Неделя на всички светии

Изпраща ли господарят слугата си при овцете ненахранен?
Изпраща ли бащата сина си да оре без плуг и волове?
Изпраща ли военачалникът воина в битка без оръжие?

Не изпращат.

И Бог не изпраща в този свят Своите слуги, Своите синове, Своите воини ненахранени, невъоръжени. След като и хората знаят да снабдяват своите работници с потребното, толкова повече Бог знае да даде на Своите онова, което им е необходимо.

За това, че Бог изобилно дава Своята благодат на онези, които вършат Неговото дело, най-очевидно свидетелства примерът на светите апостоли. За това, че дванадесет души с незнатен произход и занятие, без войска и богатство, без земен блясък и сила, са могли да оставят своите домове и роднини и да тръгнат по света да проповядват Христовото Евангелие, тоест нещо съвсем ново и противно на всичко онова, което светът дотогава е смятал за истина и добро – това не може да се обясни по друг начин, освен чрез Божията помощ, съдействие и благодат. И при това да имат смелост да въстанат против лъжливата ученост на най-учените, против пагубното богатство на най-богатите, против безбожната власт на най-силните на този свят – откъде биха имали смелост простите рибари, ако Бог не ги хранеше със Своята мъдрост, ако не ги защитаваше със Своята сила, ако не ги въоръжаваше със Своето оръжие? И при това са имали такава неустрашимост и издръжливост, че да претърпят нечувани мъки и неописуеми унижения: да ги бият и хората, и природните бедствия; да ги оковават във вериги; да ги гонят с подигравки и удрят с камъни; да ги държат гладни по тъмници; да ги пренасят вързани по бурни морета от единия до другия край на света; да ги хвърлят на дивите зверове, да ги режат и разпъват; да гледат, че целият свят е въоръжен до зъби против тях, дванадесетте рибари – наистина, о, наистина те е трябвало да имат някаква непобедима тайнствена помощ, някаква храна, която не се взема в уста, но храни, някакво оръжие, което не се носи в ръце, но невидимо побеждава войските на врага (2 Кор. 10:4). След като развълнували целия свят с нечувана проповед за Възкръсналия Христос, за Бога, Който се е явил на хората в тяло и отново се е възнесъл в Своето небесно Царство, и посели семето на новата вяра, на новия живот, на новото творение, те са си тръгнали от този свят. Но едва сега земята започва да гори от тях: от техните семена, от техните думи, от техните стъпки. Народите, които са ги гонили, са се разпръснали по света; царствата, които са им се противили, са паднали безсилно в праха; домовете, които не са ги приели, са се сринали до основи; големците и учените на този свят, които са ги мъчили, са преживели срам и отчаяние и са завършили с най-ужасна смърт. А тяхното семе изниква и процъфтява; Църквата се издига от тяхната кръв и върху развалините на насилствените и лъжливи човешки творения; онези, които са ги приели, са се прославили; онези, които са им повярвали и са тръгнали след тях, са се спасили. О, колко обилно храни Господ Своите работници! Колко разкошно снабдява Своите верни синове! Как като истински военачалник въоръжава Своите воини!

Господ първо снабдява и въоръжава Своите верни, и едва след това ги изпраща на работа и на борба. А че това е така, Христос е показал и в Своя земен живот, показала го е и историята на Църквата след слизането на Светия Дух. В Евангелието се казва, че Христос повикал всички Свои ученици и им дал власт над нечистите духове да ги изгонват, и да изцеряват (хората от) всяка болест и всяка немощ. И тогава им казал да отидат и да проповядват приближаването на царството небесно, и още: болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте. Следователно, първо им дава власт, мощ и сила, и едва след това ги изпраща на дело. За такова превелико дело апостолите е трябвало да получат и преголяма мощ. А че наистина са получили такава мощ, се вижда от думите на Самия Спасител: даром получихте. И още, за да покаже на апостолите колко голяма и непобедима е тази божествена мощ, която винаги ще бъде с тях, Господ им нарежда безгрижно да ходят на своето дело, без да носят със себе си нито злато, нито сребро, нито храна, нито две дрехи, нито торба, нито обуща; да не се гневят, ако някой не ги приеме; да не мислят предварително какво ще отговарят на съдилищата. И след като им дал необходимата сила, след като им обяснил, че тя е достатъчна за всички нужди и всички скърби в живота, едва тогава открито е изброил всички скърби и страдания, които ги очакват. Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци. Но след това пак ги окуражава: не бойте се, вам и космите на главата са всички преброени. Божията сила помага и на врабците, а камо ли на вас! И накрая Господ завършва с решителните думи, които се съдържат и в днешното Евангелие и ясно изразяват какво очаква тези, които употребят за добро Божията сила, и какво – онези, които или не употребят дадената им сила за нищо, или се опитват да я употребят за зло:

И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. Първото е наградата за добрия и верен воин, който устои и издържи; а второто – наказанието за злия и неверен воин, който се поколебае, усъмни и предаде на врага. Защото може ли да има по-голяма награда за един човек от тази Сам Господ Христос да го признае за Свой в царството небесно, пред небесния Отец и пред безбройното воинство ангели? Да го впише във вечната книга на живите; да го увенчае с неизказана слава и да го постави от дясната Си страна на безсмъртния небесен събор? И може ли да има по-голямо наказание за един човек от това сам Господ Христос да се отрече от него, да му каже пред събора на всички ангели и всички народи, и в присъствието на Небесния Отец: „Не те познавам, ти не си Мой; ти не съществуваш в книгата на живите; иди си от Мене!” А за това, че е необходимо открито да признаваме и да изповядваме името на Господ Иисус така, както и със сърцето си да вярваме в Него, говори апостол Павел: ако с устата си изповядваш, че Иисус е Господ, и със сърцето си повярваш, ще се спасиш (Рим. 10:9-10). Това значи, че ние сме длъжни да изповядваме Господ Иисус и с душата, и с тялото си. Защото човек се състои от душа и тяло, и затова е необходимо целият човек да изповяда онзи, Който е дошъл да спаси целия човек.

* * *

...Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? Апостол Петър поставя този въпрос, когато Господ съветвал богатия младеж, търсещ вечен живот, да отиде и да продаде целия си имот, да раздаде на сиромаси и да тръгне след Него, и когато младежът се наскърбил, защото имал много имот. Тогава Петър поставил горния въпрос, който Църквата е свързала с днешното Евангелие поради тясната духовна връзка между единия и другия. Свети Петър пита от името на всички апостоли: какво ще стане с тях? Ето, те са оставили всичко: и къщите, и роднините, и работата си, и са тръгнали след Него.

А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена. На въпроса на Петър Господ отговаря на всички апостоли: рече им. Но и тук сред тях е и Юда, предателят. Нима и той ще седне на престола? По онова време Юда още не бил предал Христос, въпреки че предателството може би вече било заченато в неговото сърце. Знаейки предварително, че Юда ще Го предаде, Господ говори условно и предпазливо. Забележете, че Христос не казва: вие всички, а вие, които Ме последвахте. Тези думи изключват предателя Юда, защото той само донякъде е вървял с Христос, но всъщност не е следвал Христос. Скоро той изцяло ще се отдели от Христос и апостолите, а на негово място ще дойде друг и на неговия престол ще седне друг.

Господ обещава велика награда на Своите верни апостоли. Те ще бъдат съдии над целия израилски народ, а не на цялото човечество – защото Той ще бъде единственият Съдия на цялото човечество, – на израилския народ, от който са произлезли. Този народ ще осъди апостолите в земния живот, но апостолите ще му бъдат съдии на Страшния Съд, когато всички народи и всички хора ще се разделят на дясно и ляво, и когато едните ще бъдат призовани във вечното блаженство, а другите – във вечната мъка. Тогава, при това ново раждане, дванадесетте апостоли ще седнат от дясната страна на Господа на дванадесетте престола на славата и ще съдят своя народ, своите съдии в този живот. Но техният съд няма да бъде съд на отмъщението, а съд на правдата.

