Етикети: Разцветников

Аз наведох глава. И разбирам, о, Господи, всичките: леопарда ударен на смърт и свален във степта, и цветеца, що дига в пустинята жълти езичета и задъхан зове, и умира за капка вода. Аз разбирам...

Във пролетната нощ люляни от зноен дъх и звезден звън, сънувахме ний твойте рани и тихо плакахме насън. Ний плакахме за Теб на кръста, за себе си и за света, за своите ястребови пръсти...