Православният възглед за технологично подпомогнатото човешко възпроизвеждане (асистирана репродукция)

Документ, приет от Свещения Синод на Еладската православна църква по предложение на Специалната синодална комисия по биоетика на 11 януари 2006 г.

 

І. Въведение

1) Цялостният въпрос за технологично подпомогнатото възпроизвеждане, или по-точно казано – изкуственото оплождане, има изключителна психологическа дълбочина, обществено значение и духовна тежест. Със съвременните възпроизводителни технологии е възможно да се оправдаят очакванията на безплодните съпрузи и да се удовлетвори дълбоката нужда от бащинство и майчинство. От една страна, това може да засили взаимната отговорност в съпружеския живот и да увеличи чувството за пълнота и съвършенство на смисъла на съпружеството, но от друга, поражда нововъзникващи проблеми от нравствен, медицински, психологически, правен и обществен характер. Тези проблеми са резултат от технологизирането на един изключително личен, дълбоко чувствен и свещен факт, а техните измерения и многообразност са свързани с използваните методи, с условията, в които се прилагат, с развитите възможности и неизбежните последствия от всичко това.

2) Технологично подпомогнатото възпроизвеждане е без съмнение едно от най-впечатляващите постижения на медицината и на биологическите науки с дълбоки обществени последствия. То има пряка връзка с факта на раждането на един нов човек, който факт се приветства с особено удивление, радост и възторг. Същевременно обаче проблемът за пълноценното стъпало на живот у него и у родителите му не е незначителен. За Църквата качественото стъпало на човешкия живот не означава само биологична или психологична цялост и обществено благополучие, но заедно с тях – възможност за духовно усъвършенстване. Това е духовното измерение, което дава на човека чувство за психотелесна хармония, и в нейно продължение – за екзистенциална пълнота.

ІІ. Основни богословски позиции

3) Църквата, възприемайки и преобразявайки съзнанието ни, показва и съхранява необятните възможности и неограничените перспективи, които разкрива в човека благодатта Божия. Затова тя по никакъв начин не може да се възприема като обективизиран авторитет, стремящ се към формализирането на живота ни или превръщането му в полицейщина. Нейна цел е не налагането на правила и забрани в нашия живот, а преобразяването на критерия, водещ до познание на истината, която ни освобождава (срв. Йоан. 8:32).

4) Църквата дълбоко познава и благосклонно приема човешката ни природа и слабост, същевременно обаче тя иска да предпази и светоста на нашата личност. Заедно с желанието за детеродие – да вдъхне и нуждата от Бога, заедно с човеколюбието й – да даде и целостта на своята истина, заедно със снизхождението й – да предаде и правдата на божествената воля.

5) Основен елемент на православната антропология е признаване свещеността на съществуването на човека, което обединява в себе си сетивния и идейния свят. Сътвореният “по образ Божий” човек е определен да се уподоби на Бога (срв. Бит. 1:26), тоест да постигне обожение и освещаване. В стремежа към тази крайна цел човек се труди, създава семейство, развива изкуства и научни познания, организира общества. Ето защо, когато някой има за свой обект човека, и още повече – когато “ръководи” човека, той извършва свещенодействие и, следователно, трябва да подхожда към делото си със свещен страх и почит.

6) Човекът не е източник на собственото си съществуване. Всеки опит да се пристъпи към началото на живота му трябва да става с чувство на благоговение, а не с “похулване”. Когато приемаме Бога като Подател на живота, ние пристъпваме към Него със страх, а ако ли Го пренебрегваме, тогава поставяме себе си в позицията на богове. Във втория случай имаме “похулване”, а неговата цена е тежка.

ІІІ. Значение на психотелесната цялост на човека

7) Всеки човек има безсмъртна, вечна душа и тя е тясно свързана с тялото му. Психотелесната цялост временно се прекъсва с биологичната смърт и се възстановява с възкресението на телата в царството Божие.

8) Биологичното начало у човека бележи раждането му като психотелесна битийност с вродена възможност да стане чедо Божие (срв. Йоан. 1:12). Оплождането, заедно с биологичното естество, предава на човека и съществуването, битието, душата.

9) Душата не е поставена в тялото, тя е вродена в човека както и тялото. Душата се ражда заедно с тялото.

Св. Григорий Нисийски говори обстойно за едновременното раждане на душата и тялото: “Тъй като човекът е едно същество, състоящо се от душа и тяло, то трябва да се предположи и едно общо начало на неговото устройване, така че той да не се окаже нито по-стар, нито по-млад от себе си, както би било, ако телесното е първоначалното в него, а останалото – последстващо… При сътворяването на всяка негова част едното не се появява преди другото, нито душата по-рано от тялото, нито обратното…“ (“За устройването на човека”, ЕПЕ 5:206).

10) Всеки заченат човек има начало, но няма край. Началото, зачатието на всеки човек е факт с изключително значение за Православната Църква. Божественото предопределение и перспективата на вечното царство предават на мига на зачатието изключителност, превишаваща границите на биологичната идентичност и на преходния живот.

ІV. Нуждата от майчинство

11) Желанието на жената да роди дете е естествено и свещено. В него Църквата посочва Божия план човекът да бъде сътворен, за да стане причастен на Неговото блаженство. Според св. Йоан Дамаскин: “Тъй като благият и преблаг Бог не се задоволил със съзерцанието на Самия Себе Си, но от преизобилната Своя благост благоволил да произлезе нещо ползващо Неговите благодеяния и причастно на Неговата благост, Той привежда от несъществуване в битие и създава всичко, видимото и невидимото, както и човека, състоящ се от видимо и невидимо“ (“Точно изложение на Православната вяра”, гл. “За Сътворението”, ЕПЕ 1:142).

