За календара

На книжния пазар вече е новата книга на издателство „Омофор“ „Разговори за православната вяра“ под авторството на едно от най-известните имена на православната духовност в Румъния – стареца Клеопа (1912-1998). В своя труд под формата на диалог с двама събеседници архим. Клеопа предлага отговори на едни от най-често задаваните въпроси, свързани с основите на православната вяра – за почитта към светците, за нетленните мощи, за Божията майка, за Тайнствата, за молитвата за нашите починали близки и т.н.

„Никога от никого не съм искал да вярва слепешком. Ако го исках, това би означавало да дам право точно на онези, чиято цел е да накарат хората да вярват в тях без да им поставят никакви въпроси. Напротив, винаги съм смятал, че дискусиите – като се изложат идеите от едната и от другата страна, са най-полезните, ако те се водят честно и с единственото желание да се достигне до истината. И не съм се лъгал. Имах щастието да видя плодовете от подобни разговори в душите на тези, които идваха с разкъсвана от съмнения вяра, а си тръгваха с вяра, избистрена като планински извор“, пише самият старец в предговора към книгата.

Представяме ви откъс от главата „За календара“, включена в изданието…

Вярващият: Ваше Високопреподобие, как е бил коригиран кален­дарът в Православната църква? Защото тези със стария стил казват, че патриарх Мирон (Кристя) и неговите подчинени забравили за древните правила и повредили нашия свят календар, а по този начин и православ­ната вяра.

Свещеникът: Изобщо не е така както казват елементарните хора, които не познават нито догматите на Православната църква, нито какво е календар.

Вярващият: А как и защо се е наложило коригирането на календара?

Свещеникът: Не патриарх Мирон е коригирал календара, а нашата Православна църква, начело с Вселенския патриарх в Константинопол, заедно с всички православни патриарси, които присъствали там или има­ли делегати и упълномощени представители. Така била направена по­правката на стария календар, който, както сам видя, изоставал заедно с Пасхалията.

Вярващият: Но как и кога била направена корекцията?

Свещеникът: Ето как. През 1923 г. в Константинопол се състоял събор на представители на поместните православни църкви. Там, про­учвайки със страх Божий подробно въпроса за Юлианския календар и виждайки, че чрез поправката му не се ограбват догматите, каноните на Църквата и правилата на светите отци, и чрез изоставането на календара от 21 на 8 март се нарушава наредбата от Първия вселенски събор в Ни­кея, решили единодушно да нанесат корекциите на Юлианския календар и да поставят датата на равноденствието от 8 на 21 март – така, както било установено от 318-те свети отци в Никея по времето на светия и ве­лик император Константин. Решението било прието от всички поместни църкви, които участвали в Събора чрез митрополити, епископи и техните делегати, и всяка църква трябвало да нанесе поправката, когато решат, че е дошло времето. Така на 10 март 1924 г. корекция в календара пра­вят Вселенската патриаршия в Константинопол и Гръцката църква, а след това и Александрийската патриаршия. През октомври корекцията прави и нашата Румънска православна църква, смятайки 1 октомври за 14, прес­качайки тези 13 дена, с които календарът бил изостанал.

Вярващият: А защо празнуваме Пасха по стария стил?

Свещеникът: Ние празнуваме Великден с християните, които спаз­ват стария стил, но не защото така трябва да правим (защото, както ти по­казах, и древната Пасхалия, и старият календар изостават и не кореспон­дират с решенията и наредбите на светите отци от Никея), а правим това заради обединението и мира сред нашите сестри църкви, които още не са нанесли поправка в календара, както например Руската, Сръбската и т.н. Това решение е било взето през 1948 г. на Всеправославното съвещание в Москва, където присъствали почти всички православни поместни църкви чрез свои представители.

По отношение на празнуването на Пасха и коригирането на календа­ра решението има следното съдържание:
“I. В желанието да се запази единството на цялата Църква, съвеща­нието на предстоятелите на автокефалните православни църкви и тех­ните представители в Москва стигат до заключението, че значението на календара за Православната църква се определя по-скоро чрез факта, че той се отнася до празнуването на светата Пасха, тъй като това празнува­не трябва да се основава на библейските закони в съгласие с решенията на съборите и да се извършва винаги навсякъде на една и съща дата в неделя, но не заедно с юдейската Пасха. Александрийската пасхалия по всички тези условия удовлетворява желанието на Църквата.

