Трудните места в Евангелието: работниците от единадесетия час



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. stir каза:

    Ръскин през 1960 г. пише точно за тази притча четири есета за икономиката – Unto This Last. 🙂 Той казва, че може да се гради икономика…

  2. Труден каза:

    Трудното в тази притча е много лесно и логично обяснимо;

    Едни работят на божията нива цял живот за своето спасение, а други идват на нея едва в края на своя живот.
    Понеже не поради количеството на делата ни се плаща, и едните и другите заслужават равна плата от Господаря.

    Не осъждайте и не роптайте срещу онези, които не са до вас през цялото време на вашия труд.
    И не завиждайте на платеното им.
    Спомнете си разбойника на кръста до Спасителя.
    На него му бе платено не за делата му, а за проглеждането му.

  3. о. Павел каза:

    Много добър наръчник за пастирско служение от свещ. Ростислав Лозинский –

    Пастырь на приходе (вопросы пастырской практики)
    Год: 2011
    Количество страниц: 337
    Размер: 3 MB
    http://depositfiles.com/files/248jcfxnd

  4. Ана-Мария Ангелова Димитрова-Попова каза:

    Затова Царството Божие е ИКОНОМИЯ, а не икономика… Божествено антилогична и антиномична притча, стига само да не започнем да се успокояваме с нея поради леността си. Есето е прекрасно, особено финалът, „[i]Изкуплението е откуп с цената на Богочовешката кръв. Но за какво? За щастието на детството. За приказката[/i].”, може би ако нямах дете нямаше така добре да го разбирам…

  5. ivan simeonov каза:

    На това действително трудно място се чуствам уверен, защото съм чел Лев Шестов и Николай Бердяев. „Труден“ е съвсем прав. Много бих искал да добавя към написаното от него, че тази притча свършва с „Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани“. Забележителното е, че с този израз свършват още 2 ПРИТЧИ, за оня дето искал да направи голяма вечеря и да покани много, и за оня дето канил за сватба на сина си. Големият извод е следния: Бог не мисли и не мери по човешкия логически разум . ИСТИНИТЕ НА ВЯРАТА СА ИРАЦИОНАЛНИ ! Много умно каза професор от Богословския факултет от Търново /забравих му името г-н Сивов/, като представяше една преведена книга в книжарница „Верен“, че правим постоянна грешка като заставаме на мястото на Бога и убедено казваме кой ще се спаси. Кой ще се спаси е може би най-голямата Божия тайна. Дали патриарха, дали папата или най-окаяното човешко същество закусващо, обядващо и вечерящо от кофите за отпадъци… ?
    Сърдечни поздрави
    Иван Симеонов

Споделете в социалните мрежи