Политиката като религия

В по-ново време политиката у нас се превърна в един вид метафизика и нова религия, екзотичен опиум за широките народни маси. Тя е Молох, който поглъща всичко. Политиката прониква във всичко. Присъства във всичко и у всеки. Всичко е подчинено на нея и насочено към нея. Всичко черпи сила и мощ от нея. В тази религия на съвременността върховно божество е партийният водач. Избран народ и най-висша ценност е партията; върховно благо е здравата и ефективна организация; най-възвишеният морал е обожествяването на водача и статуквото; най-голямата свобода е потопеността в партията и тоталната обезличеност. Говорители са „апостолите на новата религия”. Най-доходната работа е да бъдеш член на партията, най-възвишената красота е величаенето на партийния водач, главния и изпълнителен комитет (на партийните светци) и бизнесмени; най-прякото задължение е да нямаш свое АЗ (свое мнение и преценка), а АЗ-а на партията и да говориш онова, което водачът мисли и желае; най-блестящото интелектуално постижение са успешните апологии на всезнанието на партийния водач и на всички негови постъпки.

Партиите имат свои „свещени книги” (програма, статут), „икони” (постерите на водачите), „свещени предмети” (значки, сувенири), „храмове” (седалищата на партиите), „празници”, „ритуали и тържества”. Най-ценени са интелектуалците и учените, които услужливо пропагандират „мисълта на власт”. Тук са и свещените думи-мантри: „народна воля”, „човешки права”, „демокрация”, „пазар”, „Европа”, „държавен интерес”… Инакомислещите са врагове. Който напусне партията е еретик и по-опасен от инакомислещия. „Спасението” на народа настъпва, когато „те” дойдат на власт, а – „раят”, когато се влезе в Европа и когато „тези” вече не са на власт. Дните на „избори” се превръщат в апокалиптично време. Това са „съдни дни”, „дни на живот и смърт”. За да се завземе властта или за да се остане на власт, е допустимо всичко: всички методи за промиване на мозъци, фалшифициране, лицемерие, алчност, лакейство, обиди, клевети. Задължително е: публично да се застъпваме за общите неща, за благото на народа и държавата, а на практика трябва да подчиним всичко на личния си интерес и на интереса на „своята” партия.

Присъствие на новата религия, навсякъде и на всяко място, осигуряват медиите. Те й посвещават повече време и място, отколкото на всичко останало (а и останалото, малко или много, е подправено с политика). Медиите в най-голяма степен са „слуги” на апостолите и проповедниците на празните думи и лозунги, на свободата на безчестието, обидите и клеветите. Те в най-голяма степен служат на саморекламиращите се хора, които са превърнали себе си в религия, които нямат добри думи за никого, нито лоши думи за себе си. Тази нова религия е религия на разрушението, разпиляването, дезинтеграцията, тя е способна да произвежда само неудачници и незавършени хора. Това е новият тоталитаризъм и идолопоклонство, които успешно ни връщат в далечната праистория. Ако се съди по „агитацията” и действието на нашите партии от миналото, биха могли да им завидят и най-тоталитарните секти. За да завербуват и спечелят някого, е позволено всичко: подкупи, изнудване, лъжливи обещания, страх, демонизиране на инакомислещите, създаване на паника и безнадеждност. Всичко това се прави в името на „светите идеали”: „Европа”, „светлото бъдеще”, „благоденствието на народа”. И така с невероятна бързина, успешно и ефективно, се премахват границите между истина и лъжа, добро и зло.

С политиката като религия и метафизика (а и с религията като политика), както казва един сатирик, „не бива да се безпокоим за бъдещето, защото го нямаме”. I www.svetiapostoli.com

Превод: Татяна Филева