До една самотна жена: за Йованкината Коледа

Оплакваш се от самота всред големия град. Толкова народ – около теб ври като мравуняк, а ти въпреки това се чувстваш като в пустиня. Най-тежко ти е на големите празници. Навсякъде кипи радост, а теб те притиска тъга. Коледа и Великден идват при теб като някакви празни съдове, които ти напълваш със сълзи. Когато тези свети празници са далеч зад или пред теб, се чувстваш по-спокойна. Но когато наближат и дойдат, тъга и пустота завладяват душата ти.

Какво да направя за теб? Ще ти разкажа за Йованкината Коледа; може би ще ти е от полза. Ще оставя на нея – нека ти разказва, както разказваше на мен.

„Четиридесет и няколко години гледам този свят като девойка. Никога никаква радост, освен краткото време на моето детство в бащиния дом. Но пред света не се показвах тъжна. Пред хората се правех на весела, а оставайки сама – плачех. Всички ме смятаха за щастливо създание, понеже такава се показвах. Слушам, всички около мен се оплакват – и брачни, и безбрачни, и богати, и бедни, всички. И си мисля: защо и аз да се оплаквам на нещастните от своето нещастие и само да увеличавам тъгата около себе си? По-добре да се правя на весела; така ще бъда по-полезна на скръбния свят, а своята тайна ще крия в себе си и ще я оплаквам в самота.

Молех се на Бог да ми се яви някак; макар само един Негов пръст да усетя някъде. Молех се така, за да не се прекърши душата ми от скритата мъка. От всички мои приходи правех милостиня, когато ми се предоставеше случай. Навестявах болни и сираци и носех отрада със своята привидна радост. – Вярвам в Тебе, благи Господи – казвах често – но Те моля, яви ми се някак, та още повече да повярвам. Вярвам, Господи, помогни на неверието ми – повтарях тези думи от Евангелието. И наистина доживях Господ да ми се яви.

Най-тежко ми беше на големите празници. След богослужението се затварях у дома и проплаквах цялата моя Коледа или целия Великден. Но на миналата Коледа ми се яви Бог. Случи се така:

Наближаваше този велик ден. Аз реших да приготвя за него всичко така, както го приготвяше моята майка – и преснина, и питка с парà, и кравайчета, и всичко останало. Пръснах слама из къщата, хвърлих по три ореха във всеки ъгъл на стаята – нека е милостива Света Троица по всички четири страни на света. И докато вършех това, непрекъснато се молех: Господи, изпрати ми гости, но съвсем гладни и бедни! Моля те, яви ми се по този начин! От време на време ме спохождаше мисъл: луда Йованке, какви гости очакваш на Коледа! На този свят ден всеки е в своя дом; кой би могъл да ти дойде на гости? И плачех ли плачех. Но пак повтарях тази молитва и приготвях ли приготвях. Когато на Коледа се върнах от църква, запалих свещ, сложих обеда, поставих всичко на масата и започнах да шетам насам-натам из стаята. – Боже, не ме оставяй – молех се отново. По улицата не минаваше почти никой. Коледа е, а и улицата ни е затънтена. Но щом снегът заскърцваше под нечии стъпки, аз – на портата! Дали не е моят гост? Не е. Ето, отмина. Превали пладне, а аз съм сама. Заплаках и викнах: „Сега видях, Господи, че си ме оставил!" Плаках така и хълцах, докато – изведнъж! – изведнъж някой захлопа по портата и аз чух плачливи гласове: „Подай, брате! Подай, сестро!" Изтичах бързо и отворих портата. Пред мен – слепец и водачът му, и двамата прегърбени, дрипави, премръзнали. „Христос се роди, братя мои!" – викнах аз радостно. „Наистина се роди!" – проломотиха те, тракайки със зъби и треперейки от студ. „Смили се над нас, сестро! Не ти искаме пари. От сутринта досега никой не ни предложи хляб; по някоя пара или чаша ракия, а хляб – никой. Много сме гладни!" Аз – като на небесата. Въведох ги вкъщи и ги сложих да седнат край пълната трапеза. А аз им служа, плачейки от радост. Те ме попитаха зачудено: „Защо плачеш, госпожо?" – „От радост, братя, от чиста и светла радост. Което молих от Бога, Бог ми го даде. Няколко дни Му се моля да ми изпрати гости като вас и ето, Той ми изпрати. Не сте вие дошли току-така, но моят благ Господ ви доведе. Днес Той ми се яви чрез вас. Това е най-радостната Коледа в моя живот. Сега знам, че е жив нашият Бог. Слава Нему и хвала!" – „Амин" – отговориха моите скъпи гости. Задържах ги до вечерта, напълних им торбите и ги изпратих."

Такава е била миналогодишната Йованкина Коледа. Дай Боже, тази година да бъде още по-радостна. Помоли се и ти, дъще, Небесният Отец да ти се яви по някакъв начин – а начините у Бога са много, – и ще преживееш чудо. Не се готви за тъга в този велик ден, но се приготви за радост. И Всевиждащият, Всемилостивият ще ти я даде.

Превод: Диляна Иванова

Из книгата на св. Николай Велимирович „До изгонените от рая", ИК "Омофор" 2012