Вижте бурята

За много от нас заглавията на новините днес са като поредица от истории на ужасите. Слушаме и четем за масови стрелби и заразни болести, и не спираме да се страхуваме за собственото си здраве и безопасност. Конфликти бушуват в Близкия изток, радикалните ислямисти унищожават християните и другите малцинствени групи, дори убиват деца, защото „може да пораснат и да потърсят отмъщение“. Вярващите в Америка се сблъскват с реалност, в която все повече и повече се превръщат в презряно малцинство, защото обществото е все по-далече от традиционния морал. Изпитваме на гърба си древното китайско проклятие да живеем в „интересни“ времена. За някои вероятно чашата е не само наполовина празна, но изглежда, че и цялата ще ни я вземат.

Във време, когато е лесно да се съмняваме и е трудно да запазим вярата си, когато бурите бушуват навсякъде около нас, какво послание можем да предадем на нашите деца, за да им помогнем да преживеят тези дни? Евангелският ни урок днес четем в Лука 8:22-25:

„Един ден, Той влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха.

Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност.

Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.

Тогава Той им рече: де е вярата ви? А те в страх и почуда казваха един другиму: кой ли е Тоя, че и на ветровете и на водата заповядва, и Му се покоряват?“

Учениците виждат бушуващата буря, но вместо да прогледнат, че Господ е в такъв мир, че дори не се събужда, вместо да си спомнят силата Му да изцелява, да храни гладните, да прокужда демоните, вместо да вярват, че ако Той казва, че ще стигнат другия бряг, нищо няма да Му попречи да стори каквото е изрекъл, те са разтърсени от страх пред бурята. С други думи, къде е тяхната вяра? Бурята е единственото, което виждат очите им, а са слепи за Господаря на бурята, Който е в лодката с тях.

Обърнете внимание, не говорим за някаква фаталистична представа за „иншаллах“¹ или за християнския еквивалент на фалшификацията, известна като „съдба“. Въобще не. Тук не става дума да се предадем на фатализма, това не е вяра. Вярата, която Господ призовава Своите ученици да прегърнат, е силната вяра, която не се съмнява и носи радост и свобода.

Вярата, която казва, че тези обстоятелства са временни; 1) не са непознати за Бога; 2) не са отвъд могъществото Му и 3) това не е най-лошото нещо, което може да сполети човека.

Иисус изправя пред Своите ученици тяхната собствена вяра, защото освен ако вярата ти не „порасне“ до трезвата и радостна мъдрост да се стремиш отвъд временните „спасения“ към по-дълбоката и животворяща вяра, която е зряща отвъд изкушенията за мимолетна „утеха“, ти винаги ще бъдеш роб на всичко, което животът може да ти поднесе и ще останеш пеленаче във вярата.

Вярата, която Господ повелява на Своите ученици да прегърнат, е тази, която утвърждава: „ни едно оръдие, направено против тебе, не ще има успех“ (Ис. 54:17), защото дори да се изправиш пред това, което мнозина виждат като крайна човешка трагедия, страдание и физическа смърт, помни, че твоят Бог победи физическата смърт. Това е.

По-голямата трагедия е да бъдеш лишен от тази вечност заради изкушението да лекуваш страховете си с егоистичен живот и лъжлива надежда в „истини“, създадени да те „спасят“! Това е великата заблуда. Това е великата човешка трагедия, защото има вечни последствия. Именно тази вечност лишава настоящите обстоятелства от силата им да ни изкушават, да ни карат да губим надежда или увереност. Когато всичко е наред, никой не изоставя вярата си, така че истинската проверка дали ще я запазим или не, винаги идва по време на изпитания и трудности. Точно такова е днешното време. Да продължаваш да вярваш, докато вълните на Бурята те заливат – това е истинският дом на Вярата, а не когато е лесно да вярваш.

Къде е днес нашата вяра? Защо толкова лесно ни пленяват съмнение и страх пред лицето на Господа Исус Христос, Който проправя победната пътека пред нас? Защо е толкова лесно да се поддадем на паниката? Ще ви кажа защо. Всички страдаме от моменти на слабост, всички се изправяме лице в лице с бурите. Така че, защо да не призная с открито сърце собствените си моменти на слабост, защо да не извикам, както Църквата ме учи: „Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния!“. Това е пътят към съзнателното православие.

P.S. Господи, бурите на този свят не Те обезпокояват, защото Ти знаеш техния край. Но тези бури наистина ни плашат, Господи. Те ни канят да се обърнем към Тебе. Всъщност тези бури на живота са дар, който ни събужда за нашата неизменна нужда от Тебе и ни учи да се държим за Тебе, особено когато вълните заплашват да ни отнесат. Ти си онази могъща котва, която вовеки е по-силна от всяка буря. Научи ме винаги да се държа за Тебе. Амин.

Бележки

(араб.) – Ако това е волята на Аллах

Източник: Аncientfaith.com