Словото
Думата логос на старогръцки означава слово, разказ, число, сметка, мяра, отношение, смисъл, понятие, разум, определена дума, думата. "Логос" у елините често се наричал Хермес. У Аристотел "логос" е израз (изречение). Елините считали, че мислителят, който може да дава дефиниции, има връзка с божеството. Логосът може да открива/разкрива на човека. Мислителят е този, който схваща, разсъждава.
Филон от Александрия нарича Логоса „втори бог”. Според него Логосът води човека сигурно по пътя към Бога.
В Стария Завет “dabar ‘’ се превежда с гр. "логос". Логосът в Стария завет означава 1. Божие слово, обръщение; виж "Той каза и стана" – Пс. 33:9. "Той прати Словото Си и ги спаси…" – Пс. 107:20 (ср. Пс. 119:81; Ис. 40:8; 55:11; Йер. 23:29; Ис. 7:9 и 9:7). Десетте заповеди са дека логи (декалогос).
Философът Хераклит смята логоса за поговорка, мъдрост.
В Новия Завет под Логос се разбира:
1. Слово, „словото за кръста”: вярата е послушно пребъдване при Словото – Римл. 1:5, 14-17; 1. Кор. 2:1-5 у ап. Павел.
2. Като в Стария Завет – реч, притча, мъдрост, проповед.
3. Словата на Иисус Христос – "логиа Иису". Те са сентенции, притчи, които са абсолютно ясни, свободни, съвършени, уникални. Според западната новозаветна рационалистическа наука, те се съдържат в Извора (Q = квеле); част от тях се съдържат в Евангелието по Матей, по Лука и в Деянията на св. Апостоли, напр. изречението на Иисус в Деяния, цитирано от ап. Павел: "По-блажено е да даваш, отколкото ва взимаш".
4. Ап. Йоан Богослов разглежда Логоса уникално, като персона – Лице, като Сина на Бога, „в Него бе животът. Животът бе светлината на хората. Словото в Иисус стана плът, живя сред нас". Иисус казва: "Аз съм Светлината на света" (8:12). Това е метафора, както и: "Аз съм пътят и истината и животът. Аз съм вратата" (10 гл.). "Аз съм живият Хляб, слязъл от небето. Който яде моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен…"
За ап. Йоан Словото е Бог, а Бог е Любов. Любовта се открива в Словото Божие. Бог Го прати в света, понеже толкова възлюби света, че отдаде Единородния Си Син за него (Ин. 3:16). Любовта – Бог – се открива чрез Своето Слово, Което стана Плът (ср. Ин. 1:14 и 14:6).
КОМЕНТАР НА ПРОЛОГА НА ЕВАНГЕЛИЕ ПО ЙОАН
Ин. 1:1. Словото е Предвечният и Въплълътен Син Божи, според св. ев. ап. Йоан Богослов (Ин. 1:1 – 5, 14). „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог” (Ин. 1:1).
Според първия стих от Евангелието на любимия ученик на Бог Слово, Йоан Богослов, Словото бе в начало. Началото, за което говори Евангелистът, е Сам Бог Отец. Само Бог е Началото и Краят. В Новия Завет Господ Бог, Който е и Който бе, и Който идва – т.е. и Бог Отец, и Иисус Христос – е Началото и Краят – Алфа и Омега, Вседържителят (Откр. 1:8).
Св. Йоан Богослов в своето първо послание пише: А знаем, че Синът Божи е дошъл и ни е дал разум, за да познаваме Истинския Бог и сме в Истинския – в Сина Му Иисус Христос. Той е истинският Бог и Вечният Живот (5:20 по старогръцкия текст).
Ин. 1:2. След като в Начало-то – Бог Отец – бе Словото, а Словото бе у Бога и Словото бе Бог – Той бе в Начало – у Бога (Ин. 1, ст. 2). Библейският паралелизъм изисква под „начало” да разбираме Бога. Старозаветният пример за библейски паралелизъм – Небесата проповядват славата на Бога и за делата на ръцете Му свидетелствува твърдта (Псалми) – показва ясно, че Небесата и твърдта са едно и също понятие – небесната твърд от Битие 1 гл. Освен това Бог е Началото и Краят. Истинският Бог е и Отец, и Синът Божи – Иисус Христос – Вечният Живот според Откр. 1:8 и 1 Иоан 5:20.
1:3. Всичко стана чрез Него и без Него не е станало нито едно нещо (или: нищо – според др. преписи) от онова, което е станало. „Всичко” означава и времето, и пространството, и цялото творение. Повторно се заявява едно и също твърдение, само че с отрицателно изречение – И нищо не е станало без Него. Св. Йоан потвърждава, че Словото е Бог с това, че Всичко – Вселената – стана чрез Него. Както в кн. Битие – В начало Бог сътвори небесата и земята (1:1), така и Йоан започва Евангелието с "В начало бе Словото". В Битие Бог твори света за шест дни чрез Словото Си – "И рече Бог…" Новото и старото творение в Пролога на Йоан стават чрез Словото, и без Него не е станало нищо. Словото е предвечно, защото чрез Него стана всичко, включително и вековете.
1:4. В Него беше животът и животът бе светлината на хората. По-нататък в Евангелието Иисус Христос казва: Аз съм Пътят и Истината, и Животът. В Йоан 8:12 пък: И тъй пак Иисус им говори, казвайки: Аз съм Светлината на света. Следващият Ме никога не ще ходи в мрака, но ще има Светлината на Живота.
Иисус Христос според Йоан е Пътят, Истината Животът, Светлината на света, Словото, Бог. В Йоан 5:26 се казва: Защото както Отецът има живот в Себе Си, тъй и даде на Сина да има живот в Себе Си. Това място от Писанието с глагола „даде” изразява Домостроителството на Сина като Човек за възкресяването на мъртвите. То обаче подчертава и равенството Му с Отца, тъй като и Той, както и Отец, има живот в Себе Си. Той е Богочовекът. Словото стана Плът! Словото се смири и бидейки Бог, стана Плът – Басар – Саркс – Човек! Словото е и Бог, и Човек.
