За Кръста Господен

Като човек, приел православния светоглед, общуването с последователи на протестанството винаги е интригуващо за мен, тъй като ми позволява да видя друга гледна точка и не само да възразя, но и да се съглася с някои от протестантските визии за съвременния духовен живот. Изненадвам се обаче, че все още има евангелски общности, които са твърде сдържани по отношение на почитта към кръстния знак, и избягват, дори отказват да се прекръстват…

 Макар и Мартин Лутер да не отхвърля свещения жест на прекръстването, протестантската предпазливост относно кръстната почит има своите корени още от предреформаторско време, когато английският богослов Джон Уиклиф отбелязва, че чрез почитането на кръста християните рискуват да станат подвластни на някаква форма на идолопоклонство. „Кръстът е изгнил стълб, който е достоен за почитане колкото едно дърво в гората – дори по-малко, тъй като дървото поне е живо”, казва анлгийският теолог. Парадоксалното обаче е, че столетия преди Уиклиф едни от най-емблематичните християнски писатели говорят за Кръста като за дървения стълб, който е по-жив и от най-сочнозеленото дърво. Сред тези християнски учители е и убедителният защитник срещу иконоборческото движение свети Йоан Дамаскин, който пише: „Когато почитаме светия Кръст, въздаваме поклон не на веществото, а на образа, символизиращ Христа… Ако възжелаваме дома, дрехите и ложето на обичаните ни хора, колко по-скъпо ни е всичко, което принадлежи на нашия Спасител?… Всеки път, щом Кръстът се появи, явява се и Христос… ”

Няма никакво съмнение, че думите на свети Йоан Дамаскин имат своите основания в Евангелието. Самият свети апостол Павел има едно нещо, с което да се похвали (Гал. 6:14), и това е Кръстът. Същият този знак, чрез който Бог уби враждата (Eф. 2:16). Тогава кои аргументи биха могли да ни убедят да игнорираме кръстния знак?!…

Преданието свързва кръстния знак и с историите за знамения. Освен за кръста, явил се пред погледа на свети император Константин, нека си припомним за свидетелството на свети Кирил Йерусалимски, който на 7 май 351 г., заедно с голямо множество, вижда сияещ кръст в небето над Йерусалим, и по-точно над Голгота до Елеонската планина.

Римокатолическите християни също имат своите любопитни истории. И до днес на централния площад в немския град Трир се извисява 5-метров кръст. За него местните жители разказват една стара легенда, която отпраща към 958 година, по това време духовен пастир на града бил архиепископ Хейнрих. Един ден при него дошъл старец, който се славел с дарбата да вижда бъдещето, той разказал пред духовника странния сън, който му се бил присънил. В съня си той видял, голям човек, сякаш великан, който застанал на хълма над града и разял реката от коритото й, така че тя наводнила целия Трир. Старецът изтълкувал съня си като предстоящо нашествие на вражески племена. Нито архиепископът, нито пък жителите на града, не обърнали особено внимание на съня на стареца. В същия ден хората, които били на градския площад, забелязали как сякаш от небитието се скупчили буреносни черни облаци, предвиждащи голямо бедствие. Събралата се на площада тълпа се изплашила, много от хората се прекръстили. И тогава легендата разказва, че вместо сняг, дъжд или градушка, от небето внезапно завалял дъжд от кръстчета, които падали по дрехите на възрастни и деца, но тези кръстчета били от особено естество, защото мигом изчезвали. Хората били шокирани, чували се възгласи: „Чудо, чудо!”. След знамението на кръстния дъжд, жителите на Трир приели насериозно предупреждението на стареца, че са заплашени от нападение. Мобилизирали се в отбрана и скоро посрещнали наближаващи вражески набези.

Друго свидетелство е споменато в дневника на немския художник Албрехт Дюрер. Той записва как през 1503 г. в Нюрнберг много хора били уцелени от падащи от небето кръстчета, като най-много сред уцелените били децата. Дюрер описва как сред „улучените“ била една млада прислужница, която започнала да плаче и да крещи истерично, защото възприела това като знамение за скорошна смърт. Околните обаче я успокоили, че това всъщност е хубав знак…

И така, в предхристиянски времена хората са виждали в кръста единствено ужасяващия уред за мъчение, „изобретението на жестокостта, което е израз на насилието на по-силния“, както го определя римският философ Сенека в свое писмо. Днес пък някои виждат в кръста единствено естетски мотив от поп арта, за други (например маговете) той е ценен „реквизит“ за повече убедителност. За по-голямата част от християните обаче кръстът винаги ще е печатът на вечността, от който, както казва свети Августин, никога няма да се срамуваме…