Една важна книга за молитвата

Молитвата и животът трябва да бъдат едно цяло. Няма време да говоря за това дълго, но бих искал да кажа следното: станете сутрин, застанете пред Бога и кажете: „Господи, благослови ме и благослови днешния начеващ ден”, а после се отнесете към този ден като към дар Божи и възприемайте себе си като Божи посланик в онова неизвестно, което представлява сам по себе си започващият ден.

Издателство: Омофор
Превод от руски: Венета Дякова
Редактор: Илиана Петрова
2005 г., първо издание

Книгата е сборник, който акцентира върху връзката между активния живот в света и индивидуалното молитвено общение с Бога. Предлаганият превод е по руското издание „Школа молитвы” на издателството на фонда “Христианская жизнь”, Клин 2002 г., подготвено с благословията на Негово Светейшество Алексий II, Патриарх на Москова и на цяла Русия

Разбира се, книгата не изчерпва темата за молитвата, необятна като Бога, към Когото тя е обърната. Но този сборник може да стане настолна книга за цял живот на всеки читател. Словото на митрополит Антоний, основано на светоотеческите традиции в молитвената практика, изхождащо от дълбините на личния опит, е обърнато непосредствено към съвременния човек – мако запознат с традициите, рядко притежаващ собствен молитвен опит, но изпитващ духовен глад и потребност от молитвено общение с Бога.
Митрополит Антоний никога не пише предварително своите беседи и изказвания. Всичко издадено печатно първоначално се е родило като живо слово, насочено непосредствено към слушателя. Настоящият сборник обединява три книги на митрополит Антоний за молитвата

Митрополит Антоний Сурожки (19 юни 1914 – 4 август 2003 г.) е ръкоположен в йеромонашески сан през 1948 г. След това бъдещият архиерей е изпратен на пастирско служение във Великобритания; следва епископска хиротония (1957 г.); архиепископ на Руската православна църква за Великобритания и Ирландия (1962 г.). От 1963 г. е Патриаршески екзарх на Западна Европа, а от 1966 г. и митрополит към Московския патриархат. Митрополит Антоний е освободен от тази длъжност по собствено желание през 1974 г., за да се посвети изцяло на пастирска дейност. Участва в делегацията на Руската църква на Световния съвет на църквите в Ню Делхи през 1961 г. и в Женева през 1966 г.

Дълги години митрополит Антоний носи православното свидетелство за Христа на Запад, проповядвайки в различни църковни общини, университетски аудитории, радио и телевизия в много страни по света, без да прекъсва връзката си с Руската църква. От 1969 г., в продължение на десетилетия чете радиобеседи по руските предавания на Би Би Си. Неговите посещения по време на комунистическото управление в Русия се превръщат в радостно и обнадеждаващо събитие за руското православие. Заслугите му са отбелязани с почетна докторска степен от няколко богословски факултета. Абърдийнският университет му присъжда тази титла („почетен доктор на богословието”) „за проповедта на Словото Божие и за обновяването на духовния живот в страната”; Кеймбриджкият университет и Московската духовна академия – за съвкупността от неговите научно-богословски, пастирски и проповеднически трудове.

Молитвата и животът трябва да бъдат едно цяло. Няма време да говоря за това дълго, но бих искал да кажа следното: станете сутрин, застанете пред Бога и кажете: „Господи, благослови ме и благослови днешния начеващ ден”, а после се отнесете към този ден като към дар Божи и възприемайте себе си като Божи посланик в онова неизвестно, което представлява сам по себе си започващият ден. А това означава да приемете, колкото и да е трудно, че каквото и да се случи през този ден – нищо не е чуждо на Божията воля; всичко без изключение са обстоятелства, в които Господ е пожелал да ви постави, за да бъдете вие Неговото присъствие, Неговата любов, Неговото състрадание, Неговият творчески разум, Неговото мъжество… И всеки път, когато се сблъсквате с една или друга ситуация, вие сте този, когото Бог е поставил в нея, за да принесе християнско служение, да бъде частица от Тялото Христово и от делото Божие. Ако постъпвате така, лесно ще забележите, че всеки миг ви се налага да се обръщате към Бога и да казвате: „Господи, просвети ума ми, укрепи и направлявай волята ми, дай ми пламенно сърце, помогни ми!”. В други мигове пък ще кажете: „Господи, благодаря Ти!”. И ако сте разумни и умеете да благодарите, ще избегнете всички глупости, които се наричат тщеславие или гордост и се изразяват в самомнението, че сме извършили нещо свръх силите и възможностите си, нещо кой знае какво. А всъщност всичко е свършил Бог. Бог ни е дарил изключителната възможност да го извършим. И когато вечерта отново застанете пред Бога и набързо прехвърлите в паметта си отминалия ден, ще можете да възхвалите Бога, да Го прославите, да Му благодарите, да плачете за другите и за себе си. Ако започнете така да съединявате живота си с молитвата, между тях никога няма да има разрив, животът ще стане пламенен, всеки миг ще се разпалва нов огън, който ще се разгаря все повече и все по-ярко и който постепенно ще ви преобрази в онази горяща къпина, за която говори Писанието.