Етикети: Българска християнска проза

                                                           СИРОТА!                                                                                        Акростихът в надписа, найден в гроба на патриарха Евтимия Есенното слънце напредваше към гористите върхове на Родопите. Пловдивското поле, пожълтяло и посърнало, разстилаше скръбно и унило безкрайния си шир на север...

Такава зима не е имало досега. И сняг е валяло – цели преспи са се събирали, та са задръствали и улици, и пътища, и виелици са пищели, и реки са се сковавали, и хора...

Вече от няколко деня, свършим ли в школьото четенето и писането, учител Никола ще ни събере накуп отпреде, до главнието, и ще ни учи да пеем песните, дето са за свети Кирил и Методия....

(бежливи спомени) Тая заран, като дигнах завесата на прозореца, в стаята ми блесна една ярка, бяла светлина отвън. Това беше сняг: той застилаше с тънка чиста пелена покривите. Видяхме го най-после – драгият гост!...