Книгата „Името на Бог е милосърдие“ на папа Франциск излезе и на български

От 17 октомври на българския книжен пазар излиза първата книга на папа Франциск „Името на Бог е милосърдие“, основана на негови разговори с италианския журналист Андреа Торниели. Книгата е посветена на обявената Година на милосърдието за Католическата църква, която започна на 8 декември 2015 г. и ще завърши на 20 ноември 2016 г.

В началото на тази година книгата бе разпространена в над 80 държави, на шест езика – италиански, английски, френски, немски, португалски и испански, а вече може да бъде намерена и на български език благодарение на издателство „Сиела“. Преводът на българското издание е на Дария Карапеткова, а консултант е Тони Николов.

Представяме ви кратък откъс от книгата…

„Време за милосърдие

Свети Отче, ще ни кажете ли как се породи желанието да обявите Юбилейна година на ми­лосърдието? Откъде почерпихте вдъхновение?

Няма нещо специално или определено. При мен работите идват малко от само себе си, те са Божии работи, съхранявани в молитвата. Аз съм склонен да не се доверявам никога на първата си реакция спря­мо някоя дошла ми идея или направено предложение. Не се доверявам никога, включително защото обик­новено първата реакция е погрешна. Научил съм се да изчаквам, да се осланям на Господа, да искам по­мощта Му, за да мога да преценявам по-добре, за да се оставя да ме води.

Мога да кажа, че централното място на милосър­дието, в което за мен се състои най-важното посла­ние на Иисус, се оформи все повече в живота ми на свещенослужител като следствие от опита ми на из­поведник, от многото позитивни и красиви истории, които съм научил.

Още през юли 2013 г., броени месеци след нача­лото на Вашия понтификат, на връщане от Рио де Жанейро, където се отбеляза Световният ден на младежта, Вие казахте, че нашето време е „вре­мето на милосърдието”.

Да, аз вярвам, че това е времето на милосърди­ето. Църквата показва своето майчинско лице, ли­цето си на Майка, на раненото човечество. Не чака ранените да почукат на вратата й, ходи да ги търси на улицата, събира ги, прегръща ги, лекува ги, кара ги да се чувстват обичани. Тогава казах, и съм все по- убеден, че това е кайрос [1], нашата епоха е кайрос на милосърдие, подходящо време. При тържественото откриване на Втория ватикански вселенски събор св. Йоан XXIII каза, че „Христовата невеста предпочита да използва лекарството на милосърдието, отколкото да хваща оръжията на строгостта“. В съчинението си „Размишление за смъртта“ (Pensiero alla mortе) бла­женият Павел VI разкрива устоите на своя духовен живот в синтеза, предложен от св. Августин: нищета и милосърдие. „Моя нищета – пише папа Монтини, – Божие милосърдие. Дано поне мога да отдам по­чит на Оногова, Който си Ти, Бог на безграничната доброта, призовавайки, приемайки, чествайки Твое­то нежно милосърдие.“

Свети Йоан Павел II продъ­лжи по този път с енцикликата Dives in misericordia [2], в която заяви, че Църквата живее истински живот, когато проявява и проповядва милосърдието, най- прекрасното качество, характерно за Създателя и Спасителя, и когато приближава човеците до извори­те на милосърдието. Освен това той сложи началото на празника на „Божието милосърдие“ и изтъкна фи­гурата на света Фаустина Ковалска, както и думите на Иисус за милосърдието.

Папа Бенедикт XVI също говори за това по време на своята учителна власт: „Милосърдието е всъщност централното ядро на евангелското послание – каза той, – то е самото име на Бог, ликът, с който Той се е разкрил в Стария завет и в пълнота в Иисус Христос, въплъщение на съзида­телната и изкупителна Любов. Тази милосърдна лю­бов озарява и лика на Църквата и се проявява както чрез тайнствата, по-специално това на помирението, така и в деянията на любов към ближния – в общност и поотделно. Всичко онова, което Църквата изрича или извършва, проявява милосърдието, което Бог из­питва към човека“.

Но в личните ми спомени има и още много дру­ги случки. Например, преди да дойда тук, когато бях в Буенос Айрес, в паметта ми се е запечатала една кръгла маса с участието на теолози: обсъждаше се какво може да стори папата, за да се доближи до хо­рата на фона на толкова много проблеми, които из­глеждаха неразрешими. Един от тях каза: „Юбилейна година на прошката“. Това ми е останало в съзнани­ето. Така че, за да отговоря на въпроса, мисля, че ре­шението дойде чрез молитва, чрез мисъл за учени­ето и свидетелството на папите, които са били мои предшественици, както и за Църквата като за полева болница, където се лекуват първо най-тежките рани. Една Църква, която да стопли сърцата на хората с близост и съпричастие.

Какво е за Вас милосърдието?

Етимологически милосърдие означава да отво­риш сърцето си за милостта към нищия. И веднага стигаме до Господ: милосърдие е божествената на­гласа, която прегръща; то е себеотдаването от страна на Бог, Който приема, Който скланя да прости. Иисус е казал, че не е дошъл заради праведните, а заради грешните. Не е дошъл заради здравите, които нямат нужда от лекар, а заради болните. Затова може да се каже, че милосърдието е личната карта на нашия Бог.

Винаги съм оставал впечатлен, когато съм четял историята на Израел, както е разказана в Библията, в глава 16 от Книгата на пророк Йезекиил. Историята сравнява Израил с момиченце, на което пъпната връв не била отрязана, а изоставена в кръв, захвърлена. Бог видял как се мъчи в кръвта си, измил я, помазал я, об­лякъл я и когато порасла, я украсил със свила и наки­ти. Но тя, запленена от собствената си красота, поч­нала да блудства, като отхвърляла подаръци, а сама подкупвала своите любовници. Бог обаче няма да за­брави своя Съюз с нея и ще я постави над по-големите и сестри, за да помни Израил и да се срамува (Иез. 16: 63), когато и прости всичко, що е вършила.“

Бележки

1. Кайрос (гр. καιρός) в християнската традиция е истинното, благодатното време, време на сбъдването, изпълнено със съдържание и смисъл. – Б. консулт.

2. Бог, богат на милосърдие (лат.). – Б. консулт.