Преполовение на Светата Петдесетница

Двайсет и петият ден след Пасха се отбелязва като Преполовение на Петдесетница. Този празник бележи средата между Пасха и Петдесетница. Той е тясно свързан с Неделя на Разслабления. След като Спасителят изцелил по чудо разслабления, юдеите, особено фарисеите и книжниците, се изпълнили със завист, преследвали Го и се опитвали да Го убият, като използвали оправданието, че не спазвал съботата, защото в този ден извършил чудеса.

После това Иисус отишъл в Галилея. Когато празникът Суккот (празник на шатрите) се преполовил, Той отново възлязъл в храма и поучавал народа. Юдеите, изумени от мъдростта на думите Му, казали: „Как Тоя знае книга, когато не се е учил?“ (Йоан 7:15). Но Иисус първо изобличил тяхното неверие и беззаконие, след това им доказал, че искат да Го убият несправедливо като презрител на Закона, защото изцелил разслабления в събота.

Думите на Иисус, изречени в преполовението на Празника на шатрите, са свързани с преминалата Неделя на Разслабления и тъй като вече сме достигнали средата между Пасха и Петдесетница, Църквата е отредила този празник да бъде връзка между двата големи празника, като по този начин прави, както е казано, от двата един (вж. Еф. 2:14) и участва в благодатта и на двата.

Трябва да се отбележи, че има три големи еврейски празника: Песах, Петдесетница и Празника на шатрите.

Песах се празнува на 15-ти Нисан, първия месец от еврейския календар, който приблизително съвпада с месец март. Празникът е свързан с деня, когато на юдеите се повелява всеки да си вземе по едно агне според челядите, да го заколи привечер и да помаже вратата си и горния праг с кръвта му (вж. Изх. 12:3-7). После това, бягайки от робството и смъртта в Египетската земя, те преминали през Червено море, за да дойдат в Обетованата земя.

От 70 г. сл. Хр. празникът се нарича още Празник на безквасния хляб, тъй като в продължение на седем дни се яде безквасен хляб.

Петдесетница се празнува петдесет дни след Пасха. Първоначално празникът отбелязвал завършването на ечемичената жътва. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет.

Третият голям празник е Суккот – Празника на шатрите, празнува се от 15-ти до 22-ри на тишри – седмия месец, което приблизително съответства на септември. През това време се живее в шатри, направени от клони и листа, в памет на четиридесетте години на изгнание в пустинята (вж. Изх. 12:10-20; Лев. 23).

Източник: orthodoxtimes.com