на първата си жена, той размишлявал тъй: каква жена да си избера – добра, красива или умна? – Ще се оженя за добра, за да ме обича и да ме жали. Ето защо добротата – тази красота на женската душа – е много важно женско качество. Тъкмо в добротата е женствеността. И психолозите казват, че жената е по-склонна към емпатия – съпреживяване, състрадание. За нея е естествено да иска да направи нещо за любимия човек.

Кои други качества са важни у девойката? Почтителността. И преди всичко почтителността към родителите си. Ако съпругата не почита родителите си, то тя няма да уважава и съпруга си.

Любовта към децата също е важно женско качество. Изобщо въпросът за това колко деца ще имате трябва да се обсъди още преди сватбата. Въпросите на възпитанието на децата също трябва да се обсъдят преди брака.

Да говорим не само за любов

Много неща в брака зависят от това в какви семейства са израснали бъдещите съпрузи: бил/а ли е той/тя единствено дете в семейството или, напротив, е израснал/а в многодетно семейство. Защото, както вече казах, сценарият на родителското семейство може да се повтори и във вашето семейство.

Да си представим, например, че младежът е израснал в многодетно семейство, а девойката е било единствено дете и поради липсата на по-малки братчета и сестричета не се е научила да общува с деца. И изобщо смята да прави кариера, тъй като е получила прекрасно образование и иска да се развива в този план, да работи, да твори и тъй нататък. Съвсем не й се иска да си стои вкъщи и да възпитава деца. Затова въпросът за количеството деца непременно трябва да се обсъди, както вече казах, преди брака, защото в брака ще бъде вече много трудно да го обсъждате.

И тъй, трябва да обсъдите въпросите за вярата (вече говорих за това), въпросът за децата, въпросът за това с кого ще живеете – с родителите си или отделно, което също е много важно. Уви, често съпрузите поставят този въпрос – при това ребром – едва след сватбата. „Ще живеем само с моята майка, защото аз така искам, защото на мен така ми е удобно, защото мама цял живот се грижи за мен…“ А другата половинка, например, категорично не иска това: тя си има собствена майка или пък иска да живее отделно – да гради собствено семейно гнездо.

Трябва да се обсъдят и всички други сериозни и важни въпроси. Защото ако двамата преди брака показват единство, ако ги вълнуват едни и същи теми, ако обсъждат заедно тези теми, то, естествено, и в брака те ще имат за какво да си общуват, за какво да си говорят.

Колко време да се срещаме преди сватбата?

Колко време да се срещаме и как? Опитните духовници казваха, че преди сватбата трябва да се срещаме не по-малко от година. Спомням си, когато учех в семинарията, отец Кирил (Павлов) веднъж ни събра и му зададоха този въпрос; той отговори: една година. И отец Йоан (Крестянкин) също казваше, че за една година можем да опознаем човека, наблюдавайки го, общувайки с него. И то общувайки не в скайпа, не в интернет, а очи в очи. Ясно е, че хората могат да се запознаят в социалните мрежи, но самото общуване трябва да се извършва в реалността, когато вършим нещо заедно, пътуваме някъде заедно. Не е зле и да поучастваме в някоя доброволческа инициатива, за да видим как човекът се проявява в различни измерения на битието. Не просто да ходим с него на кино и той да ни говори хубави приказки, а да го видим в различни ситуации, в процес на общуване с различни хора.

Естествено, много важно е да се запознаем с родителите. Това е също един твърде важен въпрос. Съвсем наскоро говорих с една млада жена: семейната й ситуация е много тежка. И тя ми каза, че главната причина за тази тежка семейна ситуация е било това, че преди сватбата тя дори не е могла да влезне в дома на родителите на бъдещия си съпруг. Родителите на нейния избраник били настроени категорично против нея, не искали да общуват с нея. Преди брака тя дори не била виждала бъдещата си свекърва – видяла я за пръв път едва по време на венчавката. И сега свекървата се меси много сериозно в техния семеен живот, настройва сина си срещу нея. Ясно е, че всички проблеми от този род трябва да се решават преди брака.

Защо трябва да се срещаме поне една година преди сватбата? За една година човек обикновено показва все пак истинското си лице, разкрива се в различни ситуации… А ние знаем, че дори настроението, дори психосоматичното състояние на човека се променя в различите периоди, например сезонните: известни са периодите на пролетно-есенното изостряне при хората с проблеми с психиката… Ако се запознаем с даден човек напролет, той може да ни се стори много позитивен, светъл, радостен. А впоследствие, когато го видим през зимата, да се окаже, че характерът му е съвсем друг. Може би така скача нивото на серотонин в мозъка му…

За една година човекът, както вече казах, ще прояви не само добрите си качества, заради които сме го обикнали, но и не чак толкова добрите си страни, и ние ще можем да преценим – защото ще се женим не само «за достойнствата», но и «за недостатъците» – кои качества са приемливи, търпими за нас, с кои от тях бихме могли да се примирим в брака.

Кого да променим: себе си или другия?

