Светла годишнина на прочутия копривщенски протопсалт Христо Пулеков

(200 години от рождението му)

Известно е, че през Възраждането църковното пеене е било на особена почит в град Копривщица. Неделните и празничните литургии са били като духовни концерти за копривщенци. Църквите „Св. Богородица” и „Св. Никола” са били препълнени с християни, дошли да се помолят и да послушат красиво църковно едногласно пеене [1]. В града е имало талантливи църковни певци, услаждащи душите на богомолците. На почетно място сред тях е даскал Христо Пулеков.

Христо Пулеков е роден през 1817 г. в Копривщица. Учи в родния си град, а по-късно завършва и Пловдивското училище, където усвоява гръцки език. Христо Пулеков е бил ученик на хаджи Геро Добрович Мушек [2,] прочут копривщенски килиен учител и псалт. Геро Мушек открива училище в Копривщица, в което е преподавал и църковно пеене [3].

От 1837 до 1839 г. Пулеков е ученик на о. Неофит Рилски в Копривщица. През време на учителстването на о. Неофит в Копривщица местното училище се превръща в национален образователен институт. Пулеков замества о. Неофит в родния си град и става взаимен учител през годините 1839-1849 г.(тук между учeниците му е и Любен Каравелов). През втората половина на 18 в. преподава в класното училище в Копривщица.
Освен в родната си Копривщица, просветният деец Христо Пулеков учителства и в градовете Плевен (1854-1855 г.), Враца (1856-1857г.), Пловдив (1862-1866г.;1868-1870 г.). Съществуват данни, че е бил преподавател и в Пловдивската семинария. По време на учителската си дейност в Копривщица е изпълнявал и длъжността на общински писар. Участва със свои преводи в редактираните от Христо Г. Данов „Неделни и празнични слова и поучения”(1868 г.). Също така временно сътрудничи на периодичните издания – в. „Цариградски вестник”(1857), сп. „Български книжици”(1860) и в. „Македония”(1870).

Заедно с духовенството, възрожденското учителско съсловие е формирало облика на тогавашната българската интелигенция. Учителите са били запознати не само с православната вяра, но и с реда на църковните служби. Те са преподавали и богослужебни книги като Часослова и Псалтира. Затова, когато се е търсел учител за някое населено място, от съществено значение е било той да познава църковната служба, в която е вземал участие и като църковен певец.

Ученик по църковно пеене на личности като Геро Мушек и прочутия музикоучител о. Неофит Рилски, Христо Пулеков се показал достоен наследник на своите учители – той бил толкова сладкогласен псалт, „че богомолците се прехласвали в пеенето му“ [4]. Високото майсторство на даскала било оценено по достойнство. „Около средата на ХІХ в. Пулеков е бил признат за един от най-изтъкнатите певци в православния свят – поканен е за певец в катедралния храм на Вселенската патриаршия, където пее няколко години, след което се завръща в родната Копривщица“ [5].

Плевенският краевед д-р Николай Чорбаджиев свидетелства за Пулеков, че когато е учителствал в Плевен, пръв започнал да учи децата на хорово пеене, като някои от песните са били композирани лично от него [6]. Тук остава отворен въпросът дали Пулеков е преподавал само едногласното църковно пеене (което прекрасно владеел), или е познавал и e поднасял на учениците и навлизащото отскоро в България многогласно хорово пеене, което, отчитайки твърдението, че е композирал песни, също бихме могли да допуснем. От друга страна, известно е, че до появата на първите възпитаници със западноевропейско музикално образование на Балканите невмената нотация се ползва за записване и печатане на певчески сборници както с църковно, така и със светско съдържание.

Никола Беловеждов [7] казва за Пулеков, че бил отличен певец-артист, заради което всички го уважавали. В напреднали години даскалът боледувал от остър ревматизъм [8], заради което на големи празници „го закарвали съ колца” в църква. Често пъти само заради него забавяли започването на литургията. Христо Пулеков е бил не само отличен певец, но и съчинител на църковни песни, както се вижда от бележките в дневника му от 05.01.1876 и 15.02.1877 г.[9] Днес в Църковно-историческия и архивен институт (ЦИАИ) под № 436 се съхранява една калиграфирана от Христо Пулеков антология – певческа книга на гръцки език от 1833 г. с нотирани с невми произведения на цариградски музикоучители.

Интерес представлява фактът на гласово единоборство между Христо Пулеков и друг учител от Копривщица – Груйо Манев, който бил певец в копривщенската черква „Св. Никола” и винаги искал да блесне с църковнопевческите си възможности[10]. „Съревнованието между Пулека (тенор) и Манека (баритон), като църковни певци било голямо. Въпреки че Манекът отстъпвал винаги на Пулека десната певница и с това външно признавал неговото певческо превъзходство, тяхното пеене в църква е било непрекъснато певческо единоборство, следено с интерес от копрившкото общество. От това състезание печелили всякак и изпълнение, и слушатели” [11]. От това свидетелство разбираме, че Пулеков е имал висок-теноров глас, с помощта на който майсторски е интерпретирал химнографските текстове. Даскал Груйо Манев бил известен като много добър певец, „славата му на такъв се носела по цяло Пловдивско и по-далеч”; той бил „влюбен в пеенето си” [12]. Щом такъв опитен и самоуверен певец като него отстъпвал първенството на Пулеков, трябва да си представим колко впечатляващи са били неговите църковно-певческите изпълнения.