12) Анатомията, физиологията, периодичното месечно напомняне на пола за себе си, хормоналното равновесие, сходната с всички тях психология на женския пол са цялостно ориентирани към майчинството. В бременността жената изживява и изявява във висша степен специфичността на пола и природата си. Възпроизводството е основна дейност на женското тяло и център на цялостното женско съществуване. Жената съществува както е устроена анатомично, физиологично и чувствено за ембриона, бременността и детеродието.

13) Аналогична на нуждата от майчинство е и нуждата от бащинство. По тези причини Църквата добре знае, че стерилитетът и безплодието биха могли да бъдат непоносим кръст, често предизвикващ силни душевни смущения, големи обществени затруднения, а понякога и непреодолими проблеми в хармоничното съжителство на съпрузите. Извън характера на биологичната недостатъчност виждаме волята Божия или възможност за едно благословение, изразено като изпитание.

14) Нещо повече, Църквата признава у всеки човек не само естествена идентичност (биологична, психологическа и т.н.), а преди всичко неограничени духовни възможности, и затова схващането, че безплодието е инвалидност или фактор на неизлечима обществена слабост, тя го намира за диаметрално противоположно на своето учение и природа. Често се среща явлението семейна двойка, изпитваща затруднения по отношение придобиването на деца, да притежава ясна духовна ориентация, да бъде изключително плодотворна в много други дялове на обществения и духовния живот.

15) Църквата, наблюдавайки съвременния напредък на науката и технологията, разбира, че за всеки човек много желания, които до вчера са били мечта, днес се явяват като основателни надежди. Този факт се приема с особена радост и ентусиазъм, същевременно обаче тя вижда, че технологическият прогрес често преобразува желанията в насъщни нужди и прави борбата за духовна свобода още по-тежка.

16) Последствие от този начин на мислене е парадоксът, че в нашата епоха желанието за детеродие на продуктивните родители е намаляло опасно, а нуждата от придобиване на наследник на бездетните родители е на път да стане психологически и обществен императив. Проблемът е по-изострен в затворените общества, където общественият натиск прави положението още по-тежко. Безплодието понякога е предпазна клапа на природата, така че да не се свръхобременяват хора, които трудно биха могли да поемат тежестта на детеродието. Често, когато такива хора упорстват и придобиват деца, се сблъскват с неразрешими проблеми.

17) Същностен би бил приносът на Църквата и нейните пастири в отхвърлянето на болните разбирания и несправедливия обществен натиск. Същевременно те биха могли да съдействат за развитието на съзнание за това, че при все че раждането на едно дете е благословение, и то голямо благословение, разбира се, безплодието нито принизява съпрузите като личности, нито им уврежда връзката, нито разрушава брака.

18) Упоритостта и усилието по всякакъв начин да се преодолее стерилитета съдържа опасността да превърне естествената и свещена страст за детеродие в непреклонна воля, която по силата на естеството си се противопоставя на самия Бог. Всяко усилие за лекуване на стерилитета би трябвало да остави място за смирено приемане на евентуалния неуспех.

19) Началото на всеки човек като образ Божий произтича от човешката воля, но и от волята Божия. Съвременната технология, макар и да е голямо Божие благословение към човека когато се използва със съзнание и почит, паралелно с това дава на човека възможност да се противопостави на волята Божия, така както е изразена в Неговите природни закони. И там където Бог иска, човекът може да предотврати, а там където Бог отхвърля, човекът да упорства.

20) Всеки човек, който се ражда не идва на този свят, за да украси живота на родителите си, нито за да увеличи имуществото им в този живот, нито за да бъде биологична и психологична тяхна проекция, но принадлежи на Бога за вечния живот. Детето е дар на Божията любов и доверие към родителите. Човекът идва първо за радост Божия, за да изрази Неговата всеобща безрезервна любов, след това, за да живее той самият в истината и най-малко, за да удовлетвори личните или обществени нагласи на родителите си.

21) По тези причини, зачатието на всеки човек трябва да е потвърден израз на божествената воля, а не изключителен резултат на човешки избор и решение. С други думи трябва да е плод на смирено и свободно подчинение на волята на родителите на волята Божия. Най-великия дар на Бога към човека е самостоятелността, а най-голямата заплаха за него е човешката воля.

V. Свещеността на човешкото начало

22) Начинът, по който започва животът е свещен. Точното начало на живота в рамката на физиологията е извън човешкото усещане. Фактът се извършва “на скрито”, свързва се с най-силния израз на любовта на съпрузите и удостоява по най-добрия начин човешкото тяло. Възпроизводителната функция е и сексуална, тя е единственото нерефлекторно, а самостойно негово действие, тя е изключително психотелесно действие и за своето осъществяване неотменно изисква и другия пол.

23) Съвременната ни технология вече въвежда в логиката на съпружеството съвъкупление без възпроизводство и възпроизводство без съвъкупление. Динамизмът на технологичното присъствие изважда началото на живота от топлината и тъмнината на майчиното тяло в студенината на експерименталния инструмент и прозрачността на епруветката, от неизвестния миг в точното познание на свещеното начало, от незаменимостта на съпружеското присъствие на родителите в тяхното отсъствие и заменянето им с медицинско лице. В свещения миг на човешкото начало двамата родители не са заедно, нито дори присъстват, детето се “произвежда” от лекарите и медицинския персонал, а не се зачева от родителите. Още повече, то може да няма генетичен материал от “родителите”, между които може да застане и трети – “донорът”.

