40 години от смъртта на музиколога, композитор и протопсалт Петър Динев

На днешната дата се навършват 40 години от кончината на видния български музиколог, композитор и протопсалт Петър Динев. Неговото име е знаково в областта на църковната музика у нас, а трудовете му продължават да се ползват от поколения специалисти и любители на църковно-музикалното изкуство.

Петър Динев е роден на 14 юли 1889 г. в костурското българско село Куманичево (днес в Гърция), тогава в Османската империя.

През 1895 г. семейството му се преселва в Цариград, където бъдещият композитор завършва Цариградската духовна семинария. Още от трето отделение се проявяват музикалните му способности – започва да пее в хора на българския храм „Св. Стефан”. Включва се и в хора на църквата към руското посолство, а композиторските си способности проявява още в семинарските години.

Българската екзархия го изпраща да изучава композиция в Санкт-Петербургската консерватория при Н. Соколов, С. Петров и А. Глазунов, и източна музика при проф. Сакети (1911-1915). Сред неговите състуденти е големият руски композитор Сергей Прокофиев, а негов близък приятел е световно известният бас Фьодор Шаляпин, който високо цени Петър Динев, наричайки го „човек-богатство”.

Едновременно с консерваторията, Динев следва и право в Санкт-Петербургския университет. От 1919 г. става преподавател по източна музика в Казанската консерватория, а през 1922 г. се завръща в България, където до 1924 г. работи като учител по музика във Втора мъжка гимназия.

От 1925 до 1936 г. преподава църковна музика в ДМА (сега Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”). От 1926 до 1944 г. преподава църковна музика в Духовната семинария, а от 1926 до 1934 г. е доцент по източно-църковна музика в Духовната академия (Богословски факултет на СУ).

Петър Динев е диригент на хора към Духовната академия и на църковния хор към столичния храм „Св. св. Кирил и Методий”, който ръководи повече от 40 години (днес смесеният камерен хор при храма с диригент д-р Боряна Найденова носи неговото име). След 1944 г. Динев работи като инспектор по музика и подначалник на културно-просветния отдел към Светия Синод.

Превежда много църковни песнопения от невмена на западна нотация, създава ценното ръководство по византийска невмена нотация – „Ръководство по съвременна византийска невмена нотация” (1964). Посредством многобройните си преводи прави достъпна византийската църковна музика за познаващите теорията на западната музика. Плод на неговия труд са: „Духовно-музикални творби на Йоан Кукузел“ (1938), „Кратък осмогласник и божествена литургия” (1947), „Обширен възкресник“ (1949), „Триод и пентикостар” (1951), „Пространни пападически песнопения от литургията” (1953), „Църковни треби и слави от триода и пентикостара” (1957). Подготвени са за печат и „Слави за всички Господни, Богородични и светителски празници”, но за съжаление ръкописът не е открит.

Църковно-певчески сборник – Петър Динев (1949 г.)

През 60-те години на 20 в. Петър Динев изнася и лекционен курс по съвременна византийска невмена нотация в Българската академия на науките. Между посещаващите курса тогава е и покойната вече проф. Елена Тончева, световно признат музикален медиевист.

Разработва много композиции в старобългарски и източен църковен стил, композира лесноусвоими и общодостъпни църковни песнопения за богослужебна и извънхрамова употреба. Хармонизира и обработва около 60 български народни песни от Македония.

Той публикува и редица изключително значими трудове, статии и студии по различни проблеми на музикознанието, теорията, изпълнителското и композиционното творчество: „Сходство между народните и църковни мелодии” (1955), „Рилската църковно-певческа школа в началото на  ХIХ век и нейните представители” (1957), „Народнопесенни елементи в българския църковен напев” (1959) и др.

За своята дейност и заслуги е награден с орден „Кирил и Методий” – ІІ степен, както и със званието „Заслужил деятел на изкуствата”.

Петър Динев почива на 2 юли 1980 г. в гр. София. Погребан е в Малашевските гробища.

Трябва да изтъкнем, че Петър Динев е първият български музиколог, работил системно в областта на църковната музика. Той е един от забележителните представители на българското хорово дело през първата половина на 20 в. Автор е на многобройни теоретични и исторически статии и материали в областта на църковната музика. Динев описва различни наши църковно-певчески школи (еленска, великотърновска, солунска и т.н.), като ни оставя и биографични данни на техни известни представители.

Прави впечатление, че Динев е бил човек с многостранни способности, силно отдаден на делото, за което Бог го е пратил на земята с дадения му от Него талант. Вярвам, че всеки от вас ще се съгласи с това, че в съвремието (не само у нас, но и в православния свят като цяло) такива многопластови фигури са голяма рядкост – преподавател (включително и на обучаващи се извън сферата на духовните училища и богословските факултети), хоров диригент, учен, автор на теоретични трудове, публицист, преводач от невмена на западноевропейска петолинейна нотация, композитор, който освен всичко друго хармонизира и обработва народни песни.

А какви спомени предизвиква личността на Динев? Проф. Николай Маджуров си спомня с най-добри чувства за своя преподавател по източно църковно пеене в семинарията, който освен че е бил отличен познавач на източното и западното пеене, е бил много интелигентен човек, обичащ семинаристите. Дългогодишният секретар на Софийската св. митрополия г-н Иван Златанов си спомня Динев като много приятен, възпитан и усмихнат човек, който се е радвал на широко признание. Впечатляващи са и думите на диригента на Софийския свещенически хор иконом Кирил Попов: „Мисията на Петър Динев беше велика. Това бе един човек с огромни заслуги. Във всеки български храм до ден днешен се изпълняват негови песнопения.”

Днес, когато се навършват 40 години от смъртта на Петър Динев, да си спомним с уважение за този рядко талантлив заслужил деец на църковната музика. Личността му не е и няма да бъде забравена – истински залог за това, че посредством способните и трудолюбиви хора като него православната църковна музика се обогатява и продължава своя многовековен живот.

Използвана литература:

– Гелева, В. Петър Динев – жизнен път и творчество – 120 г. от рождението на композитора, www.pravmladeji.org, последно посещение: 20.06.2020 г.

– Карамихалева, А. 120 години от рождението на бележития музиковед, композитор, преподавател, диригент и певец Петър Динев, www.bg-patriarshia, 13. 07. 2009 г.

– Панихида за Петър Динев бе отслужена в София, www.mitropolia-sofia.org, 02.07.2019 г.

– Петър Динев, композитор, музиколог – Съюз на българските композитори, www.ubc-bg.com, последно посещение: 08.01.2020 г.