Лъчезар Тошев: Европейската идентичност е християнска


Източник: Съюз на демократичните сили

Изказване на Лъчезар Тошев на Десетия диалог на Европейската Народна Партия с Православната църква, Братислава 9-10 ноември 2006 г.

Ваши Високопреосвещенства, Ваши Блаженства, Преподобни и благоговейни отци,

Почитаеми членове на Европейския Парламент и на семейството на ЕНП,

Дами и Господа,

Бих искал да приветствам продължаването на диалога между групата на Европейската Народна партия и Европейските Демократи и Православната църква и да изразя своята благодарност към Негово Всесветейшество Вселенският Патриарх Вартоломей І и към Г-н Алойз Петерле за поканата, която ми отправиха, да участвам отново в това събитие, като представител на Съюза на Демократичните Сили – България.

Ще започна с позоваване на Откровение 12:1, където се описва жена с венец от 12 звезди, които символизират църквата и нейните 12 Апостоли. Църквата е общност, сплотена около завета на Христа, около неговия Нов завет, обединена от Светия Дух.

Така, кръгът от 12 звезди е символ на общност. Общност, основана на християнските ценности.

Нашата Обединена Европа използва същия символ на Общността.

Европейската цивилизация и нейните ценности имат християнски корени, преминали през столетията и формирали нашата европейска идентичност.

Ето защо няма място за колебание да заявим този факт открито в бъдещата Европейска Конституция.

Отците, основатели на Обединена Европа, бяха християндемократи и включиха имплицитно своите християнски идеи в символите на Европейската Общност и на Съвета на Европа.

Наскоро, вицепрезидентът на Европейския Парламент Г-н Марио Мауро заяви, че синият европейски флаг е символ на Покрова на Св. Богородица, което е още един аргумент в тази посока.

Ако Европа е основана на християнските ценности, изразени не само чрез християнските символи, но и чрез прилагането на етични принципи в Европейската правна рамка, демонстрирани чрез ясни дела на солидарност и политика на протегнатата ръка във всички сфери, анти-западните атаки идващи от комунистически и пост-комунистически кръгове, предимно в т.нар. Ново съседство, трябва да срещнат ясната позиция на Православната църква. Църквата трябва да застане срещу тези тенденции за създаване на анти-западни настроения.

Православното християнство по дефиниция отхвърля всички форми на омраза към други човешки същества, създадени също от Бог! Православието отхвърля етническите конфликти, етноцентризма и етнофилетизма и приема нормалността на различията и на свободата на индивида.

Богословските различия могат да бъдат дебатирани, но те не трябва да водят до насилие.

Това е принцип в православното християнство, който понякога не се спазва поради липса на правилно религиозно обучение. Никой, който мрази своя брат, не може да претендира да се нарича и да бъде православен християнин. Казвам това като православен и това е моето разбиране като такъв.

Православното Християнство би могло да бъде добър европейски пример за подражание – по-специално в диалога "Християнство- Ислям", който е толкова актуален днес. То може да помогне и за създаване на по-добра среда за Диалог между цивилизациите, вместо Сблъсък на цивилизациите в "Новото съседство".

Това е причината да подкрепям силно Влатадонската инициатива "Помирение и мир", представена от Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх през 2000 г.

Смятам, че тя може и трябва да се разпростре и към регионите на Кавказ, Близкия Изток и други региони, където прилагането на политиката на взаимно уважение между тези, които са етнически и религиозно различни, е крайно необходимо.

Бих искал да отбележа също и необходимостта да дадем по-голяма публичност на Солунския процес от 2003 г. когато Европейският съвет реши, че страните от Западните Балкани ще имат шанса да се присъединят към Европейския съюз, когато покрият критериите за членство, а също така и да популяризираме в по-голяма степен диалога на ЕНП с Православната църква, подчертавайки неговата значимост за европейския процес.

Разпространението и прилагането на християнските ценности може да помогне на нашето общество да преодолее дълбоката морална криза, в която е изпаднало, да избегне капана на утилитаризма и като следствие да постигне истинска социална сплотеност.

Включването в този процес на Православната църква – по-специално в страните, където тя има значително влияние, ще бъде полезно не само за постигане на сплотеност вътре в обществото, но и да постигне сплотеност между Източна и Западна Европа.

Бих искал също така да приветствам предстоящата визита на Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх в Съвета на Европа на 22 януари 2007 г., когато той ще говори пред Парламентарната Асамблея – събитие, което ще даде възможност за засилване на диалога между Православната църква и нашето общо Европейско семейство в по-голяма степен.

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: