Един култ на 2000 години



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. Манол Глишев каза:

    Колко любопитно. Благодаря за интересното четиво. Вярно е, че немалко предхристиянски практики са оцелели в „битовото“ християнство под една или друга форма.

    Иначе неопаганистите в България са най-различни. „Почитателите“ на Тенгри далеч не са най-многобройните. В България няма интерес към миналото на славянските народи – иначе покрай нарастващата популярност на неопаганизма у нас несъмнено щяха да дойдат „родноверски“ влияния от Полша или Украйна, където групи неопаганисти почитат Перун, Дажжбог и т. н. За сметка на това българските неопаганисти се отдават на „въстановки“ на тракийски култови практики. Разбира се – по литературни източници, главно старогръцки.
    А има и малки групи неопаганисти, опитващи се да провеждат древни келтски езически обреди.

  2. о. Павел каза:

    [quote name=“glishev“]За сметка на това българските неопаганисти се отдават на „въстановки“ на тракийски култови практики. Разбира се – по литературни източници, главно старогръцки.quote]

    Дал съм за печат във Варна книга за тракийското наследство в българската култура. Нашият фолклор и етнография са почти изцяло тракийски. Славянската общност е модерен мит.

  3. добри добрия каза:

    Дияна Ботева – Боянова също описва този фолклорен ритуал и прави почти същата локализация на светилището – прорицалище на Дионис, само че по пълно и коректно са представени изворите от древността.
    Според мен светилището е там където никой не го търси…