Етикети: Валери Станков

Валери Станков Катунарите тръгват. И скрива ги древната кал. Подир тях издълбаха очища огнища бакърени. И какво? Със луната – парче разтопена печал – калайдисвам сега кандилата на моите мъртви. Сякаш пламъкът хвърля искрици...