Нима Содом е бъдещият ни дом?

Парадите на содомитите са само локални боеве, разузнаване с бой, епизоди и фрагменти на мащабното настъпление на демоничните сили – както на безплътните, така и на онези в плът – срещу вярата и морала, срещу онова, което прави човека образ и подобие Божие, срещу самата човешкост на човека. Има особен вид психическо заболяване – маниакално влечение към мръсотията, когато лудият яде собствените си фекалии. Днес някои сили се опитват да представят поглъщането на нечистотиите като норма на човешкото поведение и като право, охранявано от законите и полицейските палки.

Към какво се стреми разюзданата пропаганда на разврата? – Към унищожаване или извращаване на християнската вяра и преди всичко на православието. Да съединиш Содом и Ерусалим е невъзможно. Някога в древността Содом бе паднал, а сега се готви реванш – щурмът на Ерусалим. За да оправдаеш култа на мръсотията и грозотата, трябва или да представиш християнството като фанатична, човеконенавистническа секта, както навремето се опитваха да направят развратните императори на Рим, или пък да подмениш самото християнство с някакъв религиозен сурогат, да унищожиш неговата морална и духовна основа, да го превърнеш в театрално представление, да замениш християнството с псевдохристиянство, а Хитона Христов – с клоунска дреха.

Развратът е оръжие за борба с Църквата. Неразкаяният грешник обича мрака, той се крие в нея от светлината на собствената си съвест. Душата, поразена от разврат, става сляпа и глуха за духовните импулси. Както слепецът, стоящ под лъчите на слънцето, не вижда светлината, така и неразкаяният грешник, стоейки в храма, не усеща главното – благодатта. В древни времена содомитите не само са били отлъчвани от Причастие; в течение на продължително време след покаянието им не са ги допускали в храма; те трябвало да се молят, стоейки пред портите му, сякаш пред затворените врати на Царството Божие. Ако светът бъде развратен, то и строежът на храмове ще престане да бъде страшен за тъмните сили, и самите храмове ще се издигат като надгробни паметници на една отминала, вече изгубена духовност. Духовната тъмнина не е само липса на светлина, това е агресивна стихия, превземаща човека, това е метафизичният мрак на преизподнята.

Развратът е унищожаване на семейството. Семейството е основано върху уважението и любовта един към друг. Развратът отчуждава хората – мръсотията не може да съединява. Душата на човека, колкото и ниско да е паднал, усеща зловонието на греха, зловонието на собственото тяло, зловонието на партньора. Семейството се замества със свободен секс, нещо като кучешко мърсуване, с онази единствена разлика, че кучетата не се занимават с разврат. Развратът пречи на раждането на деца и затова води до физическо израждане на нацията и човечеството. Целият живот на човека се отразява и кодира в неговите гени и затова потомците на развратниците са вече душевно убоги, подложени на деградация. Развратът заличава разликата между половете: мъжът престава да бъде мъж с психичен комплекс на мъж, а жената престава да бъде жена.

И мъжката мъжественост, и женската красота – всичко е стъпкано в прахта и мръсотията. За древните философи главното в човека е бил разумът, за християните – сърцето, а за съвременните хедонисти – гениталиите. В търсене на нови усещания транссексуализмът допуска сексуално общуване на човека с животните, не виждайки разлика между тях. Днес развратниците са обявили свобода на сексуалните отношения с животните и затова можем да предположим, че ако тази сатанинска оргия не бъде прекратена, на дневен ред ще бъде поставен въпросът за регистрация на «бракове» между хора и четириногите обитатели на земята.

Казват, че очите са прозорци на душата. Вгледайте се в очите на развратника и ще видите нечистотията, плаваща в дълбочините им като отражение на нечистотията, натрупала се в душата. Красотата има мистичен смисъл, в това отношение тя спасява света. Красотата е един от аспектите на Божеството, а грозотата – свойство на демона. И все пак содомитите не са демони, а хора, генетически наши братя и сестри. Затова заедно с погнусата от греха трябва има и жалост към тях, жалост, че са се лишили от духовна радост и душевна красота. Трябва да се борим не само с разврата, но и с демоничните сили за душите на тези нещастни хора, приличащи на самоубийци.

Какво трябва да направим за тази цел? Християнинът трябва да покаже с живота си пример за чистота и целомъдрие. Той трябва да се бори с греха, започвайки от собственото си сърце, трябва да придобие благодатта, която все повече изоставя земята. Тук като доказателство служи невидимата сила на благодатта и нагледният пример; та нали и измежду содомитите мнозина усещат духовната си катастрофа, измъчват се от състоянието си, но се подчиняват на греха, както някои същества – на погледа на змията. Неразкаяният грях нерядко се превръща в отчаяние; човекът престава да вярва, че за него е възможно да се спаси, че може да се промени и затова с още по-голяма ожесточеност се хвърля в бездната на греха. Само словото, съединено с доброжелателност, може да затрогне и да събуди сърцето на грешника, а голите упреци и ругатни в повечето случаи само ожесточават човека.

