Не поглеждай назад

О. Варнава Пауъл

Една от основните характеристики на зрелостта е умението ясно и безпогрешно да осъзнаваш, че действията ти имат последствия. Идеите също имат последствия, защото се превръщат в действия. А избягването на последствията винаги е признак на незрялост.

Не е чудно, че нашият модерен свят днес се бори, както винаги го е правил, с последствията от идеологиите и действията. Доказателствата за това виждаме навсякъде. От трагичното състояние на разкъсвания от войни Близък изток до силно поляризираната политическа атмосфера в нашата страна; и не на последно място – до статистиката, която показва, че обществото ни става все по-малко религиозно и все повече и повече зависимо от идеите за гарантирани права и очаквания, които трябва на всяка цена да бъдат удовлетворени. Така или иначе, днес ние се затрудняваме да приемем последствията от нашите избори.

Днешният ни евангелски урок четем в Лука 17:26-37; 18:8:

„И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички. Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий. В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад. Спомняйте си Лотовата жена. Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.
Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят; две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят. На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“

Нашият Господ напомня на Своите ученици, че краят на човешката история няма да бъде толкова очевиден, че да пробуди всички хора. По времето на Ной човеците живеели живота си ден за ден, както винаги. Гледали как Ной строи ковчега, но никой не дръзнал да изследва собственото си сърце в светлината на това съвсем ясно предупреждение – просто продължили да живеят своя неизследван живот. В не по-малка степен същото важи и за Содом и Гомор. Хората продължавали да живеят живота си, слепи за безбройните възможности да се вгледат в сърцата си, докато страшните последици от нежеланието им да прогледнат не изсипали разрушението върху тях.

Тези два примера от Господа не са предназначени да задоволят нечие любопитство за края на времената, а по-скоро да ни събудят за отговорността да се справим със собствения си живот тук и сега. Ако имате смелостта да извършите тежкия труд по изследване на собственото си сърце, ако храбро надникнете в собствената си душа и „умрете“ за фалшивата представа, че сте центърът на вселената; ако можете да научите урока как да „умрете“ за изкушението да изпълнявате всичките си желания по егоистичен начин, тогава ще се събудите за истинския живот, който Бог ви предлага във Възкресението на Неговия Син, нашия Господ Исус Христос.

Ако егоистично „пазите“ само за себе си живота, който ви е даден, ще го гледате как ви се изплъзва. Но ако се осмелите да живеете суровия живот на вярващ в Христа, ще се убедите, че в умението да казваш „не“ на временното и „да“ на вечността, се състои истинският живот.

Защо мислите, че Църквата в своята мъдрост ни дава дните преди Рождество Христово, за да да постим и да се молим? Само по този начин, целенасочено и дисциплинирано, можем да държим вниманието си будно за последствията от Пришествието Господне.

Днес не поглеждайте назад. Погледнете напред. Погледнете навътре. Погледнете нагоре. И научете как да „умрете“ за душепогубващите модели на това, което е всичко друго, но не и истинският живот. Научете се да оставяте миналото зад гърба си и продължавайте да протягате ръце напред, към Този, Който е Самият Живот. Пост, молитва, покаяние. Това води до истинския живот. Това е пътят към съзнателното православие. Амин.

Източник: Аncientfaith.com