Случва се на всички

Размисли по повод отвореното писмо на гейовете и лесбийките до Критския събор

Гьотевият Мефистофел казва, че той е “част от онази сила, що вечно иска зло и вечно върши благо”. При революционерите – социални или религиозни – нещата са точно обратни. Те искат доброто, въодушевяват се от високи идеали на състраданието и справедливостта, изпълнени са с благородно негодувание срещу всяка неправда и потисничество – но резултатът се оказва зло.

За да не го удариш през просото, борейки се за добруването на хората, трябва да притежаваш не само добри намерения, но и мъдрост и разсъдливост. Защото не веднъж и дваж на световната сцена се появяваха идеологии, смятани за последна дума на доброто и справедливостта, хората се вдъхновяваха твърде много от тях и виждаха светлото бъдеще само на една ръка разстояние – и негодуваха горчиво срещу Църквата за това, че тя не иска да подкрепи тяхното безусловно добро и праведно дело. След това обаче се оказваше, че тези идеологии са били ужасна заблуда – и пак Църквата беше упреквана за това, че не им се е противопоставяла достатъчно решително.

Ако ви се струва, че сте по-добри, по-мъдри и по-справедливи от Господ Иисус Христос, апостолите, отците и всички предишни поколения християни, то не е изключено да се наложи да допуснете, че сте на погрешен път.

Чак днес виждаме, че привържениците на евгениката, или болшевиките, или национал-социалистите, или маоистите, или адептите на други идеологии са се заблуждавали по най-ужасен начин – а тогава хората са вярвали искрено и дълбоко, че извършват подвизи в името на доброто и правдата. Мнозина са давали на драго сърце живота си за своите убеждения. Но след всичко това се е оказвало, че е права Църквата, а не идеологиите.

За своите адепти ЛГБТ-идеологията е въплъщение на истината и доброто, на истинската любов и състрадание към хората. И все пак от гледна точка на историческия контекст това не е нищо друго освен поредната идеология, която стремително се превръща – и вече се е превърнала – в още един инструмент на властта и потисничеството в ръцете на силните в този свят. Защо говоря за ЛГБТ-идеологията, а не за ЛГБТ-хората? Защото това са различни понятия и те трябва да се различават.

Под термина ”ЛГБТ” могат да се разбират най-малкото поне две различни неща. Първо, може да става дума за хора с определени устойчиви психосексуални особености. Преди всичко за хора, изпитващи полово влечение към лица от своя пол. Какво пък, всички ние сме клети грешници, изпитващи различни изкушения. Грехопадението е вкарало всички сфери у човека (в това число и сексуалната) в голямо безредие. Църквата е болница, всички сме болни, ако не точно с тези симптоми, то с някакви други.

Но под същия термин може да се има предвид – и най-често така и става – едно друго явление. Не лични изкушения, а привързаност към определена идеология и определена самоидентификация. За тази идеология е принципно положението, че сексуалните контакти с лица от своя пол е нещо правилно и приемливо, а всяко несъгласие, изразено в каквато и да е форма, трябва да се демонизира като “хомофобия”, “омраза” и “мракобесничество”, като хората, които си позволяват да изразят неодобрение, например бранят традиционния брак (като Брендън Айк) или просто отказват да участват в гей-мероприятия (като сладкарите от Орегон, които отказаха да направят торта за гей-”сватба”), трябва да се потискат и преследват.

Мащабна кампания за демонизиране на християните, свързана с убийствата, които един мюсюлмански фанатик извърши в гей-клуба в Орландо, можем да наблюдаваме днес в реално време.

Ако говорим за хора, изпитващи изкушения с определен характер, то те, разбира се, могат да бъдат членове на Църквата – всички изпитваме изкушения.

Но, виж, да изповядваш ЛГБТ-идеологията и да бъдеш член на Църквата е невъзможно. Християнското учение за сексуалния морал е напълно последователно изразено от пророците, Господ Иисус Христос, апостолите, отците, от всички поколения християни. За него всякакви сексуални отношения извън брака са греховни и несъвместими със спасителната вяра. От гледна точка пък на ЛГБТ-идеологията всяко неодобрение на хомосексуалните връзки е зло, подлежащо на изкореняване; по този начин християнската традиция се оказва неизбежно тотално “хомофобска”. Не можете да следвате тази традиция и ЛГБТ-идеологията едновременно.

Да бъде привличан от лица от своя пол е изкушение, с което човек може да се сблъска, без ни най-малко да го желае; да се идентифицира с ЛГБТ-идеологията – това вече винаги си е негов свободен избор. Изправен пред изкушението, човекът може да каже: “Аз съм християнин, сполетян от изкушение; с Божията помощ се надявам да избегна греха; ако изпадна в грях, ще го изповядам като грях, ще приема прошката и ще търся да се поправя с Божията помощ”. А може да каже и: “Аз ще следвам своите желания, ще се определям чрез тях и ще искам от всички останали да одобряват това”. Човекът може да не избира характера на изкушението, но винаги избира как да се отнася към него.

Както пишат в писмото си ЛГБТ-активистите, “примиряването на ”религиозния” и ”сексуалния” компонент на своята идентичност е една от най-тежките битки, с които може да се сблъска вярващият”. Това е напълно вярно – но в него няма нищо специфично хомосексуално. Във връзка с това е неразбираемо защо в абревиатурата ЛГБТ липсва едно “Р”, или, в английски вариант, F, за Fornicators, тоест за обикновените хетеросексуални развратници. За “естествените” блудници конфликтът между сексуалните им ламтежи и Божиите заповеди може да бъде не по-малко остър.