Трябва да помним, че освен земния план има още и духовен, метафизичен план, в който се сумират доброто и злото, извършени на земята, и се връщат обратно на нея, сякаш въплътени в събития на земната история, приличащи ту на благословение, ту на проклятие. Затова е необходимо да се молим, особено с Иисусовата молитва, която създава невидим фон и духовна атмосфера за действието на благодатта.

Апокалипсисът трябва да се изпълни. Не можем да променим историята, но можем да възпрем злото за някое време. При всички случаи християнинът преди всичко трябва да остане християнин и да се старае сърцето му да бъде онази точка, в която небето се съединява със земята. От присъствието на един християнин-подвижник отслабва демоничната сила и се просветлява метафизичният мрак, обгръщащ земното кълбо.

Християнинът трябва да се бори с разврата с всички средства и във всички достъпни нему форми. Той трябва да се противопоставя на масовото развращаване на хората, в това число и на парадите на содомитите, които с шествията си в християнските страни оскверняват земята, полята с мъченическа кръв. Християнинът има религиозен и граждански дълг да брани своето семейство и народ от моралното разтление. Развращаването може да започва още от детските години и затова децата трябва да се пазят особено силно от содомитите като от духовна чума. Трябва да протестираме в рамките на закона, трябва да разобличаваме демоничната същност на разврата, в частност на содомските грехове, трябва да сме проповедници на християнството, само че думите ни трябва да се потвърждават от личен пример, тогава те ще имат духовна сила. А ако човекът, изобличаващ содомизма, слез това спокойно сяда зад телевизора или компютъра и се наслаждава на развратни картини, то думите му ще приличат на гръмотевици без дъжд, който да напои изсъхналата земя на другата душа.

Грехът е не само лична работа на човека, както искат да ни внушат, той се разпространява по един невидим начин, обгръща грешника с някаква черна аура и обременява душевното състояние на хората, които общуват с него. Забелязано е, че дори растенията реагират на преживяванията на човека, а сатанинските звуци на рока и метъла действат пагубно върху живите същества, сякаш излъчват смъртоносна радиация. И, обратно, плодовете, израсли край храмовете и манастирите, придобиват особен вкус, а водата от изворите в светите места става лековита. Когато общуваме с даден човек, ние влизаме в невидимото поле на неговите енергии. Затова общуването с едни хора ни дава сили, сякаш освежава душата и тялото, а общуването с други ни измъчва и опустошава. Деянията на човека и състоянието на душата му се отразяват върху заобикалящата го среда. Някои домове действат умиротворяващо на душата, в тях ни става толкова добре, че не ни се иска да си отиваме оттам. А в някои помещения ни обхваща тревога: иска ни да се напуснем час по-скоро това място, да се махнем или да бягаме оттам, сякаш там обитават призраци или върху тях е наложено някакво проклятие. Ето защо парадите на содомитите, приличащи на победоносни шествия, от мистична гледна точка могат да се разглеждат като ритуално оскверняване на улиците и градовете.

Хомосексуализмът е гавра с човешкото тяло и неговото семе. Защо в Стария Завет толкова високо се е ценяло раждането на деца, защо безплодието се е смятало за нещастие за семейството? Защото раждането на деца е било свързано с очакването на Месия. Какво е означавал ритуалът на обрязването? – Посвещаване на чедата си на Бога. Клетвата в името на потомците се е смятала за една от най-страшните и неразрушими клетви.

Човешкото семе е концентрат на живота, това е чудо, което не могъл и не може да проумее човешкият ум, тайна, която не може да разкрие докрай нито една наука. Тъмната сила сякаш отмъщава на човечеството за Христовото идване на земята и демонът иска от своите адепти да предадат семето си в негова власт. В сатанинските секти съществува ритуалът не предаването на бъдещото си дете на сатаната. На вещерските сбирки развратът бил задължително ритуално действие. Затова развратът в метафизичен план е ритуално оскверняване на семето и демонизация на човека.

Някои, опитвайки се да оправдаят разврата, казват, че хомосексуализмът е свързан с хормонално разстройство и затова трябва да гледаме на содомита като на болен. Но това не е истина. В повечето случаи не хормоните въздействат върху психиката, а психичното състояние – върху отделянето на хормоните; например, при опасност или гняв в кръвта се променя хормоналната картина, но това не оправдава насилието и убийството.

Хомосексуалист не се раждаш – хомосексуалист ставаш. Този грях е противоестествен и чужд на човешката природа, това е бунт срещу Божията воля и промисъл, избор на вечна смърт, таен съюз, който душата подписва с дявола. Затова парадите на содомитите са не декларация на човешките права и свободи, а пропаганда на разврата и насилие над морала и съвестта на народа.

Превод: Андрей Романов

Източник: karelin.ru