Христо Пулеков умира през 1889 г. в родната си Копривщица. Роден в град, част от Османската империя, пряк свидетел на Априлското въстание и Освободителното движение, даскалът завършва земния си път в свободна Копривщица. Къщата му, намираща се на ул. „Никола Беловеждов” №3, се съхранява автентично и до днес и е обявена за паметник на културата с категория местно значение [13].

Фигурата на сладкогласния псалт буди нашето уважение и възхита. Впечатляващ е фактът, че заради заболяването му в стари години е бил каран в храма с помощно средство – някакъв вид количка и че заради това се е забавяло началото на службата. От това са видими две неща. Първо, огромната любов на църковния певец към светата богослужба, за участието в която за него не съществували прегради. И второ, уважението на цялата църковна общност към личността и уменията на възрожденския книжовник-протопсалт. Пулеков е един от малцината, на които е била оказана честта да бъдат певци в Цариградския катедрален храм (средище на едногласната православна музика)[14]. В годината, когато се навършват 200 години от рождението на този възрожденски деятел и книжовник, личността му се изправя пред нас като истински жив паметник на благословеното от Бога дело, на което той се бе посветил. Ако желаем съвременното църковно пеене да има въздействието на Пулековото, би било добре да припознаем в любовта му към църковната музика и ближния автентичния начин да се докоснем до Този, Който „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи”(Лк. 20:38).

Бележки

1. М. Богоев. Учебник по източно църковно пение. Фотот. изд. С.,1992, с. 102.
2. Геро Мушек е баща на известния просветител Найден Геров и прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време”.
3.В системата на възрожденското образование църковното пеене е заемало важно място. Учителят е бил и певец в църквата, а църковно-певческата книга „Възкресник” е била основно изучавана (отделен учебен предмет).
4. М. Богоев. Цит. съч., с. 102.
5. Ст. Хърков. Църковнопевчески школи – средища на българското църковно пеене през Възраждането. Бълг. музикознание, 2007, 3-4, с. 214-215.
6. http://novosianie.com/?p=24575
7.Никола Беловеждов е български националреволюционер, учител, читалищен деец и общественик, участвал в Априлското въстание (1876).
8.В своя дневник Христо Пулеков често говори за ревматизма си – за това, както и за подробни данни за книжовника и писменото му наследство – вж: Й. Желев. Копривщенският Неофит. В. Търново, 2014.
9. Срв. М. Богоев. Цит. съч., с. 102-103.
10. Срв. Л. Ив. Доросиев. Учебното дело в Копривщица преди Освобождението ни. ІІІ. Учители и учителки в копривщенските училища. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (20 април 1876 – 20 април 1926 год.). Събрал и наредил проф. д-р архим. Евтимий, С., 1926, с. 404-408.
11. Р. Кацарова. Чъртици от музикалния живот на Копривщица преди Освобождението. – В: Юбилеен сборник Копривщица (1837-1937), т. ІІ. Събрал и наредил проф. д-р архим. Евтимий, С., 1937, с. 381.
12. Срв. М.Богоев. Цит.съч., с. 103.
13. Информацията е предоставена на автора от секретаря на Копривщенската община г-н Николай Карагьозов.
14. Друг българин пял там е роденият в Цариград Никола Стоянович (†1893г.), стигнал до чин лампадарий (ляв певец) в катедралния храм на Вселенската патриаршия. Тъй като Стоянович е служил петдесет години при патриаршеската църква, твърде вероятно е да са се познавали и пели заедно с Пулеков.

Използвана литература

– М. Богоев. Учебник по източно църковно пение. Фотот. изд. С.,1992.
– „Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни… Енциклопедия“, Автори Р. Аврамова, В. Василева, Д. Давчева, Кр. Даскалова, Д. Димитрова, В. Еленкова, М. Куюмджиева. Съставители Н. Генчев, Кр. Даскалова. С., 1988.
– „Енциклопедия България“, т. 5, П-Р, БАН, С. ,1986.
– Ст. Хърков, „Църковнопевчески школи – средища на българското църковно пеене през Възраждането“, Бълг. музикознание, 2007.
– Л. Ив. Доросиев. „Учебното дело в Копривщица преди Освобождението ни. ІІІ. Учители и учителки в копривщенските училища“ – В: „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“ (20 април 1876 – 20 април 1926 г.). Събрал и наредил проф. д-р архим. Евтимий, С., 1926.