Когато “сексуалният компонент на неговата идентичност” тласка мъжа към млади момичета, а “религиозният” изисква да запази верността си към остарялата и погрозняла съпруга, то това също е немалък конфликт и тежка битка. (Мъжете изобщо са зле с моногамността – а Писанието в това отношение е съвършено еднозначно). Когато “религиозната идентичност” изисква от хиперсексуалния тийнейджър да почака до сватбата – докато всичко наоколо не чакат, – това също не е лесно. Да, “желанието да останеш в Православната църква влиза в противоречие с приемането на истината за себе си” – защото истината за всички нас е това, че ние нерядко изпитваме желания, противни на Божиите заповеди. Случва се на всички. Можем, разбира се, да поискаме от Църквата да пренапише заповедите – но какво ще кажем тогава на всички останали християни, които се сражават със своите изкушения, а не се идентифицират с тях?

Опитите за създаване на “дружествени към гейовете” християнски общини неизбежно порождат крайно абсурдна морална ситуация – на какво основание ще призоваваме обикновените, хетеросексуални блудници към покаяние, ако одобряваме хомосексуалните? Ако силното желание оправдава преразглеждането на заповедите, то защо само хомосексуалното? Защо всички останали човешки страсти се подлагат на дискриминация? Ако човекът, отиващ в гей-бар в търсене на момчета, трябва да бъде приет и одобрен, то защо не и човекът, отиващ в обикновен бар в търсене на момичета?

Наскоро четох как бившият християнски рок-музикант Трей Пиърсън се е обявил за гей. Всички му честитят, ободряват го, хвалят го, цитират му либералния тълкувания на Писанието, които да го убедят, че така и трябва. Е, вярно е, че преди този подвиг той е успял да се ожени и да зачене две деца. Впрочем, не това е чудното, че “геят” е изпълнявал успешно и резултативно съпружеските си задължения. Това как да е. Интересно е друго – изоставената жена не предизвиква ничие съчувствие. Нула емоции у публиката. “Love” не се разпространява върху тези странични последици от станалото.

Авторът на статията в ”Гардиън”, говорейки за историята на Трей, разказва как преди десет години също е зарязал жена си, за стане гей, как тя го клела с думи, неупотребими във фейсбук, поради което той много страдал, и как изобщо тя е една от  преследвачите и гонителите му. Никой не го разбирал.

В коментарите към статията се появява срамежливият глас на жена, която под псевдонима straightwife пише: “Каминг-аутът се смята от съвременното общество като смел и дори геройски акт. Склонни сме да забравяме за другата страна и за това как този героичен акт на мъжа се отразява върху жената и децата. Като майка на тригодишно дете и жена на човек, извършил каминг-аут, аз потвърждавам, че никой не чува гласа на тези жени. Трябва да се вкара безпристрастност в тази статия. Намерете някоя смела жена, която да разкаже през какъв кошмар е минала в сянката на героичния  каминг-аут”.

И наистина, кой знае защо към изоставените жени няма никакво съчувствие. Ама никакво. Тяхната болка и огорчение не предизвикват нищо, освен презрение. Това, че жената, измамена и напусната от онзи, който й е обещал да я обича и да се грижи за нея докато смъртта на ги раздели, го ругае с хомофобски ругатни, си е нейно престъпление, а той е нейна жертва.

Интересното е, че ако Трей просто беше зарязал жена си заради друга жена, то той щеше да е клетвопрестъпник, развратен и безотговорен тип. А така – нито светските коментатори, нито либералните християни изобщо не поставят въпроса за клетвопрестъплението и съществуването на измамена страна, с която е постъпено вероломно. Те празнуват смелата постъпка на Трей като славен подвиг.

Но защо? Защо ако даден човек следва своите хетеросексуални импулси, то той върши грях, а ако следва хомосексуалните си такива, то маса хора от либерално-протестантската среда бързат да го одобрят?

Страхувам се, че единственото обяснение е външният натиск. Не можете да направите от Писанието или Преданието извода, че хомосексуалното блудство е по-почтено от хетеросексуалното. Просто зад развратниците и прелюбодейците няма политическо движение, зад тях не стоят могъщи лица в най-могъщата страна на света, никой няма да ви нарече “развратофоб” и няма да ви създаде съществени неприятности, ако не одобрите нечия връзка със секретарката.

Но дайте да се опитаме да предположим, че права – както и миналите пъти – е именно Църквата. Да, всички сме грешници, виновни и покварени. Нашите желания и стремежи често противоречат на Божиите заповеди. Тъкмо за това говори Апостолът: “Чрез Закона се познава грехът”. Това, разбира се, е неприятно откритие. Ние можем да искаме преразглеждане на Закона – но не Църквата го е установявала и не тя може да го преразгледа.

Но ние можем да се покорим на Евангелието – и ще бъдем простени, приети, и Бог ще се занимава с нас толкова, колкото е нужно за нашето спасение. Но за да стане това, трябва да признаем, че Църквата е права, а поредната антихристиянска идеология е погрешна. | pravmir.ru

Превод: Андрей Романов