II. За да се отстранят разликите по отношение на празнуването на Пасхата, причинени от различни календарни системи в автокефалните църкви, съвещанието счита за задължително за целия православен свят да празнува Пасхата само според стария стил, както е в Александрийска­та пасхалия.

III. До момента, в който се въведе и признае точен календар, съвеща­нието смята, че за неподвижните празници всяка поместна църква може да използва календара, който се ползва от автокефалната църква в даде­ния момент.

IV. Съвещанието смята задължително за клира и вярващите да след­ват стила на поместната църква на територията, на която се намират, като един от обичаите, който се спазва в името на единството и любовта и ни се препоръчва от светите канони.“

Ето как всички представители на цялата Православна църква се до­говорили на съвещанието в Москва през 1948 година и се подписали в името на единството и мира в цялата Православна църква да се празну­ва Великден според стария стил, а всички други празници според но­вия коригиран стил, докато се въведе един точен календар. Чул си, че е задължително всички свещеници и вярващи от всяка една страна да спазват празниците според стила на църквата в дадената държава, в която се намират. И затова старостилците в нашата страна не изпълняват тези решения на предстоятелите на православните поместни църкви.

Вярващият: Може би това решение не се отнася за тези, които спаз­ват стария стил.

Свещеникът: Напротив, отнася се. Дори подворието на Руската църква в нашата страна, което спазвало стария стил до това съвещание, приело заръка от Московския патриарх да спазва всички празници през годината с изключение на Великден според новия стил.

Вярващият: Къде може да се прочете това?

Свещеникът: В декларацията на свещеника на Руската православна църква в Букурещ, който в отговор на патриарха на Румъния пише: „На писмо № 439 от 7 август 1954, имам честа да ви информирам, че подво­рието на Руската православна църква в Румъния чества всички християн­ски празници през годината според коригирания календар, т.е. по новия стил, както това се празнува в цялата Румънска църква“ и се подписва: „Настоятелят на Руската църква в Букурещ, свещеник К. Томеску“. Ето че тези, които следват стария стил в нашата страна, не само, че не слушат Светия Синод в Румъния, но не слушат и Всеправославното съвещание, което се е провело в Москва, и решенията на предстоятелите на всички поместни църкви, заедно с Негово Светейшество патриарх Алексий I на цяла Русия.

Вярващият: Добре, но тези със стария стил казват, че са с Йеруса­лим и Света гора.

Свещеникът: Ако са с Йерусалим и Света гора, защо тогава Йеру­салим не ги допуска нито на служба, нито до Причастие? Когато бяхме в Йерусалим и когато нашата група от над 40 поклонници влязоха при Не­гово Светейшество Йерусалимския патриарх Венедикт, първият въпрос, който той ни постави, беше: „Има ли някой старостилец сред вас?“, защо­то дори и на аудиенция не желае да ги приема. После, ако казват, че спаз­ват както в Йерусалим, защо не правят, каквото се прави в Йерусалим, където се спазва старият стил? Защото колкото Негово Светейшество па­триархът, толкова и Негово Високопреосвещенство митрополитът, епис­копите, свещениците и дяконите на Светия гроб Господен служат и се причастяват с всички православни, които идват от всички страни, където се спазва новият стил (коригираният календар).

Ако казват, че спазват като в Света гора, тогава да бъдат подчинени на Църквата, Светия Синод и държавата, от която са, и да служат заед­но със свещениците, епископите, които спазват новия стил – така, как­то правят старците, свещениците и монасите от Света гора. Когато бях на Света гора през 1977 г. заедно с няколко йеромонаси от манастира „Сихастрия“, служих и се причастих със светите Тайни от същия потир, заедно с епископа, игумена и свещениците от Света гора и никой, нито дори и дума не ни спомена за стария стил или за новия, макар че там още се спазва старият стил. Защото епископите, игумените и йеромонасите, с които служихме заедно, са просветени от Светия Дух хора и познават догматите и каноните на Православната църква. Знаят, че проблемът на календара не е догмат на вярата и не искат заради календара да навредят на единството, любовта и мира на Православната църква, както правят старостилците в нашата страна, които не се подчиняват нито на Църква­та, нито на каноните и не са в литургично общение с нашата Църква. Ако тези със стария стил казват, че следват Йерусалим, защо през 1982 година, при храма „Св. вмчк Йоан Нови“ в Сучава (24 юни) не пожелаха да служат с Негово Светейшество патриарха на Йерусалим, който дойде, придружен от много епископи и митрополити, и служиха в много църкви в нашата страна, и се причастиха със светите Тайни от един и същи по­тир с патриарха на Румънската църква Юстин и с други митрополити и епископи на нашата страна?