24) Предизвиканото изваждане на спермата става по неестествени и обикновено – нравствено неприемливи начини. То е оргазъм извън рамките на физиологичното съвъкупление, което така или иначе нарушава светостта на факта. Разбира се, когато целта е придобиването на наследник, загубването на сперма не може да се счита за греховно действие, стига да се извършва по начини, които принципно не са недостойни за човека. При всички случаи по този въпрос са необходими особена чувствителност и внимание.

VІ. Статут и природа на ембриона

25) Ембрионът има човешко начало и перспектива. Клетките му, генетичният му материал, морфологията и физиологията му са изцяло човешки. И способността му да се развие в един цялостен човек и в нищо друго, доказва човешката му битийност.

Една оплодена яйцеклетка не може повече да се оплоди повторно с друг сперматозоид. Характерността на новия човешки живот е определена безвъзвратно, оплождането е окончателно и невъзвратимо.

26) Сперматозоидът е от бащата, а яйцеклетката – от майката. В противоположност, ембрионът веднага след оплождането й придобива собствена идентичност. Той принадлежи на родителите си като отговорност и задължение за обгрижването му – тъй като те са го искали и създали – но е независим като право да завърши развитието си, настоящо обстоятелство на изява на неговата воля.

27) Зиготата (първата клетка, която се развива от оплодената от сперматозоида яйцеклетка), ембрионът през първите дни, имплантираният ембрион, принципно всеки един ембрион или конкретно този през деветте месеца, новороденото бебе, малкото дете, младежът, зрелият индивид, възрастният, човекът през всичките стадии на развитието си има една и съща напълно човешка идентичност. От мига на зачатието ембрионът не е просто оплодена яйцеклетка, той е цялостен човек според идентичността и постоянното си усъвършенстване във фенотипния си израз и структура.

VІІ. Духовното състояние на ембриона

28) Всичко гореизложено води до заключението, че началото на биологичния живот при човека е тъждествено на едно изключителено и неповторимо в значението си събитие – раждането на една нова душа. Във всеки ембрион, заедно с клетъчното умножаване, характеризиращо уголемяването на тялото му, заедно с наследственото предаване на характеристиките, формиращи индивидуалността му, се извършва раждането и развитието на душата му. Със душата си, той ще премине от човешката обвивка в одеждата на божествеността, от времето – във вечността, от тленността – в нетлението, от естественото подобие на родителите си – в духовното подобие на Бога. В човешкия ембрион смирено се изобразява Бог.

29) Както завършването на телесната цялост на човека изисква многомесечна биологична подготовка – бременността, по аналогичен начин и постепенното изразяване на душата му е продължително. То започва със зачатието, за да завърши целостта си след това. Колкото повече напредва биологичното завършване на цялостта на човека, толкова повече нараства и степента на изразяване на функциите на душата. Според св. Григорий Богослов колкото тялото нараства и се усъвършенства, толкова повече се излива мъдростта, благоразумието и добродетелта на душата (“Догматика”, “За душата”, PG 37: 453-454).

30) Събитието при срещата на Пресвета Богородица и Елисавет, потрепването на ембриона Предтеча (Лука. 1:41) в познаване на ембриона Иисус, препраща не само към биологичната подвижност, но и към духовния израз на душата при ембриона.

31) Аналогични сведения в текстовете на Ветхия Завет говорят за значителни духовни събития, случили се на велики мъже (Давид, Исаия, Иеремия) “в утробите на техните майки”, показвайки така, че ембрионалното състояние е фаза на човешкия живот, през която благодатта Божия действа върху човека.

А и апостол Павел в посланието си към Галатяни твърди, че призоваването му към апостолско служение се отнася към времето на бременността на майка му: “А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си” (Гал. 1:15).

Бог призовава, освещава, определя, нарича пророци и апостоли още от ембрионалната им възраст.

32) Събитието на зачатието се счита за велико, особено благословено и свещено. По тази причина и Църквата възпоменава и празнува зачатията на лицата на божественото домостроителство. Като начало, неизказаното тайнство на зачатието на Господа в деня на Благовещението на Пресвета Богородица – на 25 март, след това зачатието на Пресвета Богородица – на 9 декември, и накрая, зачатието на Честния Предтеча – на 23 септември.

VІІІ. Моралните права на ембриона

33) От факта, че ембрионът е човек и индивидуалност в развитие, зависим живот, възникнал от волята на трима и неспособен да се поддържа и съхранява от самосебе си, със сигурност възникват и неговите права.

34) Първото е правото на човешка идентичност. Ембрионът има нравствено неотемлимо право да изявява собствената си идентичност и да развива личността си. Вместо ние да решаваме какво е и кому е, трябва да му дадем възможността да ни го открие той самият, да докаже че е човек и да изяви физическите и душевни белези, които го отличават и различават от всички останали хора. Това право трябва да се защитава и от науката, и от обществото.