И все пак какво да правим с тези недостатъци у другия? Допустимо ли е, забелязвайки един или друг кусур у бъдещата си половинка, да го поправяме? И има ли недостатъци, които едва по време на брака се разкриват с цялата си сила Ще отговоря на първата част на въпроса. Всъщност да поправяме някого – това не е наша работа, това е работа на самия човек. Можем да му влияем с любов, с добро, с търпение. Само собственото си поведение можем да променяме. Ако нещо не върви, както трябва, то възможно е ние самите да се държим неправилно. Повтарям: да променим другия човек – това е твърде сложна задача.

Преди сватбата трябва да разберем кои недостатъци са присъщи на нашия избраник и можем ли да се примирим с тях. Така че дори най-силните емоции на влюбеността не трябва да ни отнемат изцяло разума. Е, частично те ни го отнемат, разбира се… Но случва се, че човек не забелязва дори някакви очевидни неща – не иска да ги забележи, въпреки че всички му казват: твоят избраник/избраница не е изобщо твоят човек, не ти подхожда, ще имаш големи проблеми с него/нея. Спомням си една девойка, която всички уговаряха да не се омъжва за разведен човек – зад гърба си той имаше предишен несполучлив брак, беше много по-възрастен от нея, имаше проблеми с алкохола… Въпреки всичко тя се хвърли с главата надолу в бездната на любовта, омъжи се – а след известно време те се разделиха: той я заряза с децата. Всичко свърши така, както я предупреждаваха. А на нея тъкмо влюбеността не й позволяваше да види сериозните му недостатъци.

Кои недостатъци според мен са несъвместими със съпружеския живот, тоест в никакъв случай не трябва да встъпваме в брак с човек, който ги притежава или най-малкото много сериозно да се замислим струва ли си изобщо да свържем живота си с него? Това е страстта на алкохолизма и още повече на наркоманията. Това е блудната страст. Ако знаем за човека, че той има зад гърба си няколко предишни брака и изобщо си пада много по другия пол, то тази негова страст ще пречи много силно и на вашия брак. Страстта на унинието, страстта на гнева. Ако виждаме, че този човек не се контролира, че е избухлив, гневлив, или пък че е склонен към униние, че се намира постоянно в някаква меланхолия, депресия.

Да, бракът, разбира се, е училище, в което човек се учи на много неща. Но, както вече казах, генералната репетиция, «курсовете на младия боец» – това е предбрачният период, и точно през този период ние трябва да се борим с много наши недостатъци, да ги поправяме. Защото когато човек живее сам, той много често се държи като егоист, всичко в характера му си го устройва, той може до късно да кисне например пред компютъра, да играе до два часа през нощта… Но той трябва да разбере, че когато встъпи в семейния живот, това ще дразни сериозно другия, ще пречи на другия човек. Та ето че точно с тези наши недостатъци, които уж не ни и пречат кой знае колко, трябва да се преборим.

И тъй, към брака трябна да се готвим, поправяйки отвътре своя живот, насочвайки го към семейното битие. Ето и затова е толкова важен периодът, предшестващ брака.

Още веднъж за целомъдрието преди брака

Ще кажа няколко думи и за целомъдрието преди брака. Ако двамата са започнали подготовката за брака със съжителство, то това ще се отрази много зле върху по-нататъшния им семеен живот. Казвам го като свещеник, който постоянно разплита семейни конфликти. В основата им най-често стоят неправилни отношения преди брака. За православните християни тук всичко е очевидно: такива отношения са грях, нарушение на Божията заповед. И този грях полага неправилни, гнили основи за бъдещия им семеен живот. Естествено, ако човек се разкайва, ако поправя живота си, Господ му дава шанс да се поправи, да се възроди. Но ще подчертая още веднъж: едни такива добрачни отношения са нещо, което пречи много сериозно на по-нататъшния живот.

Модата на тъй наречените «граждански бракове» – съжителството – дойде при нас от Запад. Трябва да сме наясно с това кога точно се появи тя. Тя се появи през 90-те, когато в училищата с американски пари се въвеждаха уроци по секс-просвета. И ние знаем много добре кой се занимаваше с това, кой го плащаше, защо се пропагандираха тези свободни отношения преди брака. Аз смятам, че това е просто мегапрограма за разрушаването на страната ни. Та нали е известно – и това, между другото, се вижда от американски проучвания, – че след съжителство вероятността за развод, конфликти и изневери е два пъти по-голяма. Това първо. Второ: двойките в съжителство много дълго не искат да имат деца, жените правят аборти, пият с шепи контрацептиви, така че в резултат мнозина стават безплодни. Повтарям: да, това беше програма, насочена към разрушаване на нашето семейство, разбиване на традиционните основи, намаляване на населението. Защо ни е да следваме всичко това? Човек, който започва живота си с грях, никога няма да намери щастие.

Да бъдеш целомъдрен, да се пазиш чист преди брака – това е нормата. «Невеста» означа на старославянски «незнаеща»: жена, която не е познала още мъж. Тя запазва чистотата си и затова носи бяла булчинска рокля.

Естествено, целомъдрието преди брака е норма и за мъжката половина на човечеството.

С това бих искал да завърша днешната ни среща.

Мир, добро и любов на всички вас, скъпи мои. Господ да ви пази. | pravoslavie.ru

Превод: Андрей Романов