Ако казват, че следват Йерусалим, защо Православната църква в Йерусалим не ги признава – така, както не ги признава и Вселенската патриаршия в Константинопол? За да разберат тази истина, молим тези със стария стил да чуят думите на Негово Светейшество Йерусалим­ския патриарх Диодор, казани в тази връзка в храма в Сучава на 24 юни 1982 г.: „Ние не признаваме в Румъния друга църква, освен Румънската православна църква, ръководена от Негово Светейшество патриарх Юс­тин и от Светия Синод на Румънската православна църква с неговите йерарси. Православната църква в Румъния е сестра на нашата църква. Тя е в общение с Йерусалимската църква и в апостолска приемственост, подобно на всички поместни православни църкви по света“. След това по отношение на Юлианския календар, или както още е наричан „ста­рия“ календар, казва: „Ние в Йерусалим спазваме Юлианския календар, или както още е наричан „стария календар“, но това не е причина за раз­деление между нас и Румънската православна църква и други църкви и не превръщаме календара в догмат на вярата“.

Друг пример е този от 1992 година, когато една група монаси от Све­та гора дойдоха на поклонническо пътуване в нашата страна с частица от светия Кръст. Те не посетиха нито една старостилна църква, а само църкви и манастири, които спазват новия календар.

Също като с двама йерусалимски митрополити, които през 1992 г. донесли от храма „Св. Параскева“ частица от мощите на св. Йоан Яков Хозевит, те не отишли в манастира „Слътиоара“, където се спазва стари­ят стил или в друга старостилна църква, а в катедралната църква на Яш, където служили заедно с наши архиереи и свещеници, независимо че в Йерусалим служат по стария календар.

* * *

Вярващият: Старостилците казват, че Йерусалимската патриаршия е първа и че те следват нея.

Свещеникът: Ако те смятат така, защо не се подчиняват на Йерусалимския патриарх, който, както видя по-горе, в речта си в храма „Свети Йоан Нови“ от Сучава през 1982 г. показва, че проблемът на календара не е догмат на вярата и причина за разделение между православните църкви? А ако искат да знаят йерархичната и канонична позиция на Йерусалимската патриаршия, нека разберат, че в диптиха на поместните православни църкви първо място заема Вселенската патриаршия, второ – Александрийската патриаршия, третото е на Антиохийската патриаршия и четвърто място заема Йерусалимската патриаршия [1] Така че Йерусалимската патриаршия, заедно с другите, се подчинява на патриаршията в Константинопол и в определеното време и тя ще поправи календара, каквото е решението на всички патриарси през 1923 г.

А заради неподчинението на Светия Синод на Румънската православна църква старостилците не са признати нито от Вселенската патриаршия [2], нито от другите поместни църкви, дори и някои от тях все още да спазват Стария календар.

* * *

Вярващият: Но тогава еретици ли са старостилците, т.е. православ­ните, спазващи стария стил?

Свещеникът: Не са еретици, защото дотук нямат догматически грешки, морални или свързани с богослужението [3]. Те са престъпили само административните църковни закони и така са стигнали до неразбирателство с църковната йерархия, организирайки отделни църкви и манастири, и поради това са схизматици (отделени от едната Църква; разколници). Но ако си позволят да извършат повторно кръщение над християните, които вече веднъж са кръстени в името на Светата Троица, тогава от само себе си стават еретици според 47 апостолски канон и дру­ги канони. Само християните, които са създали учение, отклонение от някои догматични истини на православната вяра, морал и богослужение, се наричат еретици.

Вярващият: А ако старостилците останат така и не поискат повече да се подчиняват на Църквата, какво ще им се случи?

Свещеникът: Ще останат един схизматичен клон на Православната църква.

 

Бележки

1.Вж. повече за това в Пидалиона от Нямц, 1844, каноните: 3 на Втория вселенски събор, 34 Апостолски, 28 на Четвъртия вселенски събор и 36 на Шестия вселенски събор.
2.Вселенският патриарх Вартоломей при визитата си в Румъния през есента на 1997 г. не посети нито една старостилна църква. – Бел. рум. ред.
3.Но ако кръщават повторно тези, които вече са били кръстени, могат да станат еретици.

 

ПОРЪЧКА НА КНИГАТА С ОТСТЪПКА >>>