Онова, което Господ отговорил на апостолите, се отнася изключително за самите тях. Но към този отговор Той сега добавя нещо, отнасящо се за всички верни Негови последователи през всички времена:

И всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен. Не са ли получили апостолите и светиите и в този свят стократно повече, отколкото са оставили заради Христовото име? Не се ли издигат стотици и стотици храмове по земното кълбо, които носят техните имена? Не стотици, а стотици милиони мъже и жени не ги ли наричат свои духовни отци и духовни братя? Божието обещание, дадено на Авраам, се е изпълнило дословно и към Божиите светии: тяхното духовно потомство наистина е станало толкова многобройно, колкото са небесните звезди и пясъкът по морския бряг (Бит. 22:17). Светиците, мъчениците и девиците не са ли станали духовни майки и духовни сестри на много и много вярващи, които, имайки техния пример, са последвали Христос? Нямат ли апостолите и светиите и сега, на земята, както и в цялата история на християнската Църква, множество свои духовни деца и духовни невести? Оставили своята къща и своята земя, не са ли станали техни къщи всички къщи на вярващите, и всичките им земи – тяхна земя? Оставяйки малкото – още в самото начало на своята апостолска мисия – всички те са получили много, и не са били бедни, нито са се нуждаели (Деян. 4:34). Духовното потомство е несравнимо по-многобройно от телесното. Духовната печалба е много по-голяма от материалната. Затова Господ добавя, че всички те, освен всичко друго, ще получат и вечен живот.

По своя вътрешен смисъл „къща“ означава старата, грешна душа; братята и сестрите, бащата, майката и жената означават земните привързаности на нашата душа; децата означават нашите грешни дела, а земята – целият сетивен свят, заедно с нашето тяло. Който остави всичко това заради Христос, ще получи стократно повече и по-добро от онова, което е имал. И наред с това – вечен живот.

Господ употребява числото сто, защото това число изразява пълнотата на всички числа, както и за да покаже цялата пълнота на даровете, които верните ще получат. Не стотици, а стотици хиляди мъже и жени са оставили всичко онова и са получили всичко това. На тях и на подобните на тях е посветена днешната неделя – Неделята на всички светии. Някои светии имат свои отделни дни на празнуване в годината. Това са само най-известните. Но освен тях има още огромен брой светии, които са останали скрити за човешките очи, но които са не по-малко известни на живия, всезнаещ Бог. Те съставят прославената Христова Църква и се намират в най-тясна връзка с нас, които съставяме войнстващата Църква на земята. Чрез тях Господ свети като слънце през звезди. Защото те са членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му (Еф. 5:30).

Те са живи, силни и близки на Бога. Но те са близки и на нас. Те непрестанно гледат живота на Църквата Божия на земята; внимателно ни следят от раждането до смъртта; чуват нашите молби, знаят нашите скърби, помагат ни със своята сила и своите молитви, които се издигат като тамян през високи планини от ангел до Божия престол (Откр. 8:3-4). Това са велики мъченици за Христос, светители и богоносни отци, пастири и учители на Църквата, благочестиви царе и царици, които взеха Божията Църква под своя закрила от гонителите, изповедници и пустинници, постници и отшелници, воини и юродиви – с една дума, всички онези, за които Христовата любов засенчва всяка друга любов на земята, и които заради Христовото име са оставили всичко и са претърпели всичко докрай, поради което са били спасени и са спасили и други около себе си. Те и до ден-днешен ни помагат да се спасим; защото в тях няма нито себичност, нито завист: те се радват на това, че повече хора, мъже и жени, ще се спасят и ще достигнат онази слава, в която пребивават те. Всички те победиха с вяра. Всички те угасиха огнената сила, изгаряща във вид на страсти немощните човешки същества. Много от тях понесоха поругания и удари, окови и тъмници, и накрая бяха убити с камъни. А други, за които целият свят не беше достоен, се скитаха по планини, пещери и земни пропасти (Евр. 11:33-38). Но този живот е изпит на дело, а наградите се дават в онзи свят. Те положиха изпита отлично и сега помагат и на нас, за да не се посрамим, а да издържим изпита като тях и да се уподобим на тях в Царството Божие. Наистина, дивен и чуден е Бог в Своите светии!

