За Кръста
Източник: Тавор
Където и да съм – в уединение или сред хора, светлина и утешение се изливат върху душата ми от Христовия кръст. Грехът, който е завзел цялото ми същество, не престава да ми говори: “Слез от кръста.” Уви! Слизам, надявайки се да намеря правда извън него, но изпадам в душевно бедствие и вълни на смущение ме поглъщат. Слизайки от кръста, аз се оказвам без Христа. Как да избегна бедствието? Моля се на Христа отново да ме възведе на кръста. Моля се и сам се старая да се разпна, понеже съм научен от опита, че който не е разпнат – не е Христов.
Компромисите, прекъсването, самосъжалението, макар и непостоянно, винаги са забавяли и забавят хода на духовното спасение. Както е започнал с благодатта духовният живот, така само от нея може да бъде запазен и само в нея може да зрее.
Очевидно ти приемаш Чашата от човешки ръце. Какво ти влиза в работата праведно ли постъпват тия човеци или беззаконно? Твоята работа е ти да постъпиш праведно, както подобава на последовател на Иисус, с благодарност към Бога и с жива вяра да приемеш Чашата и мъжествено да я изпиеш до дъно… Каква мъка, каква адска мъка е да се оплакваш, да роптаеш срещу предопределената свише Чаша… Моли Бога да отклони от тебе всяка напаст и всяко изкушение. Не трябва дръзко да се хвърляме в бездната на скърбите, защото това е самонадеяност от гордост. Но когато скърбите дойдат сами, ти не се плаши от тях и не мисли, че те са дошли случайно, поради стечение на обстоятелствата. Не, те са допуснати от Божия Промисъл.
Намрази всичко, което те тегли надолу, в развлечението и греха. Разпни се на кръста на евангелските заповеди и непрестанно стой прикован към него.
Скърбите, пращани на човека от Божия Промисъл, са верен признак, че Бог е избрал човека. Когато Иисус възлюбил юношата, предложил му да го последва и да носи кръста. Нека да не отхвърляме призванието! Призванието се приема, когато при идването на скръб християнинът се признава за достоен за скръбта и последва с кръста си Господа, когато благодари и Го славослови за изпратените скърби… когато изцяло се предава на волята Божия… Строител на нашите души е Господ, Той изгражда душите на вярващите в Него чрез скърби.
Пребъдете в служение на Бога през краткото време на земния си живот и ще наследите вечността, която е пълна с радости и непрекъснато духовно наслаждение. Трябва да се наследи вечността!… Не унивайте пред грешките. Непогрешимостта е неосъществима мечта! Грешките са свойствени на всички човеци и именно поради тази склонност към падения им е заповядано: “С търпение спасявайте душите си. Който претърпи докрай, той ще бъде спасен".
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