35) Второто право е правото на живот. Естественото развитие на ембриона е това на всеки човек. Правото да живее трябва да му го признаваме, да го защитаваме и да го отстояваме. Ембрионът трябва да стигне до собственото му състояние на автономен живот с най-добрите възможни условия. Но и целта на съществуването му трябва да бъде само човешкият живот и никога експеримента (експериментални ембриони), наличие в остатъчно количество (излишни ембриони) или оставането в условия на замразяване (замразени ембриони). Фактът, че за хиляди ембриони топлото майчино място на развитие е заменено от ледената среда на инсталация за дълбоко замразяване и възможността за живот – от перспективата на експеримента и смъртта, е унижение на човешкото достойнство и крещящо погазване на правото в живота.

36) Третото право е правото на вечност. Ембрионът има перспективата на безсмъртието, предопределено е от мига на зачатието му да премине във вечния живот. Това право изразява правото на Бога да повтори Своя образ в човека.

ІХ. Проблемите на извънтелесното оплождане

37) От всичко казано досега ясно се вижда, че съвременните техники на извънтелесно оплождане съдържат такива нравствени и духовни параметри, които налагат на Църквата да проявява спрямо тях резервираност, основана на следните четири констатации:

    а) Зачатието на човека, осъществено със съвременните техники е асексуално, в смисъл, че е лишено от свещеността, защитеността и сигурността на съпружеското съвъкупление. Човекът вече не се ражда физиологично, а се “произвежда” изкуствено.
    б) В противоположност на ембрионите и спермата, яйцеклетките много трудно се замразяват. Затова и обичайните практики използват масово предизвиканото изваждане на яйцеклетки, оплождането на които води до проблема на остатъчното количество и замразените ембриони.
    в) Фактът, че оплождането става извън майчиното тяло и при отсъствие на родителите създава неограничен избор на неестествени и нравствено съмнителни оплождания със всичките тясно свързани с тях проблеми, които ги следват.
    г) Извънтелесното зачатие дава огромни възможности за предвнедрителна генетична обработка и вмешателства в човешката природа с неочаквани и непредвидими последствия.

38) Асексуалното зачатие лишава мига на психотелесното начало на човека от атмосферата на силната съпружеска любов и цялостното им психотелесно сливане. Законът Божий определя всеки човек да се ражда от любовен взрив, а не само от механично сливане на генетични клетки (гамети). Фактът, че човекът има “подарено от Бога битие” не се хармонизира по никакъв начин с претенцията му, той самият да определи начина на началото на своето съществуване, да откъсне сътворението на екзистенцията си от любовната връзка на родителите и да я програмира в медицински лаборатории със свои лични предпочитания и определения.

39) Пряко последствие на извънтелесното зачатие е създаването на остатъчно количество “излишни ембриони”. Църквата отхвърля това понятие, защото не може да приеме, че съществуват излишни хора, съдбата на които да се определя от някои трети. Всеки човек и следователно всеки ембрион има изключителността на личността си, свещеността на неповторимия образ Божий и необходимостта от общуването на другите с него.

40) Неправилно наречените “излишни ембриони” се съхраняват в инсталации за дълбоко замразяване, било за бъдеща употреба, било за донорство на други “родители”, било за извършване на експерименти върху тях, било за да се манипулират в лаборатории за създаване на органи за нуждите на органното и тъканно присаждане, било накрая, за да се унищожат. Нито една от тези практики със сигурност няма да получи благословението на Църквата. Също така ембрионите, отделени от естествената бременност, остават за Православната антропология и богословие онеправдани. Всеки ембрион е образ Божий, на когото трябва да се даде и възможността за Негово уподобяване.

41) Замразяването на ембрионите се свързва и с други неразрешими проблеми. Например, колко е позволеното време за съхраняване на ембриони в замразено състояние и какво ще стане в случай, че заради развод, смърт, или по някаква друга причина, родителите не ги потърсят отново? По-добре ли е те да се унищожат или е по-добре да се дарят на друга семейна двойка? И кой е упълномощен да избере от двете злини по-малката?

42) Извънтелесното зачатие съдържа и нововъзникнали възможности с неопределими нравствени и обществени последствия. С него за пръв път се явиха на авансцената идеите за даряване на сперма и яйцеклетка, както и прибягването във възпроизводителните постижения към трета жена като практически възможности. Нещо такова може да доведе до феномена на отслабване или дори и на отхвърляне на връзката родители – дете, или на неравносилието на връзката на двамата родители с детето, тъй като единият от родителите е естествен родител, а другият заема мястото на баща или на майка, до вмъкването на “майката-носител” в свещената връзка на генетичните родители с детето, до създаването на братя и сестри, непознаващи се помежду си, до опасността от създаване на кръвосмесителни връзки поради анонимността на донорите и т.н. Всеки вид хетерологично оплождане, (извършено със сперма, яйцеклетка или ембрион от донор – трето лице за семейството б. прев.), всъщност предизвиква принизяване на смисъла на бащинството и майчинството, и тъй като се вмъква трето лице в свещения ход на човешкото възпроизводство, а следователно в тайнството на брака, Църквата не би трябвало да го възприема.

43) Случай, при който само единият от съпрузите участва биологично в раждането на детето е подобен на този с осиновяването, но с тази разлика, че единият от родителите е естествен родител, а другият заема мястото на баща или майка. В противоположност, случай на донорство на ембрион се явява подобен на този при класическото осиновяване.

44) В случаите, когато, за да се увеличат шансовете за успех, се извършва пренасяне на по-голямо количество ембриони често се явява фактът на множествената бременност. Прилаганото в тези случаи “намаляване на числото ембриони” за осигуряване на успешна бременност, всъщност представлява унищожаване на живи ембриони, което Църквата по никакъв начин не би могла да приеме.