Неслучайно Църквата е посветила тази неделя на всички светии, като първа неделя след празнуването на слизането на Светия Дух, за наша поука. За да се поучим от това, че и всички светии, както и апостолите, са се показали като най-големи герои в историята на човешкия род не толкова със своята сила, колкото с помощта на благодатната сила на Светия Дух. Те са хранени с Божия хляб, снабдявани са по Божия промисъл, въоръжавани са с Божието оръжие. Затова са можели да издържат в борбата, да претърпят докрай и да победят всичко. (Св. Макарий Велики от своя опит учи, че човек трябва сам дълго да се упражнява в добродетелите, с много труд и самопринуждаване, и „накрая Господ идва, пребивава в него и той пребивава в Господа, и сам Господ в него без труд извършва Своите собствени заповеди, изпълвайки го с духовен плод”, Беседа 19).

А мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи. С тези пророчески думи Господ завършва Своята реч към апостолите. Тези думи са се изпълнили и се изпълняват и до днес, но те ще се изпълнят докрай едва на Страшния съд. Апостолите са били смятани за последните хора в Израил, а фарисеите и лицемерите, които са гонели апостолите, за първи: станахме като измет на света, измет за всички досега (1 Кор. 4:13). Но апостолите са станали първи, а техните гонители – последни и на небето, и на земята. Юда, предателят, е бил между първите, но със своето богопредателство е станал последен. Много светии са били смятани за последни, а са станали първи, докато техните мъчители и презрители за паднали от първите места на честта и славата на този свят до последното място пред Божието лице. А на Страшния съд ще се обяви и ще се види как много и много хора, които сега се смятат за първи между нас, ще отидат на последните места, а пък мнозина, които сега смятат себе си, и биват смятани от света за последни в този живот, ще се издигнат на първите места.

Тези думи имат и свой вътрешен, скрит смисъл. Във всеки от нас се води борба между низшия и висшия човек. Когато в нас царува онова, което е низко, противно, грешно, страшно, тогава низшият човек в нас е първи, а висшият – последен. Изповяда ли човек своите грехове, покае ли се, причасти ли се с Живия Христос, тогава низшият човек в него пада от първото на последното, а висшият се издига от последното до първото място. И обратно, когато в нас царува Христовата красота и благообразност, в смирение и послушност към Господа, във вяра и добри дела, тогава висшият човек е първи, а низшият – последен. Но за съжаление, се случва така, че понякога добрият и благочестив човек става твърде самоуверен и от тази самоувереност се ражда гордост, а от гордостта – всички останали злини, като стълба, по която низшият човек изпълзява на първо място, а висшият бива изтласкан на последно. И така първият става последен, а последният – първи.

Затова трябва непрестанно да бдим над самите себе си, и никога да не се надяваме прекалено много на себе си, но цялата си надежда да възлагаме с молитва на Господа и на Неговото победоносно оръжие и благодатна сила. Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява (Фил. 4:13), казва апостол Павел. Да кажем така и ние: всичко можем, Господи Всесилни, чрез Тебе и чрез Твоята мощ, която винаги присъства в нас. Нищо не можем сами от себе си, нищо, освен да вършим грехове. Гладни сме без Тебе, Господарю наш. Голи сме без Тебе, Отче наш. Невъоръжени и безсилни сме без Тебе, Военачалниче наш. А с Тебе имаме всичко и можем всичко, победоносни Спасителю наш. Благодарни сме за всичко и Ти се молим: не отстъпвай от нас и не ни лишавай от Твоята помощ до края на нашия живот. Да бъде слава на Тебе, Господи Иисусе, с Отца и Светия Дух – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги и през всички векове. Амин. I www.svetosavlje.org.
Беседата е публикувана със съкращения

Превод: Татяна Филева