Прецедентът Гергьовден

В памет на баща ми Георги

Гергьовден е християнски празник, у нас почти напълно смлян в светски от битовата профанна секуларизация. Освен това от 1998 г. 6 май е официален празник за България с наименованието „Гергьовден, ден на храбростта и Българската армия”.

На Балканите има засилен култ към Св. Георги Победоносец, Великомъченик. Траколозите го обясняват като отзвук от почитта към тракийския херой-конник, чиито многобройни оброчни каменни плочи са открити по българските земи. Едва ли е точно така. Имайки предвид как народната традиция и обичаи с вековете е напластила върху християнските светци атрибути на богове от езическия пантеон, то по-скоро св. Георги е „християнският Аполон”, както св. Трифон е „християнският Дионис”. „Георгиус” на гръцки означава „земеделец”. Освен много други божествени функции, Аполон е бил и покровител на земеделието и скотовъдството. А иконографското изображение на воина-светец Георги е във вид на красив, слънчев и светъл юноша в пълно въоръжение.

Румънската, Еладската, Кипърската и други православни църкви празнуват Св. Георги на 23 април по нов стил, а не като у нас на 6 май по стар стил. Тази година 23 април беше Велика събота. Кипърската православна църква премести Гергьовден непосредствено след Великден – 25 април, Светли понеделник. От православните, които ползват двойнствен календар, т.е. за Великден и всички зависещи от него подвижни празници, прилагат Юлианския календар, а за всички неподвижни празници – Григорианския календар, само БПЦ- Българска патриаршия празнува Св. Георги на 6 май по Юлианския календар, т.е. по стар стил.

Защо търпим още това очевидно недоразумение? Отговорът е изненадващо прост – от любов на миряни и клирици към благоуханното, печено и пълнено гергьовско агне.

Подробностите научих от една кратка вестникарска статия на д-р Христо Темелски. Както се знае от 1916 г. до 1968 г. включително в България е имало официално календарно двустилие- светската държава вече е била приела Григорианския календар, а православната ни църква е била изцяло по Юлианския календар. В края на 1968 г. Светият Синод извършва календарната реформа и поставя началото на „раждането на трагедията” на нашето православно календарче. Осем години подред от 1969 г. до 1976 г. (включително и двете години) БПЦ е празнувала Св. Георги на 23 април. Но за тези 8 години 23 април четири пъти се е падал във Великопостния пасхален период, а именно през годините 1970, 1973, 1975 и 1976. Ето защо дори през онези социалистически години е било крайно неудобно на 23 април да се яде агнето.

По това време директор на Синодалното издателство, печатащо календарчето, е бил д-р Харитон Попов. По думите на д-р Темелски той „самоволно преместил празника от април през май”. По-нататък д-р Темелски продължава: „Посрещнал го (него, д-р Попов, бел. авт.) човек на БКП на стълбите и му разказал как партията иска Св. Георги да отиде на същия ден, на който се празнува Денят на овчаря и пастира – 6 май. Пратеникът на властите първо разговарял с владиците, но те отказали да правят каквито и да е промени. Д-р Попов обаче склонил да смени датите при отпечатването на църковните календари за новата година, без да се съобрази със Св. Синод. Така от 1977 г. до днес покровителят на армията се почита на 6 май.”.

Ясно е едно: БПЦ мълчаливо вече е приела едно изключение – голям неподвижен празник да се чества по стар стил. Създал се е един прецедент. От юридическа гледна точка възможността за прилагането на прецедента е основен принцип както за светското, така и за църковното право. Следователно по аналогия (аналогията също е един всеобщ принцип в правото – светско и църковно), БПЦ- Българска патриаршия е длъжна да премести час по-скоро честването на Св. равноапостолни Методий и Кирил от 11 май на 24 май, който ден (24 май) е Ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост (наименованието на празниците цитирам дословно както са в православното календарче за 2011 г. ).

Неведнъж съм писал и говорил, че Равноапостолните братя грозно и глупаво са разделени календарно от иманентната същност на празника им. Но гласът ми остава глас в пустиня.

Да, през годините се убедих, че Църковно-календарният проблем е много труден за разбиране, особено за днешните ни митрополити. Календарната рана на БПЦ не се лекува и с времето забира и гноясва. Впрочем това се отнася и за целия богочовешки организъм на Православната ни света, съборна и апостолска Църква. Ще бъде огромен исторически пропуск, ако на Осмия вселенски събор (дай, Боже, да се състои и да го доживеем) не се реши веднъж завинаги Църковно-календарния проблем.