45) Хетерологичното оплождане понякога се паралелизира с прелюбодеянието, обаче се различава от него по това, че не предпоставя извънсъпружеска любовна връзка, която е главната причина за характеризирането на прелюбодеянието като грях и нравствено отклонение. По тази причина Църквата би трябвало да запази своята резервираност към хетерологичното оплождане, но и да избягва упрекването му като прелюбодеяние.

46) Възможността за бременност от носеща или заместваща майка¹ може да има своята положителна страна, доколкото с любов служи на бременността, но тъй като развитата връзка с ембриона през бременността е същностна и неотделима част не само на майчинството, а и на ембрионалното развитие, от една страна продължителната връзка на майката-носител и детето онеправдава генетичните родители, а от друга прекъсването й онеправдава и майката-носител, а във всички случаи се онеправдава детето. По тази причина, а и главно защото така се разстройва семейната сплотеност, Църквата е затруднена да приеме такова отклонение от естествения процес.

47) Извънтелесното зачатие дава възможност за детеродие и на безбрачната майка, но този факт трябва да се отхвърли, защото, и предполага раждане извън брака, и предвижда развитие на детето без баща. В същата логична категория биха могли да се поставят и случаите на оплождане със сперма на починал съпруг или на забременяване със замразен ембрион след смъртта на съпруга.

48) Същото важи и за детеродието при майките в напреднала възраст. Зачатие от такъв тип се съсредоточава в себелюбивото желание на майката да има дете, обаче предпоставките за обгрижване на развитието му са ограничени от самата природа. Това дете несъмнено ще донесе радостта от раждането си на своите родители, но самото то ще има много ограничена възможност да се наслади на техните естествените грижи, и може би никаква по време на младежкия му разцвет. Самите природни закони ограничават параметрите на развитие на един човек. Детеродието при майките в напреднала възраст е късогледо, егоистично желание и онеправдава новороденото дете.

49) Изкуственото оплождане дава възможност за детеродие и при хомосексуални двойки. Църквата ще трябва по всякакъв начин да се противопоставя на това, защото то е не само просто природна аномалия, а и нравствено извращение със сигурни разрушителни последствия за детето и непредвидими такива за обществото.

50) С приложението на извънтелесното оплождане се свързва и предвнедрителния контрол. Когато предвнедрителният контрол е съпроводен с терапевтична или профилактична процедура той съответства на класическото медицинско разбиране. Обаче в тези случаи, които понастоящем са рядко срещани, но не са отделени от всички останали последствия на извънтелесното оплождане, когато изследванията са положителни, тоест, диагностицирани са генетични патологии, почти винаги се предприема прекъсване на бременността.

Още повече, че този контрол би могъл да доведе до избирането на някои характеристики на детето (например пол, цвят на косите или очите и т.н.), или дори и до унищожаването на ембриони с нежелани характеристики и следователно обслужва едно неприемливо разбиране на живота като целенасочено генетично сортиране. По тези причини, макар че предвнедрителният контрол е съвременен диагностичен метод, който е многообещаващ, Църквата трябва да запази своята ясна резервираност към него.

51) Възпроизводството чрез клониране отхвърля физиологичното зачатие, всъщност то пренебрегва мъжкия пол, тъй като отхвърля участието и ролята му в човешкото възпроизводство, а накърнява и участието на майката, понеже не се внася частта на нейния генетичен материал. Клонирането разтърсва равновесието на половете, по предпоставка нарушава светостта на личността и е повече оскърбление отколкото постижение на човека².

52) Микрооплождането е метод, подобряващ резултатите на технологичната намеса във възпроизводството, но ограничаващ още повече ролята на физиологичния избор, който много пъти действа профилактично, понеже оплождането на яйцеклетката не става в среда на сперма с много сперматозоиди, а с един предварително избран сперматозоид.

Поради факта, че в настоящето сме безсилни предварително да диагностицираме случайните генетични аномалии в сперматозоидите, техният избор се извършва само по биологични критерии и има за резултат заменянето на природата с евтино създаване на генетично патологични ембриони, нещо, което вече е причина за нравствена резервираност към микрооплождането.

53) Всички тези практики, дори и не винаги с ясно изразен характер на целенасочено евгенично сортиране на човечеството, са такива в своите разбирания. Те не успяват да предотвратят появата на увреждането, а обикновено унищожават човека с увреждане. Доколкото страданието не се отделя от страдащия, единственият начин за преодоляването му се явява смъртта на страдащия в по-слабата, свещена и чувствителна фаза и израз на живота му. Унищожаването на патологичния ембрион се представя като прилагано “лечение”.

54) Изваждането на сливането на гаметите³, тоест на зачатието, извън майчиното тяло, открива огромни възможности за генетични манипулации, които могат да променят непоправимо човешкия вид и на биологична основа и като обществен израз, и които са в опасна степен неконтролируеми. Комбинацията от слабото налагане на контролиращи механизми с големите възможности за генетични манипулации може да приеме унищожителен характер за човечеството.

Х. Ролята на технологията

55) Без съмнение съвременната технология има неизмерим принос в изследването на човешкото здраве и обещава още повече в тази насока. Този факт е особено Божие благословение за нашата епоха. Въпреки това, неразчетената й употреба заплашва човека с лишаване от святост и крие в себе си опасността от неговото разглеждане като машина с резервни части и допълнителни “подобрения”.

