Православният национализъм



БЛИЗКИ ТЕМИ:

7 коментара

  1. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Един уважаващ себе си православен сайт трябва да отбележи паметта на починалия голям наш поет Радко Радков. Бивш член на обкръжението на Людмила Живкова, по живот бохем, по дух свободен, автор на класически стихотворения и драми, той беше искрен родолюбец и дълбоко вярващ човек. Прочетете:

    СОНЕТ НА НОЩТА

    Не кръв, луд залез опва мойте вени
    и вечерта ме сграбчва като лък,
    изпънат от мистичния й гений…
    Извира музика от всеки стрък.

    Да стана брат на камъка, на оня
    задъхан славей в пеещия храст…
    Сълзи мъзга от раната на клона,
    откриват ручеите своя глас.

    Нощ, майко нощ, дай образ на безкрая.
    Аз срещам твоя звезден небосвод
    като ликуващ пратеник на рая.

    Чуй, чуй, сърцето ми трепти и стене,
    светулка обич в шеметния ход
    на святкащи в пространствата вселени.

    Други сонети на сайта:

    http://geom-bg.com/?p=15042

  2. Ф.Николов каза:

    Цитат: „Този универсален замисъл и вселенски дух на Рим е и основната пресечна точка на неговата среща с християнството..“ това изобщо не е вярно, издава опит за идеологичско манипулиране на историята в полза на „заслугите“ на хриситянството..

    Християнството се адоптира постепенно към универсалната насоченост на римските ценностни нагласи чисто формално; защото Рим не признава едни-единствени строго фиксирани универсални ценности, задължителни за изграждане на човешката личност, което прави християнството със своите претенции за всеобхватност и завършеност на конкретната си ценностна система. За Римската империя е важно множествеността и съжителството на разнообразни ценностни нагласи, тяхната равнопоставеност в рамките на държавата, докато християнството разбира “универсализма” си през принципа на налагане на своя единствено истинен мироглед, от който би трябвало да произтича и неговото универсално значение за човека;

  3. Ф.Николов каза:

    тук може да не се споменава за отношението към друго-верците или друго-мислещите, споделящи и изразяващи различни ценностни нагласи в християнското “общество”, те или са заклеймени от “универсалното” християнство или са изхвърлени като маргинали….от любов, разбира се…
    „Всеобщото“ както се разбира от хриситянството е подчинено на неговата доминираща роля в обществото, не това е представлявал универсализма в Римската Империя, където „особеното“ (точно в религозен контекст) не е задавало привилегии, нито се е ползвало с приоритет при човешките взаимотношения; всичко това се използва подмолно от християнството след разпада на Империята, за да се заеме от „универсалистките“ претенции на християнската (юдейска по своята дълбинна психология) идеология.

  4. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Твърдението Ви, че в Римската империя царувала пълна толерантност е лъжа и всеки, който е запознат с нейната история, го знае. Римският закон разделя религиите в империята на законни и незаконни. Най-законна е автохтонната римска религия. Внесените вистерийни култове на Кибела, Озирис, Дионисий и пр. се налагат трудно и при ексцеси на техните почитатели се забраняват. Юдейството на теория е търпяно, но е забранено неговото прозелитство. Християнството като религия, която отрича всички други религии, е напълно забранено, но има периоди, в които е търпяно поради различни причини.

  5. ivan ivanov ivanov каза:

    Всяко обвързване на църквата с нацията или държавата , независимо дали е империя или национална е пагубно за църквата. Реидеологизации като Св. Русь у Карташев – учител на Шмеман са нелепи. Църква ,народ и държава са от различен порядък, колкото и някои да не им изнася. Защото : свята държава няма. Светия Дух е обещан да обитава Тялото Христово , а не държавата. Резултатът от разните „симфонии“ е използване на църквата за „освещаване“ на гнусотии , което църквата често търси за привилегии и това я срива и поробва. Време е Църквата да влезе в пълнолетие, да проумее че тя е призваната да спасява и не се нужно да бъде спасявана от държавата, още повече след всичко , което и причини държавата през 20 век . Да си спомним един трагичен пример от миналото- Флорентинската уния , когато висшия клир продава вярата си в името на империята, а в същото време императорските права са договаряни за имение във Франция и годишна рента. Резултатите са плачевни и за двете страни.

  6. Ф.Николов каза:

    [quote name=“Дон Кихот“]Твърдението Ви, че в Римската империя царувала пълна толерантност е лъжа и всеки, който е запознат с нейната история, го знае.[/quote]

    ама моля Ви се къде съм писал, че е царяла „пълна толерантност“, още повече толерантност според Вашето хриситянско разбиране. Тук обърнах внимание на реализирането на ценности от ралзличните религиозни вярвания в рамките на империята. Доколкото всяко вярване не действа разрушаващо на държавата, то не е имало проблем да съществува, затова и всеки опит за доминация в тази сфера е бил преследван. Универсалното в никакъв случай не се е схващало в християнския религиозен смисъл и изобщо религиозното не е имало такъв статус, какъвто след това придобива християнствто с неговите претенции за абсолютност в тази сфера; затова и умереността във вярванията се гарантира от гражданството, а не от принадлежността към която и да е религия. Това е именно преимуществото пред доминирането на монотеистичните юдео-християнски вярвания.

  7. Църквата на седемте мъченици. Убийствен пейзаж:

    http://www.trekearth.com/viewphotos.php?l=3&p=1100761