56) Ако човек не внимава, не само ще ръководи, но и ще се ръководи от технологията. Той се очарова от нейните постижения, но и се поробва от тях. В името на свободата на научния и технологичен прогрес, той може да премахне собствената си свобода.

57) В мярката, в която използването на технологията и човешката намеса не само не нарушава свещения факт на човешкото оплождане, но напротив, го подпомага, то това е не само разрешено, а прекрасно и желано. Когато обаче се налага над естествения избор, разстройва семейния ред и сплотеност, нарушава хармонията на духовния и естествения закон и се опитва да замести Бога, технологичният прогрес не е постижение. Постижение е не само гениалното откриване на една нова революционна техника в практически огромните предели на генетичния механизъм, но и резултатното преодоляване на множеството проблеми (генетични, психологични, обществени, нравствени, икономически, правни и т.н.), които предизвиква неразумното й използване, особено в областта на изкуственото оплождане.

58) Църквата не се страхува от промяната нито се противопоставя на новаторството и откритията, но тя по всякакъв начин отхвърля както неуважението към творението и човешката личност, така и оскверняването на светостта на семейството. Оплождането е свещена стъпка на живота, навлизането в която изисква почит и страх Божий.

ХІ. Икономически интереси с психологични последици

59) Новите техники на технологично подпомагане на възпроизводството често фалшифицират чистото желание на родителите да има свое дете с неконтролируемите икономически интереси на лекари, клиники и институти (например: високата цена на гонадотропните⁴ средства е възможната главна причина, поради която вземането на яйцеклетка вместо да става по естествения цикъл се предпочита предизвиканото й отделяне чрез приемането на скъпи хормонални субстанции). По тази причина, добре би било прибягването до тези техники да не става принудително или под влияние на психологичен натиск, произхождащ от лица с вероятни съответни интереси.

60) Освен това, навлизането на идеята за донорството в практиката на пазарните механизми, който вече е толкова лесен и всъщност неконтролируем, носи опасността от дегенериране на свещеността на човешкото възпроизводство в икономическа обмяна, и на любовта – в търговски договор.

61) Методите на асистираната репродукция се приложиха без естествено да можехме предварително да знаем настъпващите от тях психологични проблеми на така заченатите ембриони. Взе се предвид само желанието и нуждата на родителите, а не и на възможния отрицателен отзвук в душевността на децата. Това е пренебрегване на достойнството на ембрионалния живот. Сирачетата, осиновените деца, децата на разведените родители обикновено проявяват проблеми при приспособяването и при психологичното равновесие и хармония. Вероятността разнообразните приложения на извънтелесното зачатие, главно когато съдържат параметри на хетерологична процедура или донорство, да създадат човек със сродни или вродени психични смущения е друг неблагоприятен фактор за безрезервното приемане на извънтелесното зачатие.

62) Един пряко породен въпрос е, какво психологично влияние може да има фактът, че с развитието на генетичните технологии децата вече ще могат да узнават метода на своето зачатие и дали в него се включва и даряване на сперма или яйцеклетка? Вероятността едно такова дете да се сблъска с тежка криза на идентичността и в нейна проекция – на социализацията си е особено сериозна, главно в случаите когато разбере, че не е носител на генетичните характеристики на родителите си, или научи, че степента на сродство с двамата му родители е различна, или че има две, или дори три възможни майки и много други подобни. Проблеми от такъв вид придобиват особена сила в случай, че настъпи разкъсване на семейното единство и предизвикват висящи въпроси от правно естество.

63) Съответващи проблеми от психологичен характер могат да се проявят и при родителите, особено в случаите на хетерологично оплождане, например – на отхвърлени родителски права и връзки, или при неуспех на методите на изкуствено възпроизвеждане – и на внезапното угасване на най-съкровените им надежди и очаквания.

ХІІ. Законова рамка

64) Обобщено казано, съвременната правна мисъл цели да приложи уравновесяване на международно гарантираните лични човешки права с общоприетите власти във всяка една страна. Напоследък в нашата родина (Гърция – б. прев.) бе гласуван един закон (№ 3089/2002 год.) за “медицинското подпомагане на човешкото възпроизвеждане” и втори такъв, устройващ в подробности (работата на Центрове за технологично подпомагане на възпроизводството, Банки за съхраняване на гамети и ембриони и т.н.). Духът на първия закон, който всъщност се ангажира и се нарича от вдъхновителите си като “най-прогресивният” в Европа, систематично и упорито отбягва да нарече ембриона с неговото име, а вместо това предпочита понятия като “генетичен материал” и “оплодена яйцеклекта”, които очевидно са неясни, неточни, оскърбителни и неправилни. Този Закон с нищо не допринесе за правата и интересите на детето и прие хетерологичното оплождане в разнообразните му форми. Този Закон възприе детеродието на безбрачните жени, на безбрачно съжителстващите, както и това със сперма на починал съпруг и въведе практиката на “допълнителното майчинство”. Този Закон разреши ескпериментирането с човешки ембриони, и въпреки обществено изразените резерви и възражения на Църквата, всъщност пренебрегна институцията на брака, отслаби семейната връзка и промени характера на семейната етика.

65) Понеже в технологично подпомогнатото възпроизвеждане основният извор на сблъсъка на интереси се намира между родители и ембриони, а ембрионите не могат да отстояват правата си или да изразят волята си, възможността от узаконяване на беззакония е такава, че налага на Църквата въздържание и резервираност.

66) Същевременно, невъзможността от правна гледна точка точно да се предвиди наследствения status и биологичната перспектива на ембрионите в случай на смърт на родителите преди имплантирането им, или трудното определяне на упълномощаването с родителски права над замразените ембриони в случай на развод, са показатели за комплицираността и трудността на предизвиканите проблеми, които накрая се разрешават само с унищожаването на ембрионите, нещо което естествено е неприемливо за Църквата.

67) Абсолютно е необходимо поставянето на конкретна законодателна рамка, улесняваща и закриляща приложението на основните форми на изкуственото оплождане, но на основата на принципите на биоетиката и деонтологията. По този въпрос позицията на Църквата е своевременна и съществена. Ето защо, нейният вече подготвен текст на конкретни законодателни постановления и предложения трябва при всеки удобен случай да се популяризира и отстоява, при положение, че предложенията й не са теоретични и извънпрактични постановки, а се прилагат, частично или цялостно, в почти всички европейски държави.

ХІІІ. Духовна позиция

68) Църквата приема и болката, и болестта, и уврежданията в рамката на праотеческото човешко грехопадение. Същевременно обаче тя уважава медицината. Като благославя всяко нравствено приемливо медицинско усилие за тяхното преодоляване, окончателния резултат на всеки конкретен случай тя поверява на любовта Божия към всеки един човек. В резюме мнението й по въпроса се намира в 38-а глава на книгата Премъдрост на Иисуса син Сирахов: “Синко, в болестта си не пренебрегвай (лекарите и лекарствата), а се моли Господу, и Той ще те изцели” (стих 9)⁵. Всичко ще се преодолее с търпение, смирение и вяра. Църквата не разграничава изпитанията от Божията любов, а ги разглежда като причини на спасението, като възможности за освещаване.

69) Въпросите на биоетиката и следователно на технологично подпомогнатото възпроизвеждане, не се приключват от Църквата с готова анатема, а всъщност тя ги оставя отворени, като същеременно посочва и очертава нравственото им разглеждане. Това което Църквата предлага не е всеобхватно налагане на волята Божия, а възможността всеки един от нас сам да Го познае в живота си.

70) Църквата разглежда раждането на всеки човек поставено в рамката на тайнството на брака. Затова според нейните разбирания мистерията на човешкото начало се извършва в атмосферата на моногамност, взаимна любов и благословение, в тайнството на брачното съвъкупление, на сливането в “една плът” (Еф. 5:31). Зачатието, извършено в лаборатория извън самото майчино тяло и с действие различно от съпружеското съвъкупление при всички случаи губи благодатния си характер.

ХІV. Предложенията на Църквата

71) Увенчаването на човека не се извършва само с детеродието, а и без него. Църквата благославя детеродието, същеременно обаче разглежда и брака без деца като цялостен. Биологичната стерилност може да стане причина на богата духовна плодовитост за съпрузите, ако със смирение приемат волята Божия в живота си. И напротив, когато желанието да имат деца стане непреклонна воля, се проявява духовна незрялост.

72) Още повече, Църквата би трябвало да упражнява своето влияние така, че погрешните обществени разбирания за стерилността да се преодолеят и безочливия натиск на социалната среда върху бездетните семейства да се ограни в максимално възможна степен. Главното обаче е, самите съпрузи, сблъскали се с този проблем, да разберат, че една недостатъчност в един дял на живота, колкото и жизнено важен да е той, обикновено се съпровожда от богати възможности в други, които очакват своето изпълнение. Нашето щастие и реализация не се изпълняват с насилие над природата или с непреклонността на волята ни, а с реализиране на възможностите ни.

73) Проблемът на безплодието на някои съпрузи би могъл да се преодолее с най-прекрасното му решение – осиновяването. Църквата би трябвало по всякакъв начин да предлага заздравяването, развиването и улесняването на института на осиновяването. По този начин се лекуват и съществуващите драми, и се ограничава опасността от неуспешна бременност, и се подчинява човешката воля на логиката на любовта.

74) Една идея, нуждаеща се от по-нататъшно развитие, би могла да бъде, в случаите на генетична неспособност на съпрузите, вместо осиновяване, да се предложи осиновяване и бременност с “излишните ембриони”, с неизвестен на родителите произход. По този начин, и някои ембриони ще се спасят, и майката ще изживее връзката на бременността с детето, а и детето, което ще се роди, ще има чувството, че е повече родствено към родителите си и по-малко плод на осиновяване. Възможността за проблем тук възниква от обърканата боилогична идентичност на детето, нещо, което не важи в случаите на класическо осиновяване.

ХV. Пастирски насоки

75) Понеже по въпросите на съвременната асистирана репродукция повечето вярващи, а и изповедници, пренебрегват много съществени подробности, то е необходимо задълбочено осведомяване на всички нива. Познаването на начините, с които се осъществява технологично подпомогнатото детеродие, както и основните позиции на Църквата спрямо него, улеснява значително отговорното направляване на интересуващите се по тези въпроси.

76) Църквата принципно не може да поддържа прибягването към технологично подпомогнатото възпроизвеждане за преодоляването на проблема с бездетието. Нито отново да допусне ролята й да бъде тази на произнасящата присъди. Тя може да помогне за преодоляването на проблема, доколкото той вече е реалност, създадена независимо от нейната воля и желание, със сигурност не на основата на педантичната каноничност, а на духовното снизхождение. Съгласно това, когато от нея се изисква, тя трябва свободно и ясно да даде благоразумната си позиция по проблема.

77) С цялата тази даденост и с факта, че днешните родители се намират под усилен натиск пред голямото предизвикателство, а са с ограничена устойчивост, крепкост на вярата и вътрешни сили, Църквата би могла да следва следните стъпки в своята пастирска дейност към вярващите:

    а) Да направи видимо и действено своето разбиране и обич. Словото й да е пълно с дух и с истина, но и със съчувствие и човеколюбие.
   б) Да обясни огромното значение, което има във всички тези въпроси, нуждата да се съхрани светостта на брака, тоест, да съществува пространство за действие на Божията благодат. Обикновено изпитанията и лишенията са изключителни възможности за уверяването ни в Божието присъствие в нашия живот.
    в) Да осведомява какво точно съдържат въпросните методи и да локалириза белезите, показващи нравствените и духовни проблеми, обичайно създавани от тях.
   г) Да заяви ясно, че поради всичко това (нефизиологично асексуално зачатие, “излишни ембриони”, вероятни отклонения, възможности за предвнедрителни генетични манипулации и изменения и т.н.), Църквата се затруднява да благослови тази практика и да приеме пътища, чужди на нейния дух.
   д) В случаите, когато детеродието разклаща естествения семеен ред, (безбрачни майки, оплождане със сперма на починал съпруг, детеродие при майки в напреднала възраст, хетерологично оплождане, даряване на матка на “майка-носител” и т.н.), нека вече да стане ясно, че нищо такова няма да получи съгласието на Църквата.
   е) Ако става дума за родители, по различни и особени причини, неспособни да се откажат от това решение, нека горещо им се препоръчва идеята за осиновяване, ако и това не е постижимо, нека бъде прието по снизхождение оплождането да се извърши по изкуствени начини, които обаче не създават остатъчно количество “излишни ембриони”, нито включват какъвто и да е вид донорство, нито оставят възможност за унищожаване на ембриони. Така например, Църквата би могла да приеме по снизхождение хомологичното5 осеменяване на семейната двойка, считана за неделима единица, която боледува, при дадеността, че и двамата съпрузи са съгласни, и че цялата процедура ще се простира в духа на всичко гореизложено. Църквата би могла също така да приеме асистираната репродукция, но с гамети само от родителите, имплантиране единствено в матката на майката, и оплождане само на толкова ембриони, колкото и ще се имплантират.

78) Духовниците ще трябва със смирение и с вяра да предадат нуждата, вярващите да се обърнат към по-естествени и духовни начини на живот. Вече е факт, че начинът на живот, напрежението и безпокойството, разрушаването на доверието между хората и други сходни фактори се считат отговорни за това, че безплодието е достигнало до опасно високи нива.

Църквата предлага едно несветско разбиране за живота, което оздравява простотата, мирът, умереността, взаймното доверие на съпрузите, прибягването до медицинска помощ, но същевременно и предаването на нашия живот в Божиите ръце.

79) Литургичната и личната молитва, дейното и здравомъдро участие в тайнствата на Църквата, развиване на любовта, прибягването до застъпничеството на светиите, благоразумните обещания и обети, смирените поклони и т.н., са доказаните лекарства от практиката на Църквата, които трябва да се върнат в живота на вярващите.

80) Когато Църквата изисква от семействата да избягват някои изкуствени техники, увеличаващи надеждите за детеродие, тя ще трябва същевременно и да вдъхва и разпалва доверие във волята Божия, и да въвежда вярващите в логиката и опита на молитвата и на “знамението”.

81) Църквата посочва пътя на истината, но и пастирски лекува грехопаденията на своите чеда, когато по различни причини, от една страна те не са успели да приложат нейното учение, но от друга искрено се разкайват за това.

82) Още повече, Църквата разглежда цялостния въпрос за човешкото възпроизводство в една по-широка визия. Така, дори и придобиването на деца от самосебе си да е дар Божий и благословение, в него интересът на родителите трябва да се фокусира в един най-съществен факт. Паралелно със собственото им усъвършенстване според Христа – в доброто възпитание и според Христа напредъка и развитието на децата им, така че да могат един ден да кажат: “ето мен и децата, които Бог ми даде”.

Документ, приет на заседание на Свещения Синод на Еладската православна църква по предложение на Специалната синодална комисията по биоетика на 11 януари 2006 г.

Бележки

¹ Жената, която е бременна с ембриона когато майката има проблеми със бременноста. Когато яйцеклетката произлиза от майката в случая имаме “носеща майка” или “майка-носител”, а ако заедно с матката тя е дарила и яйцеклетка, говорим за “заместваща майка” или “майка-заместител”.

² По въпроса за “човешкото възпроизвеждане чрез клониране”, Свещеният Синод на Еладската православна църква има свое послание от 6-и октомври 2004 год. до Министър-председателя на Р. Гърция г-н Константин Караманлис с резюмирано изложение на своята позиция и отправен апел от името на Църквата за категорична забрана на съответните експерименти (б. прев.). 

³ Генетичните клетки, сперматозоидът за мъжа и яйцеклетката за жената.

⁴ Хормони, регулиращи развитието и функционирането на възпроизводителните органи (б. прев.).

⁵ По превода на 70-те (б. прев.).5 Единствено със сперма на съпруга и яйцеклетка на съпругата (б. прев.).

Превод от гръцки: Владимир Петров